Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Носталгията на змейовете” на Димостенис Куртовик

11 Септември 2014 / 15:09:54  GRReporter
4645 прочитания

Антропологът, преводач и литературен критик във всекидневника “Та Неа” Димостенис Куртовик е автор на 17 книги - романи, новели, есета, литературна критика. Повечето от тях са преведени на 9 езици и издадени в чужбина. Представяме ви откъс от романа му “Носталгията на змейовете”, издаден през 2006 от издателство Балкани в превод на Здравка Михайлова.

 

 

МЮНСТЕР

Трите железни клетки

Човек би си помислил, че става въпрос за система от външни асансьори. Такова беше и нейното първо впечатление. Когато неопределено заподозря нещо друго, замръзна. Не бяха виновни толкова самите нейни зловещи асоциации, колкото безгрижното, самодоволно присъствие на макабреното в едно пространство, където всичко изглеждаше направено да го пропъжда със заклинания. Постер с образа на човек белязан от СПИН в магазин за козметика. Елегантната визитка на погребален агент в приветливата и блестяща от чистота стая в ултрасъвременна болница.

Само миг преди това Кутрумба си задаваше въпроса дали бе виждала по-чист, по-уреден и по-тих град от Мюнстер. Град подобен на бижу-безделушка. Насред този декор трите големи железни клетки, които висяха в камбанарията на храма на Свети Ламберт, й се сториха като самото извращение, облечено в одеждите на някаква стерилизирана живописност.

„Чувала ли сте за Анабаптистите?”, каза Дракас. „Те са били, да речем, лявото крило на Реформацията. Обърнали са Централна Европа с краката нагоре, тъй като освен религиозни, били и социални революционери, а учението им имало широк отзвук сред по-бедните слоеве. Принцове и йерарси, паписти и лутерани воювали люто срещу тях и ги пречупили. Оцелелите намерили убежище тук в Мюнстер и през 1534 г. станали господари на града чрез преврат. Тогава те се заели да приложат програмата си: обща собственост върху благата и жените, иконоборство, превръщане на църкви в училища. Но и религиозен фанатизъм, фундаментализъм. Прогонили от града всички иноверци, провъзгласили “Новия Сион” и започването на хилядолетното царство на Иисус на земята. Коронясали водача си Йоан от Лайден като крал и наследник на Давид. Били обсебени от идеите си до степен на истерична екзалтираност. Междувременно героично се съпротивлявали срещу армията на пропъдения епископ на Мюнстер, която ги обсаждала. След обсадата, продължила година и половина, градът паднал поради предателство и победителите изтребили всички до крак. Тримата предводители на Анабаптистите били заловени живи. Изтезавали ги публично, часове наред, с нажежени клещи. Късали живо месо от телата им, докато тълпата ликувала въодушевено. Когато най-после издъхнали, палачите поставили останките им в тези три клетки и ги овесили там, където ги виждате, за да разберат всички во веки веков каква съдба очаква онези, които подхвърлят на съмнение властта. Днес жителите на Мюнстер са богобоязливи католици и благочестието им е пословично в Германия. Следователно, това зрелище наистина е било поучително и нравственоформиращо.”

„Не ги ли обижда?”, попита Кутрумба.

„Не, защото понятието за наказание е дълбоко залегнало в тяхната култура. Привежда ги в душевно равновесие, придава ред и смисъл на техния свят. Без наказание не би съществувал грях, и тогава всичко би потънало в несигурност. Бруталните физически наказания, екзекуциите са любима тема на западното изкуство. Творците не изобразяват такива сцени с погнуса, нито пък с извратена наслада, а така както биха рисували хармоничен природен пейзаж. Често пъти жертвите имат изражение, сякаш самите те се радват задето играят една толкова градивна роля. Помагат по свой начин за затвърждаването на световния ред. Още от римски времена западната цивилизация демонстрира хладнокръвно липсата си на милосърдие, тъй като го смята за добродетел на силните.”

„Хайде, посмалете малко”, каза полицайката. „Не е минало чак толкова време откак главите на Арис Велухиотис и на онзи другия, как му беше името, са били увесени за назидание на централния площад в Трикала.”

Дракас остана със зяпнала уста. След това избухна.

„Сигурно нещо ме работите, госпожице Андромахи? Тези неща ги разправяме ние, левите. Това са наши аргументи, не ваши! Така че направете ми услугата да ги оставите на мира и да намерите нещо друго, ако искате на всяка цена да ме контрирате!”

Кутрумба не проговори повече. Съжаляваше го. След телефонното му обаждане до Атина от гарата изглеждаше като парцал. Дори тази пледоария за Мюнстер и западното изкуство издаваше горчивина. Полицайката, която стоеше на дискретно разстояние докато той звънеше по телефона, не го попита нищо. От първия миг знаеше, че пътуването до Мюнстер щеше да бъде фиаско. Но си бе представяла другояче реакцията си. Сега, вместо да му каже без много заобикалки, че е дошъл краят на игрите и оттук насетне всеки техен ход щеше да решава самата тя, тя замълча и го гледаше косо и съчувствено.

Искаше да го улесни. По нейна инициатива бяха наели две стаи в евтин хотел срещу гарата. А след това самата тя бе предложила разходка из града. Просто така, сякаш бяха дошли тук само на туризъм. Светът не се бе провалил, само един ден беше това.

Дракас не обели и дума за Световния биографичен център. И естествено, полицайката дори не си помисли да му напомни онова, което самият той бе казал във влака, а именно че съществуваше и неговия приятел господин Ек.

 

                                               Преследване

 

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus