Галерия

2

1

Традиционно в Гърция 15-ти август е почивен ден, в който хиляди гърци се стичат към църкви и манастири, които носят името на Богородица, за да се помолят, да потърсят подкрепа или да благодарят за успешния край на сериозен здравен или друг проблем. Многобройни са историите за чудесата, които извършват иконите на Божията майка, които най-често са свързани със здравни проблеми и с трудностите за зачеване при жените.

За значението и символиката на големия християнски празник GRReporter разговаря със секретаря на комисията за печат, връзки с обществеността и просвещението на гръцкия Свети синод отец Тимотеос Антис.

Какво е значението на празника Успение Богородично за православните християни?

Съществува една възприятие, че Успение Богородично е летният Великден. Това е един много голям празник за православната вяра, както и другият значим празник, който почитаме на 6 август – Преображение Господне.

Тези празници за свързани с мисията на нашата вяра, която е спасението на хората. Исус Христос дойде на Земята не за да учреди някакво царство или да изпълни очакванията на хората от онази епоха за идване на месията, а за да покаже на хората истинския Бог и те да бъдат спасявани чрез вярата в него. Преображение Господне е едно много важно събитие, защото тогава на планината Тавор Исус е показал своята божественост.

На 15 август почитаме Успение Богородично, защото Божията майка, както всички хора е стигнала до края на земния си живот. Но какво е това, което почитаме ние? Не е нейната смърт - затова и терминът, който използваме е „успение” - а нейното възнесение. Т.е., че се е възкачила с тялото си до Бог. И това е едно много голяма събитие, защото както посочват теолозите Йоан Дамаскин и Йоан Паламас, Богородица не очаква Второто пришествие, както всички останали хора и светците. Защото светците, които извършват чудеса и чиито тела на тлеят след тяхното успение също очакват Божия съд. Но неговата майка Богородица не очаква Второто пришествие, защото Божият син е бил създаден в нейното тяло и цялата се е изпълнила със свят дух и е станала светица. Затова се нарича Панагия, защото се извисява над всички светци. Нейното тяло не би могло да тлее, затова тя се е възнесла в небесата три дни след погребението си. Когато апостолите са отишли да се поклонят пред гроба на Богородица Апостол Тома, който не присъствал на погребението видял, че тялото й не се намира там. Традицията и вярата на нашата църква сочи, че тя се е възнесла в небесата, където се намира заедно със своя син. Това е едно голямо послание за нас. И това, защото един човек, който вярва истински в Бог може да стане светец, нетленен и да участва в прославянето на Бог.

Целта на православната вяра и учение и на появата на Христос сред хората е те да бъдат спасени и да станат светци. Това е целта и на Църквата, защото придобиваме светостта в нея. Затова виждаме, че  въпреки че е лято и хората са в отпуск и имат нужда да си починат, винаги намират начин на 15-ти август да отидат в един храм, да запалят свещ, да се поклонят пред иконата на Богородица и да поискат нейната подкрепа и състрадание. Тя е единствената и истинска майка на всички хора, защото е Божия майка хората искат от нея да им помогне да се справят с трудностите в техния живот. Всички ние се изправяме пред нея за всяко радостно или тъжно събитие в нашия живот, така както малките деца търсят опора в майките си.

Гърция има дълга православна традиция. Днешните гърци имат ли това засилено религиозно чувство?

Православният гръцки народ пази дълбоко в себе си това чувство, въпреки че понякога хората се отдалечават от Църквата, нямат време за това или дори понякога да са недоверчиви за случващото се в нея. Но никой не остава непреклонен пред свещената икона на Богородица, без да произнесе дори и една молитва, да не поиска помощ за нещо, да благодари.

Това е много важно, защото въпреки че ние гърците сме „замесени” с тази вяра има събития, инициирани от самия живот или дори от свещеници, които ни огорчават. Тогава отвръщаме по лицата си от Църквата. Разбира се, това не е правилно. Не спасяваме душите си нито от свещениците и техния живот, нито от действията на останалите хора. Ние ще бъдем спасени от вярата си в Бог, от връзката, която имаме с него. Това е основна предпоставка, за да можем да осъзнаем нашата вяра.

Днес виждаме много хора, които твърдят, че са атеисти. Наскоро четох за един християнски пастор – протестант в Холандия, който заявил, че не вярва в това, което проповядва. Смятам, че хората, които могат да казват, че са атеисти са много малко и те правят това съзнателно. Има хора, които таят в себе си съмнения и дори оспорвания, ако щете. Това обаче се случва и на вярващите. Всеки човек се бори, за да открие вярата си и това е една житейска цел.

Дори на учениците на Христос, които са живели с него е било нужно време, за да му повярват. В началото казах, че Христос е показал своята божественост пред тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан. Точно 40 дни по-късно Петър го е предал. Когато Христос поел пътя към Голгота казали на Петър, че е негов последовател, той отговорил „не познавам този човек”. Така Петър поставил под съмнение връзката помежду им, продължила три години и базирана на контакта с Христос, на неговите чудотворни действия и на неговото учение. Той е направил чудото с Петър, който вървял по водата в морето. И въпреки това Петър се е отрекъл от него във времето, когато Христос е бил преследван. Хората сме слаби същества и се поддаваме лесно на някои събития и ситуации.

Исус обаче ни учи на точно обратното – да бъдем силни, да имаме кураж, да можем да се справяме с житейските събития, но не с какъвто и да е дух, а с дух на вяра в него. Петър, който е живял с Исус и след това се е отрекъл от него е станал най-динамичният му апостол и проповедник след Възкресението.

Православната църква е църква на Възкресението. Това е посланието, което носим на хората. Пълнотата на нашата вяра е това, че Христос е възкръснал. Апостол Павел е казал, че ако Христос не е възкръснал вярата и проповедта ни са напразни. Успение Богородично е толкова голям празник за нас, защото вярваме, че Богородица се е възнесла от земята към небето, както нейният божествен син. Там е основата, върху градим нашата вяра и отправяме своите очаквания.

Коя е ролята на Църквата в тази трудна икономически епоха? По какви начини помага на хората, които се нуждаят от подкрепа?

Всичко това, което се случва днес е резултат на това, че хората не вярват в Бог. Главите на държавите в световен мащаб не са вярващи хора. Справедливостта и обичта за хората в страните им отсъства от вътрешните им чувства. Хората, които се избират днес за държавни глави не го правят, за да служат на народите си и да се жертват за тях, а за точно обратното: да придобият сила, популярност, пари и да решават за съдбите на хората без никакво чувство за справедливост. Нещата щяха да са съвсем различни ако тези хора спазваха божието послание да обичаме ближния, да се жертваме за него, да му дадем каквото повече можем. Нямаше да има всички тези икономически игри, „битки” за власт, налагане на политическа воля и нарушаване на държавни суверенитети.

Гърция също се оказа в тази позиция, защото не се справи добре. Не се научихме да сме благоразумни. Хората от първата църква са постели в сряда и петък. Като казвам постели имам предвид, че не са се хранели изобщо, а парите, които са им оставали са ги давали на бедните. Кой прави това днес? Имаме толкова много примери от историята на хората и църквата, които могат да ни помогнат днес, но сме ги оставили настрана.

И какво сме постигнали? Вместо да се освобождаваме, ставаме все по-обвързани. Взехме толкова пари и резултатът е никакъв. Никой от нас, и имам предвид както обикновените хора така и духовниците не седна да помисли какво точно трябва да се направи. Борим се всеки ден, за да имаме все повече и повече блага, от които нямаме никаква нужда. Това безгранично благоденствие води до тези резултати, с които не можем да се справим. Така, докато твърдим, че сме вярващи, в действителност ставаме атеисти.

Имаме един Бог, който ни е предоставил своето учение за това как да живеем, но ние сме оставили неговото Евангелие встрани. И не е никак трудно да си припомним „Големия инквизитор” на Фьодор Достоевски. Хората биха разпнали Бог отново с много голяма леснота, защото той не задоволява техните интереси. Научихме се да бъдем хора на интереса. След като можем да съществуваме и с пет чифта панталони, защо да имаме в гардероба си 15?

Църквата също е част от тази светска ситуация, защото и тя е съставена от хора. Но същността на борбата е да успеем да променим този ход на нещата. Църквата трябва обаче да изпълнява своя дълг и той е предаването на посланието за възкресението. Истината е, че Бог първо е нахранил хората и след това ги е поучил.

Днес само в района на област Атика Църквата осигурява десет хиляди безплатни обяди за бездомници и хора, които се нуждаят от помощ. В цялата страна броят им е петдесет хиляди. Освен това предоставяме финансова помощ на хора, за да платят сметките си за ток или телефон, за лекарства, за дрехи или уроци за деца, за лечение в болници, за освобождаването на хора от арест, защото някои са задържани за суми като 100, 200 или 1000 евро. Църквата се стреми да „излекува” тези случаи и когато самата тя няма необходимите средства ги осигурява от хора, които могат да ги предоставят.

„Залогът” е да разберем какво е посланието на Исус в нашия живот, защото ако успеем да го достигнем ще станем много по-добри хора и ще живеем много по-добре. Има хора, които нямат нищо, но понеже вярват в Бог, всъщност имат всичко, колкото и странно да звучи това. Защото Исус е всичко и когато вярваме в него ще можем да открием и нещата, от които се нуждаем.

Днес навън е пълно с хора, които просят, със затворени магазини. Нашата ненаситност ги направи повече, отколкото са нужни. Искахме по много от всичко. Многото храна ни доведе куп заболявания като диабет, високо кръвно налягане, холестерол. Ако постехме по време на определените от Църквата пости нямаше да имаме нищо от всичко това.

Виждаме, че се продават на много ниски цени луксозни автомобили, но никой не иска да купи, защото бензинът е скъп, данъкът е висок, разноските по поддръжката са големи. Как да не си припомним думите на проповедника Козмас Етолос, че „ще дойде време, в което ще имате всичко и няма да можете да го придобиете”. И всичко това се случва, защото се отдалечихме от Бог и неговото учение.

Какво е отношението на Църквата към кремацията?

Казват, че трябва да горим телата на починалите, защото гробищата са се напълнили и няма друго място. Но ето една голяма разлика между другите религии и вярвания. Православната църква не използва термина „гробище”, а „кимитирио” („място за покойниците”), защото там хората спят до възкресението, когато Бог ще дойде, за да проведе своя съд. Следователно проблемът ни се намира в това, че дори и за това събитие сме загубили своята вяра. Светът е огромен, а ние не можем да намерим място, за да поставим заспалите наши братя и сестри. И това, защото забравихме, че православната вяра е вярата във възкресението. Вярваме в него, а не в смъртта.

Някои казват, че кремацията е по-цивилизован и по-правилен начин. Аргументират се с това, че древните гърци и други древни народи са горяли своите мъртъвци. Аз бих искал обаче да добавя нещо. Древните гърци и останалите народи са горяли мъртъвците, след като са им отдавали наложените в онази епоха почести. След това са събирали останките от техните тела, поставяли са ги на специални места и са ги почитали.

Ние днес не говорим за изгаряне на мъртъвците. Наричат го така, но реално става дума за изпепеляване и за създаване на крематориуми. Какво правят обаче в тях? След като се отдадат съответните религиозни почести и се премахнат всички изкуствени части като пейсмейкъри или метални части тялото се смила, за да може да бъде кремирано на висока температура и да ни го предадат под формата на пепел в урна. И твърдят, че това е почит към човешкото тяло, докато тук човек използва цялото си познание, за да го унищожи.

Църквата не може да мисли по този начин. Когато на Разпети петък провеждаме траурната процесия за Исус и се завърнем в храма четем едно пророчество на светия пророк Йезекил. В него той описва разговора си с Бог. Той отвел пророка на една планина, където имало много остатъци от човешки тела. Бог казал на пророка да повели на костите да се свържат една с друга, така че да се съчетаят помежду си. Той го сторил, въпреки че вътре в себе си имал съмнения. Така костите се свързали, след това същото се случило с нервните връзки и плътта на всеки от хората там. Четем това пророчество, защото погребението на нашия Бог е предварителното послание за неговото възкресение, както и за възкресението на всеки вярващ православен християнин. Ако не вярваш, не можеш да разбереш тези неща и ги приемаш като една много хубава приказка. Но в 2100-те години на своето съществуване Православната църква е събрала много резултати на тази вяра. Имаме светци, нетленни останки, които извършват чудеса и всички те са доказателства за възкресението. Ние не можем да се съгласим с изпепеляването, а не кремацията на хората, както казват. Даден човек може и да е светец и тялото му да остане нетленно, да извършва чудеса и да е доказателство за възкресението. Точно в това се намира нашето разногласие.

Аргументът, че с погребването се замърсява почвата и подземните води също не е реален, защото според резултати от екологични изследвания крематориумите замърсяват околоната среда много повече. Толкова години говорят за това, но в Гърция така и не са направили крематориум досега.

Изпращат телата в други страни.

Да, но в тези страни за създаването на крематориуми спомогнаха атеистичните комунистически режими. Без да искам да засегна никого бих казал, че те бяха създадени от хора, които нямат вяра. Когато не вярваш в нещо е много лесно да създаваш такива неща.

Преди няколко дни стана ясно, че държавата ще започне изграждането на джамия в центъра на Атина. Коя е позицията на гръцката Църква по този въпрос?

Това е един много сериозен въпрос. Както покойният архиепископ Христодулос, така и днешният Йеронимос и Светият Синод не са против изграждането на джамия. И двамата архиепископи многократно са се обявявали за нейното изграждане. В Светия Синод действа специална комисия за имигрантите, бегълците и репатриати, чийто председател съм аз. Ние проведохме много срещи на тази тема с имами и представители на мюсюлманите в Гърция, някои от които се проведоха в християнски енории, с цел взаимното опознаване на двете общности.

Мюсюлманите, които се намират в Гърция трябва да могат да изпълняват религиозните си задължения свободно. Преди известно време гръцката Църква предостави площ от 30 декара в района на Схисто за създаването на мюсюлманско гробище, за да не се налага да изпращат мъртъвците да бъдат погребвани в гробищата в северна Гърция, в района на Ксанти и Комотини. Тогава дори бяхме предложили да изградят джамия в района на гробището.

Така че не сме в никакъв случай против изграждането на джамия, в която мюсюлманите ще могат да изпълняват религиозните си задължения свободно. Завчера четох за влиянията и лобирането от други държави за изграждането на джамията в Атина. Ние не можем да бъдем съгласни с тези действия. Но това е въпрос, който трябва да бъде решен от държавните органи и ние нямаме никаква намеса.

Каква е позицията на Църквата към сватбите между хора от еднакъв пол?

Бих казал много просто и без никаква боязън, че това е нарушение и непослушание към божия закон и воля. Всеки човек е свободен да се разпорежда с тялото си както реши и да действа по своя воля. Гръцката православна църква обаче не може да се съгласи с тези хора, защото това, което правят противоречи на написаното в Евангелието. Обичаме хората, но не можем да приемем техните грехове. Нашият Бог дойде на земята, за да премахне греха, да пречисти хората и да ги направи светци.