Галерия

1

В едно сегментирано общество хората са разделени на малки групи, в рамките на които те са готови да направят всичко, дори да дадат живота си за останалите членове, но са напълно безразлични и дори неприятелски настроени към останалите. Това е типичен пример за липса на съгласуваност в едно общество. Най-характерните видове сегменти в едно общество са семейството, браншовите организации и местните общества.

„В Гърция сме готови да дадем всичко за семейството си, но не ни интересува нищо извън него. Правим огромни жертви, за да се сдобием с голям и удобен дом, но не ни интересуват общите помещения в блока. Хвърляме торбичката с отпадъци от балкона, без да ни интересува, че тя ще се скъса и ще замърси целия тротоар. Известни сме за почти истеричните грижи за децата си, но сме последни в Европа по кръводаряването и донорството на органи. В антипод сме първи по расизъм и ксенофобия”. Според Димитрис Гусетис непотизмът в гръцките университети и в самия политически живот на страната са типичен пример за този модел общество. „Мнението ми е, че дори в днешните протести участват само онези от държавните служители, които са заплашени да бъдат изпратени в трудов резерв. Останалите, които по един или друг начин нямат да бъдат засегнати от мярката не реагират. Т.е. реакцията е израз на страха на всеки човек по отделно, без да го интересува съдбата на останалите хора”.

Вторият вид групиране в едно сегментирано общество са браншовите организации. „В по-старо време хората са били обединени в еснафи, според тяхната професия. В тях са участвали всички, от майстора до чирака и всеки еснаф е защитавал своите интереси срещу интересите на останалите професии. След индустриалната революция стана ясно, че този вид отвесно разделение е безизходен и бе изоставен. Тогава бяха създадени синдикатите на база принадлежността към дадена класа, които продъжават да се борят за правата на своите членове. Но, докато на Запад хората са наясно, че икономическите интереси не са резултат на нулев сбор и интересите на служителите не са винаги противоположни на интересите на своите шефове, то в Гърция нещата стоят по съвзем различен начин. В Германия синдикатите се съгласиха с намаление на доходите, с цел да се справят с една криза. Ако това се случи тук или дори ако един синдикалист дори се съгласи да обсъди подобна възможност с министъра на икономиката веднага ще бъде обявен за предател. Италианските и испанските синдикати гласуваха за увеличението на пенсионната възраст на 67 години. Това е нещо, което гръцките синдикати не биха направили никога.

В Гърция имаме и примери на „привидни” синдикати, които се борят само за своите интереси, в ущърб на общите. Държавните служители и техните сдружения са типични примери за това”.

Третата категория са местните общества. „В никоя друга страна в света не съществуват дружества на произхождащите от дадена провинция жители на столицата, както тук. Те са изворът, от който черпят гласоподаватели провинциалните депутати и по този начин се завърта кръгът на клиентелистките отношения. „Например, когато днешният министър на финансите Евангелос Венизелос беше министър на културата и спорта в предишно правителство опрости финансовите задължения на футболните клубове от Солун, а лидерът на опозицията Андонис Самарас, също в качеството си на културен министър преди няколко години иззе от област Илия и предаде на област Месиния контрола над археологичната служба на древния храм на Аполон Епикур”.

По-пресни примери тази година бяха блокадите по пътищата и тежките сблъсъци на жителите на Кератеа и Граматико с полицията, поради нежеланието им в района да бъде построено сметище. „Това отношение неминуемо води до расизъм. Местните общества масово отхвърлят възможността в техните квартали да бъдат открити подразделения на организацията за борба с наркотиците, като че ли никой няма нужда от тях там. Жертви на този расизъм са имигрантите, националните и религиозните малцинства и много други”.

В резултат на това сегментиране в една държава започва да се появява и се налага в много голяма степен пренебрегване на демократичния ред и човешките права. Като пример лекторът посочи гръцката комунистическа партия, която е много далеч от определението „демократична партия”. „Тези хора реабилитираха Сталин, но явно това не дразни никого тук”. Докато в Ирландия и Португалия, които също имат сериозни финансови проблеми политическите партии се обединиха в усилията си да извадят страните си от тежката криза, в Гърция властва разделението и несъгласието, понеже партиите действат като някогашните еснафски организации. Останалите характерни черти на сегментираното общество могат да бъдат открити много лесно, ако човек се загледа в събитията, които се случват в Гърция всекидневно: неспазване на законите, социална безотговорност, неспособност на държавните органи да се отзоват на своите задължения, прекалено голям публичен сектор, корупция и национализъм.