Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Защо ни е страх да си признаем, че българите и гърците си приличаме

06 Септември 2011 / 14:09:54  Виктория Миндова
5910 прочитания

„Не можеш да имаш предразсъдъци към човек, който прилича на теб” е фразата, която ми се запечата в ума, след интервюто с младата и амбициозна преподавателка по гръцки Калина Близнашка. Тя е създателят на специализираната школа за гръцки език в София, „Панелиника”. Калина говори за читателите на GRReporter за приликите и разликите между българския и гръцкия народ и за предразсъдъците, които стоят пред нас и ни пречат да се почувстваме истински близки.  

Нейната любов към гръцкия език и култура я кара да предприеме смело начинание и само за година тя прераства от гръцки филолог в успешен мениджър на частна езикова школа с пет преподавателя и над 60 ученици.

Как се зароди любовта ти към гръцкия език?

Аз съм възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” и там започнах да изучавам старогръцки. Още от самото начало в мен се породи голям интерес към езика и затова продължих да го изучавам в Софийски университет в специалността „Новогръцка филология”.

Самият език е много екзотичен. Даже самите букви са екзотични, сякаш крият някаква тайнственост, в която искаш да вникнеш. В по-ранна възраст усещането е, че когато владееш език с такива старинни корени, това те кара да се чувстваш по-специален, сякаш владееш някаква магия. В по-късна възраст, когато човек навлезе в езика, си дава сметка колко други тайни крие той и колко много думи, термини и всекидневни изрази на български идват от гръцки език, дава самочувствието, че владее знание, което е и полезно.

До каква степен смяташ, че гръцката култура и литература са познати на България? Какво знаят българите за Гърция, освен сиртаки и „Зорбас гъркът”?

Въпреки че сме съседи, българи и гърци се познават много малко, не само от гледна точка на литература и култура, а като цяло. И пред двата народа има много предразсъдъци, които ни пречат да се сближим истински. Това са моите наблюдения от години. Някои хора започват да учат гръцки с  предубеждения към гръцката култура и гърците. Постепенно с опознаването на характеристиките на народа, на традициите им и на поведението си дават сметка, че гърци и българи са доста по-близки едни до други, отколкото са си представяли доскоро. Наистина и двата народа си приличаме много повече, отколкото осъзнаваме.

На първо равнище, повечето ученици опознават гръцката култура от гледна точка на туризъм, кухня и история. Българите като цяло имат сериозен интерес към историята и развитието на Балканите и от този ъгъл познават добре Гърция. За литературата на страната обаче се знае изключително малко. Това остава една почти непозната територия за българина, главно защото има изключително малко преведени модерни автори и книги. Не съм сигурна по каква причина. Може би, защото преводачите от гръцки са твърде заети да обслужват бизнеса, фирмите и не стигат до художествения превод. Каквато и да е причината, има безброй много литературни произведения не само от класиката, но и съвсем нови издания, които смятам, че биха били от голям интерес за българите, но не са преведени. При всички положения се изискват много повече усилия и насочени към това политики, така че двете нации да стигнат по-близо една до друга.

Да се върнем на приликите и разликите между двете култури и защо оставаме непознати едни за други, въпреки че сме съседи и балканци?

Не мога да дам научно-обосновано обяснение, защото аз съм филолог. Едно по-общо наблюдение, което мога да изкажа, е, че много често съседите най-малко се познават и това не важи само за Балканите, но и за други райони. От една страна, защото може би се страхуват едни от други и ги възпират исторически стереотипи. От друга, вероятно се боят, че ще открият колко много общи черти имат със съседите си и половината им предразсъдъци, вкоренявани с години трябва да отпаднат. Не можеш да имаш предразсъдъци към човек, който прилича на теб. Това означава, че не харесваш самия себе си. Явно не е лесно да намериш куража да извършиш подобно пътуване към себе си с балкански знак, а ключът към сближаването ни се крие точно там.

Ученето на езика е един от начините да се вникне в дадена култура. Този процес дава възможност по един лек и поетапен начин да навлезеш в същността на една култура и да я опознаеш като своя, без значение дали ще я приемеш или не. Тя престава да бъде чужда. Чрез езика човек може да си даде ясна сметка за манталитета, привичките и културните характеристики на един народ, без да се налага да се съобразява с тях.

Кога смяташ, че започна да се намалява разстоянието между българи и гърци?

Моите наблюдения са от 2006 година, когато започнах да преподавам и оттогава насам в работата ми с хора забелязвам много положителни тенденции. Първо, защото от 2007 самите гърци започнаха да ни приемат по-различно с официалното ни влизане в Европейския съюз. Гърците са хора с много силно развит нюх за търговия и бизнес като цяло. Присъединяването ни към европейската общност отвори много врати. В същото време самите гърци може би си дадоха сметка, че щом и ние членуваме в Европейския съюз, ние сме по-ценни съседи, отколкото сме били до преди това.

Категории: Общество гръцки език Панелиника езикова школа
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus