Галерия

1

По-скоро й напомняше на частна колекция на фетишист-колекционер на презервативи, ако подобна извратеност въобще съществуваше. И то на презервативи в употреба. Рафтовете на две големи, намиращи се една до друга етажерки, бяха отрупани с подобия на фалоси-мъжки членове, облечени в най-разнообразни презервативи, от най-примитивните, направени от животински черва, до най-софистицираните на нашето време - с оребряване и „рогчета” отстрани, с екстра лубриканти, в красиви цветове и без съмнение с вкус на екзотични плодове. Капутологът притежаваше и чувство за хумор. Зад бюрото му висеше голяма картина, представляваща туземец от Нова Гвинея с един от онези традиционниитифалически щръкнали символи на плодородието от бамбук или рог. Това ритуално подобие бе обвито с модерен розов презерватив.

 Ек забеляза със закъснение погледите на двамата си посетители, докато осъзнае, че зрелището не съответстваше на онова, което човек би очаквал на подобно място. Захили се като немирно дете, хванато на местопрестъплението, което очаква да му се скарат, но и тайничко се радва на пакостта си.

„Това е част от материала от последния ми труд. Върху тотемния характер на презерватива. Имам още повече у дома. Исках да основа тематична зала в музея, но ръководството не одобри идеята. Може да подаря колекцията на Музея на модерното изкуство в Хамбург. Макар че аз не гледам на него като на еротично изкуство.”

„Вие антрополог ли сте?”, попита Дракас.

“Не. Историк съм. Преподавах история на културата в университета в Бохум, но преди три години и половина ме изгониха и си намерих място като научен консултант в този музей.”

Лицето му изглеждаше все по-странно на Кутрумба, която нито за миг не го изпускаше от поглед, разтърквайки натъртената си ръка. Погледът му бе пъргав и пронизващ. Някак женствените му месести устни, като сърцевина на червен портокал, навеждаха на мисълта за разюздана чувственост. Немирните му коси, падащи на туфи, издаваха младежка небрежност. Но кожата му бе с твърде землист цвят, отпусната и тук-там набраздена от дълбоки бръчки.Полицайката не можеше да отгатне възрастта на този човек. Помисли си, че Ек можеше да бъде преждевременно състарен от някоя страшна болест или от неизповядани злоупотреби младеж.

„Срещали сме се някога, господин професоре, но е нормално да не си ме спомняте”, каза той на Дракас. „Беше през 1981-ва година на конгреса в Монпелие. Вашето научно съобщение ми направи впечатление. Корените на линейно писмо А в скалните фрески в една пещера в Тракия…”

„В Македония”, поправи го Дракас.

„А”, така. А аз си мислех, че става въпрос за Гърция…”

„В гръцка Македония”, пламна лицето на Дракас.

„Ах, да. Как ми убягна.” Пак онази немирна усмивка. „Както и да е, това бе много дръзка и грабваща, но не и лишена от основание интерпретация. Никак нелишена дори. Очаквах с интерес продължението през следващите години. И други го очакваха. Неколцина от нас си казахме, ето един от малцината визионери, останали в науката.”

Полицайката слушаше впечатлена. Дракас бе навел глава.

„Но вие изглежда насочихте вниманието си другаде”, продължи Ек със същия недоловимо двусмислен тон. “Към мумията на Ивикос, нали? Друга една хипотеза, пришпорваща фантазията. Хипотези за поети в науката. Четох за нея в “Шпигел”. Тогава ми хрумна да ви изпратя послание, но не можах да намеря електронния ви адрес. Как можех да си представя, че през една нощ същото лято щях да ви срещна в моя град, да водите битка с престъпници, вие и красивата като статуетка от Танагра ваша сънародничка.”

Още от самото начало Кутрумба не харесваше начина по който я гледаше тоя. В него имаше нещо мазно

„Полицайка ли казахте? Детектив ли? Не ми казвайте, че сте открили в Мюнстер следите на онези, които са отвлекли мумията!”

„За това става въпрос”, отвърна Дракас, просумтявайки. „Но кажете ми по-напред има ли тук някакъв Световен биографичен център?”

„Чувал съм за него. Златни книги с имена на учени, писатели и прочие. Така ли е? Чувал съм и преди, че обявяват като свое седалище Мюнстер, но никога не съм виждал офисите им.”

„Очаквах това”, рече Дракас. Беше дошъл моментът самият той да даде обяснения. Но се колебаеше. Полицайката интуитивно усети, че той мислеше същото, което и тя. Питаше се дали човекът, който стоеше пред тях, беше неуравновесен или се бе заел да играе някаква роля. Дали появяването му на онази калдъръмена уличка като deux ex machina бе наистина случайно.

„Добре че Евангелистката църква няма проблем с презервативите”, каза Дракас, хвърляйки многозначителен поглед към колекцията на Ек.

Ек не показа недоволство от внезапната смята на темата.

„Не съм вярващ”, каза той. „Сътруднича на чисто хуманитарно ниво. Ако искате да знаете, аз съм атеист. Как иначе би могъл човек да бъде хуманен? Хората днес нямат милост дори към самите себе си. Ако съществува Бог, сигурно отдавна ги е изоставил разгневен. Само някой, който не вярва в Бога, може да им съчувства истински. Когато няма помощ свише за отчаянието и копнежа по самоунищожение, съчувствието е чувство с аромат на религия.”

Неуравновесен беше. Ако беше подставено лице, щеше да се постарае да ни направи по-успокояващо впечатление, произнесе присъдата полицайката.

„И защо, ако позволите, ви изгониха от университета в Бохум?”, попита Дракас.

„Заради един от вашите. Заради Херодот.”

Погледът на Дракас тайно се кръстоса с този на полицайката и мислите им отново се настроиха на една честота. Дали не бе време да поблагодарят на чужденеца за неговата помощ и да се оттеглят, тъй като бе късно и ги очакваше дълъг път?