Галерия

2

1

Това е много важно, защото въпреки че ние гърците сме „замесени” с тази вяра има събития, инициирани от самия живот или дори от свещеници, които ни огорчават. Тогава отвръщаме по лицата си от Църквата. Разбира се, това не е правилно. Не спасяваме душите си нито от свещениците и техния живот, нито от действията на останалите хора. Ние ще бъдем спасени от вярата си в Бог, от връзката, която имаме с него. Това е основна предпоставка, за да можем да осъзнаем нашата вяра.

Днес виждаме много хора, които твърдят, че са атеисти. Наскоро четох за един християнски пастор – протестант в Холандия, който заявил, че не вярва в това, което проповядва. Смятам, че хората, които могат да казват, че са атеисти са много малко и те правят това съзнателно. Има хора, които таят в себе си съмнения и дори оспорвания, ако щете. Това обаче се случва и на вярващите. Всеки човек се бори, за да открие вярата си и това е една житейска цел.

Дори на учениците на Христос, които са живели с него е било нужно време, за да му повярват. В началото казах, че Христос е показал своята божественост пред тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан. Точно 40 дни по-късно Петър го е предал. Когато Христос поел пътя към Голгота казали на Петър, че е негов последовател, той отговорил „не познавам този човек”. Така Петър поставил под съмнение връзката помежду им, продължила три години и базирана на контакта с Христос, на неговите чудотворни действия и на неговото учение. Той е направил чудото с Петър, който вървял по водата в морето. И въпреки това Петър се е отрекъл от него във времето, когато Христос е бил преследван. Хората сме слаби същества и се поддаваме лесно на някои събития и ситуации.

Исус обаче ни учи на точно обратното – да бъдем силни, да имаме кураж, да можем да се справяме с житейските събития, но не с какъвто и да е дух, а с дух на вяра в него. Петър, който е живял с Исус и след това се е отрекъл от него е станал най-динамичният му апостол и проповедник след Възкресението.

Православната църква е църква на Възкресението. Това е посланието, което носим на хората. Пълнотата на нашата вяра е това, че Христос е възкръснал. Апостол Павел е казал, че ако Христос не е възкръснал вярата и проповедта ни са напразни. Успение Богородично е толкова голям празник за нас, защото вярваме, че Богородица се е възнесла от земята към небето, както нейният божествен син. Там е основата, върху градим нашата вяра и отправяме своите очаквания.

Коя е ролята на Църквата в тази трудна икономически епоха? По какви начини помага на хората, които се нуждаят от подкрепа?

Всичко това, което се случва днес е резултат на това, че хората не вярват в Бог. Главите на държавите в световен мащаб не са вярващи хора. Справедливостта и обичта за хората в страните им отсъства от вътрешните им чувства. Хората, които се избират днес за държавни глави не го правят, за да служат на народите си и да се жертват за тях, а за точно обратното: да придобият сила, популярност, пари и да решават за съдбите на хората без никакво чувство за справедливост. Нещата щяха да са съвсем различни ако тези хора спазваха божието послание да обичаме ближния, да се жертваме за него, да му дадем каквото повече можем. Нямаше да има всички тези икономически игри, „битки” за власт, налагане на политическа воля и нарушаване на държавни суверенитети.

Гърция също се оказа в тази позиция, защото не се справи добре. Не се научихме да сме благоразумни. Хората от първата църква са постели в сряда и петък. Като казвам постели имам предвид, че не са се хранели изобщо, а парите, които са им оставали са ги давали на бедните. Кой прави това днес? Имаме толкова много примери от историята на хората и църквата, които могат да ни помогнат днес, но сме ги оставили настрана.

И какво сме постигнали? Вместо да се освобождаваме, ставаме все по-обвързани. Взехме толкова пари и резултатът е никакъв. Никой от нас, и имам предвид както обикновените хора така и духовниците не седна да помисли какво точно трябва да се направи. Борим се всеки ден, за да имаме все повече и повече блага, от които нямаме никаква нужда. Това безгранично благоденствие води до тези резултати, с които не можем да се справим. Така, докато твърдим, че сме вярващи, в действителност ставаме атеисти.