Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Защо ни е страх да си признаем, че българите и гърците си приличаме

06 Септември 2011 / 14:09:54  Виктория Миндова
4156 прочитания

„Не можеш да имаш предразсъдъци към човек, който прилича на теб” е фразата, която ми се запечата в ума, след интервюто с младата и амбициозна преподавателка по гръцки Калина Близнашка. Тя е създателят на специализираната школа за гръцки език в София, „Панелиника”. Калина говори за читателите на GRReporter за приликите и разликите между българския и гръцкия народ и за предразсъдъците, които стоят пред нас и ни пречат да се почувстваме истински близки.  

Нейната любов към гръцкия език и култура я кара да предприеме смело начинание и само за година тя прераства от гръцки филолог в успешен мениджър на частна езикова школа с пет преподавателя и над 60 ученици.

Как се зароди любовта ти към гръцкия език?

Аз съм възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” и там започнах да изучавам старогръцки. Още от самото начало в мен се породи голям интерес към езика и затова продължих да го изучавам в Софийски университет в специалността „Новогръцка филология”.

Самият език е много екзотичен. Даже самите букви са екзотични, сякаш крият някаква тайнственост, в която искаш да вникнеш. В по-ранна възраст усещането е, че когато владееш език с такива старинни корени, това те кара да се чувстваш по-специален, сякаш владееш някаква магия. В по-късна възраст, когато човек навлезе в езика, си дава сметка колко други тайни крие той и колко много думи, термини и всекидневни изрази на български идват от гръцки език, дава самочувствието, че владее знание, което е и полезно.

До каква степен смяташ, че гръцката култура и литература са познати на България? Какво знаят българите за Гърция, освен сиртаки и „Зорбас гъркът”?

Въпреки че сме съседи, българи и гърци се познават много малко, не само от гледна точка на литература и култура, а като цяло. И пред двата народа има много предразсъдъци, които ни пречат да се сближим истински. Това са моите наблюдения от години. Някои хора започват да учат гръцки с  предубеждения към гръцката култура и гърците. Постепенно с опознаването на характеристиките на народа, на традициите им и на поведението си дават сметка, че гърци и българи са доста по-близки едни до други, отколкото са си представяли доскоро. Наистина и двата народа си приличаме много повече, отколкото осъзнаваме.

На първо равнище, повечето ученици опознават гръцката култура от гледна точка на туризъм, кухня и история. Българите като цяло имат сериозен интерес към историята и развитието на Балканите и от този ъгъл познават добре Гърция. За литературата на страната обаче се знае изключително малко. Това остава една почти непозната територия за българина, главно защото има изключително малко преведени модерни автори и книги. Не съм сигурна по каква причина. Може би, защото преводачите от гръцки са твърде заети да обслужват бизнеса, фирмите и не стигат до художествения превод. Каквато и да е причината, има безброй много литературни произведения не само от класиката, но и съвсем нови издания, които смятам, че биха били от голям интерес за българите, но не са преведени. При всички положения се изискват много повече усилия и насочени към това политики, така че двете нации да стигнат по-близо една до друга.

Да се върнем на приликите и разликите между двете култури и защо оставаме непознати едни за други, въпреки че сме съседи и балканци?

Не мога да дам научно-обосновано обяснение, защото аз съм филолог. Едно по-общо наблюдение, което мога да изкажа, е, че много често съседите най-малко се познават и това не важи само за Балканите, но и за други райони. От една страна, защото може би се страхуват едни от други и ги възпират исторически стереотипи. От друга, вероятно се боят, че ще открият колко много общи черти имат със съседите си и половината им предразсъдъци, вкоренявани с години трябва да отпаднат. Не можеш да имаш предразсъдъци към човек, който прилича на теб. Това означава, че не харесваш самия себе си. Явно не е лесно да намериш куража да извършиш подобно пътуване към себе си с балкански знак, а ключът към сближаването ни се крие точно там.

Ученето на езика е един от начините да се вникне в дадена култура. Този процес дава възможност по един лек и поетапен начин да навлезеш в същността на една култура и да я опознаеш като своя, без значение дали ще я приемеш или не. Тя престава да бъде чужда. Чрез езика човек може да си даде ясна сметка за манталитета, привичките и културните характеристики на един народ, без да се налага да се съобразява с тях.

Кога смяташ, че започна да се намалява разстоянието между българи и гърци?

Моите наблюдения са от 2006 година, когато започнах да преподавам и оттогава насам в работата ми с хора забелязвам много положителни тенденции. Първо, защото от 2007 самите гърци започнаха да ни приемат по-различно с официалното ни влизане в Европейския съюз. Гърците са хора с много силно развит нюх за търговия и бизнес като цяло. Присъединяването ни към европейската общност отвори много врати. В същото време самите гърци може би си дадоха сметка, че щом и ние членуваме в Европейския съюз, ние сме по-ценни съседи, отколкото сме били до преди това.

От друга страна, нещо, което оценявам като позитивна тенденция, е, че самите българи започнаха да пътуват много масово в чужбина и разбира се в Гърция, която е в непосредствена близост. Южната ни съседка представлява голям интерес за българите и като туристи те посещават не само познатите курортни места и популярните острови, но търсят информация и намират малки райски кътчета, които все още не са утвърдени дестинации за широката публика. Намирам това за много положително, защото колкото повече места посещаваш, толкова повече неща научаваш. Българите най-сетне започнаха да трупат самочувствие, което е важно за начина, по който и другите те възприемат. Голяма част от нашите ученици са в много близък контакт с гръцката реалност и самите те виждат, че предразсъдъците им отстъпват при прекия контакт със съседите ни.

Кои са хората, които учат гръцки в България?

Мога да разделя нашите ученици на две главни групи. Едните са младежи между 25-35 години, а другите са по-зрели хора до 50 години. Младите, желаещи да научат гръцки, са мотивирани от факта, че работят в гръцка фирма и знанието на езика, освен английски ще им помогне да израснат в кариерата. Други наши млади ученици се интересуват да научат гръцки, защото възнамеряват да продължат образованието си в Гърция, най-често с магистърска степен. Те избират южната ни съседка, защото е близо, по-евтино е в сравнение с други европейски страни и ще натрупат полезен житейски опит.

На мен лично, като преподавател, са ми интересни мотивите на хората над 35-45 години. Много от тях се оказва, че не просто пътешестват из Гърция, а са закупили имот, който посещават редовно. Най-често българите-собственици на къщи или вили в Гърция се ориентират към северната част на страната, която е близка до границата с България – около Солун, Кавала, Халкидики. Оказва се, че те не могат да комуникират със съседите си по вила или къща, защото в повечето случаи местните не говорят английски или самите гърци предпочитат да общуват на собствения си език. Българите от тази група учат езика с огромно желание и са много последователни. При тях определено може да се каже, че ученето на езика е пътуване към себе си.

Как стои въпросът с гърците, които учат български?

Като цяло има интерес, но със задълбочаването на икономическата криза се наблюдава свиване на пазара от страна на гърците. Очаквам този интерес да се засили в най-скоро време, защото в България има все още възможности и пазарни ниши за реализация, което означава, че предприемчивите гърци отново ще намерят области за развитие. По принцип, гърците не учат български спешно, защото в работната среда комуникират успешно на английски със своите български колеги. С други думи в работата си нямат нужда от български език и затова при тях решението да научат български е спонтанно и дори емоционално.

Определено мога да кажа, че те са по-слабо мотивирани и може би до някъде това се корени в техния манталитет и разбирането им за собствения им език. Въпреки това, предвиждам, че интересът на гърците към българския език само ще нараства, основно поради все по-големия обмен между двете държави. Засега гърците, които наистина искат да научат български живеят тук и искат да се разбират по-добре с приятелския си кръг. 

За сега гръцкият бизнес в България се представлява главно от големи компании, които са с тежки структури и управителните им звена действат между двете държави. Мисля, че е време да привлечем и малкия бизнес, характерен за Гърция, който все още не е познат в България.

Какво означава да си създател на училище и да споделяш знанията си всеки ден, като в същото време съзнателно или не помагаш да се разрушат предразсъдъците между две съседни култури?

Може да прозвучи като клише, но преподаването за мен днес е сбъдната мечта. Още в университета знаех, че искам да преподавам, но за самостоятелен бизнес се изисква и кураж. Виждах, че има интерес към гръцкия и от самото начало знаех, че трябва да се създаде една езикова школа, строго специализирана за преподаване само на гръцки език. По този начин можем да предоставим индивидуално или групово обучение по общ или специализиран гръцки, като бизнес гръцки, за деца, юридически и т.н. Признавам че да основа „Панелиника” беше смело решение, но днес си личи, че усилията си заслужават, защото се развиваме много бързо и има голям интерес към нас. Изпитвам голяма радост, че има толкова много хора, които идват с огромно желание и искат да опознаят не само езика, но културата на един съседен народ. Някои от тях даже споделят, че са чакали години преди да решат окончателно да научат гръцки и специализираната ни школа е мястото, на което са избрали да се доверят.

Какво би казала на някой, който не знае нищо за Гърция и гръцката култура, за да го заинтригуваш? Кои са ти любимите неща в Гърция?

Това би отнело много време. Гърция крие толкова изненади и малки чудеса и то на по-малко от четири часа път от София, че е крайно време този, който не е стъпвал на гръцка земя, да започне бавно и полека да я опознава, защото там има за всеки по нещо. Освен великолепното Егейско море има прекрасна кухня, разбира се - песните, танците, историческите забележителности. В туристически план, каквото и да се каже ще е малко, така че всеки трябва сам да отиде и да почувства Гърция в сърцето си.

 

Категории: Общество гръцки език Панелиника езикова школа
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus