Галерия

1

През последните две години Гърция изживява може би най-тежката криза, в която е изпадала някога. Тя основно изглежда политическа, но всъщност е дълбоко етична. От дълго време зрителите в целия свят наблюдават по телевизионните екрани улични сблъсъци между демонстранти и полиция, стачки и окупации на държавни учреждения и отказ на държавните служители да се отзовават съвестно на своите задължения. Това създава впечатлението, че в тази иначе много красива страна народът задружно отхвърля всяка реформа и е решен докрай да се бори за собствените си привилегии, въпреки че те са за сметка на всички останали.

Истината е, че това не е така. Голяма част от гърците искат промените, омръзнало им е да плащат данъци, за да получават заплати хора, които не работят и са заели един чиновнически пост с рушвет или защото се познават с някой политик.

Според Димитрис Гусетис, автор на много статии и коментари в гръцкия всекидневник Катимерини и член на партия Драси „битката между двете Гърции се води от много години и както изглежда ще продължи още дълго, а краят й е неясен”.

„Страната ни е носител на много отрицателни рекорди в Европа. Гърция се намира на последно място по конкурентност, по защита на околата среда, рециклирането и т.н., но е първа по корупция, отказ на правосъдие, замърсяване на атмосферата и т.н. От друга страна сме членове на Европейския съюз, и то на Еврозоната, т.е. принадлежим на клуба на богатите. Това е едно противоречие, което се опитвам да реша от много години. Достигнах до извода, че то се дължи на различните ни културни ценности в сравнение с тези на нашите европейки партньори”, заяви той в лекция пред Института за дипломатически изследвания.

За да обясни характера на гръцкото общество, той прибегна до определението за общество на философа и социалния антрополог Ърнест Гелнер: „Обществото е един сбор от различни неправителствени структури, които са достатъчно мощни, за да се противопоставят на държавата и докато не й пречат да изпълни ролята си да гарантира свободата и да е рефер на големите интереси, те все пак могат да й попречат да властва и да се наложи над останалата част от обществото”.

„Ако приемем определението буквално ще видим, че на ниво „възпрепятстване” сме европейски шампиони, защото в годините сме попречили на гръцките правителства да направят много неща. Примери за това са въпросите на външната политика, реформата на осигурителната система през 1997, която бе оттеглена от тогавашния премиер Костас Симитис, упражняването на политика на образование с окупациите на училища и факултети, градоустройството с около 2 милиона незаконни постройки в страната. Следователно можем да достигнем до извода, че сме първенци в гражданското общество, без да имаме неправителствени организации, които са неговите съставни клетки”.

Въпреки привидната си прилика с гражданското общество, гръцкото общество има много малко общи черти с него. „Точно, за да избегне подобно объркване Ърнест Гелнер пояснява, че съществуват социални образувания, които въпреки че пречат на държавата да властва над обществото, са много далеч от понятието „гражданско общество”. Според него то трябва да бъде отделено по много ясен начин от неговата пълна противоположност, която е сегментираното общество. То може действително да е плуралистично и да се противопоставя на централизацията, но не предоставя на членовете му вида свобода, който търсим и очакваме от гражданското общество. В едно такова общество не може да просъществува никоя идеология, защото социализмът, капитализмът, фашизмът и всеки друг „-изъм” има за предпоставка обществена съгласуваност и съзнание, което да е общо за цялото общество на страната и нейната съдба. Това е нещо, което в Гърция липсва и затова тук не успя да просъществува никоя от тези идеологии. Според Гелнер пример за такова общество е древна Гърция, където Сократ е бил осъден и отровен, заради неговия „даймонион”, както и в мюсюлманските общества”.

Димитрис Гусетис приведе определението на Гелнер за този вид общества и го съпостави с гръцкото: „В мюсюлманските страни обществото се управлява от кръгове (които наподобяват на племена) и съюзи, създадени на база роднинство или взаимна размяна на услуги (т.е. рушвети) или общата религия и общия опит. В общи линни то се базира повече на личното доверие, отколкото на официалните връзки, които съществуват в една структурирана бюрократична система. Странното е, че в конкретните страни тази система не предизвиква голямо недоволство, то се приема от почти всички членове на обществото и се смята за нормално състояние. Това, което прави огромно впечатление на изследователите е странното съчетание на строгия религиозен морал и циничните клиентелистки връзки. В определението на Гелнер за мюсюлманските общества аз открих своята родина” поясни Димитрис Гусетис.