Галерия

2

1

Имаме един Бог, който ни е предоставил своето учение за това как да живеем, но ние сме оставили неговото Евангелие встрани. И не е никак трудно да си припомним „Големия инквизитор” на Фьодор Достоевски. Хората биха разпнали Бог отново с много голяма леснота, защото той не задоволява техните интереси. Научихме се да бъдем хора на интереса. След като можем да съществуваме и с пет чифта панталони, защо да имаме в гардероба си 15?

Църквата също е част от тази светска ситуация, защото и тя е съставена от хора. Но същността на борбата е да успеем да променим този ход на нещата. Църквата трябва обаче да изпълнява своя дълг и той е предаването на посланието за възкресението. Истината е, че Бог първо е нахранил хората и след това ги е поучил.

Днес само в района на област Атика Църквата осигурява десет хиляди безплатни обяди за бездомници и хора, които се нуждаят от помощ. В цялата страна броят им е петдесет хиляди. Освен това предоставяме финансова помощ на хора, за да платят сметките си за ток или телефон, за лекарства, за дрехи или уроци за деца, за лечение в болници, за освобождаването на хора от арест, защото някои са задържани за суми като 100, 200 или 1000 евро. Църквата се стреми да „излекува” тези случаи и когато самата тя няма необходимите средства ги осигурява от хора, които могат да ги предоставят.

„Залогът” е да разберем какво е посланието на Исус в нашия живот, защото ако успеем да го достигнем ще станем много по-добри хора и ще живеем много по-добре. Има хора, които нямат нищо, но понеже вярват в Бог, всъщност имат всичко, колкото и странно да звучи това. Защото Исус е всичко и когато вярваме в него ще можем да открием и нещата, от които се нуждаем.

Днес навън е пълно с хора, които просят, със затворени магазини. Нашата ненаситност ги направи повече, отколкото са нужни. Искахме по много от всичко. Многото храна ни доведе куп заболявания като диабет, високо кръвно налягане, холестерол. Ако постехме по време на определените от Църквата пости нямаше да имаме нищо от всичко това.

Виждаме, че се продават на много ниски цени луксозни автомобили, но никой не иска да купи, защото бензинът е скъп, данъкът е висок, разноските по поддръжката са големи. Как да не си припомним думите на проповедника Козмас Етолос, че „ще дойде време, в което ще имате всичко и няма да можете да го придобиете”. И всичко това се случва, защото се отдалечихме от Бог и неговото учение.

Какво е отношението на Църквата към кремацията?

Казват, че трябва да горим телата на починалите, защото гробищата са се напълнили и няма друго място. Но ето една голяма разлика между другите религии и вярвания. Православната църква не използва термина „гробище”, а „кимитирио” („място за покойниците”), защото там хората спят до възкресението, когато Бог ще дойде, за да проведе своя съд. Следователно проблемът ни се намира в това, че дори и за това събитие сме загубили своята вяра. Светът е огромен, а ние не можем да намерим място, за да поставим заспалите наши братя и сестри. И това, защото забравихме, че православната вяра е вярата във възкресението. Вярваме в него, а не в смъртта.

Някои казват, че кремацията е по-цивилизован и по-правилен начин. Аргументират се с това, че древните гърци и други древни народи са горяли своите мъртъвци. Аз бих искал обаче да добавя нещо. Древните гърци и останалите народи са горяли мъртъвците, след като са им отдавали наложените в онази епоха почести. След това са събирали останките от техните тела, поставяли са ги на специални места и са ги почитали.

Ние днес не говорим за изгаряне на мъртъвците. Наричат го така, но реално става дума за изпепеляване и за създаване на крематориуми. Какво правят обаче в тях? След като се отдадат съответните религиозни почести и се премахнат всички изкуствени части като пейсмейкъри или метални части тялото се смила, за да може да бъде кремирано на висока температура и да ни го предадат под формата на пепел в урна. И твърдят, че това е почит към човешкото тяло, докато тук човек използва цялото си познание, за да го унищожи.