Галерия

1

През последните две години Гърция изживява може би най-тежката криза, в която е изпадала някога. Тя основно изглежда политическа, но всъщност е дълбоко етична. От дълго време зрителите в целия свят наблюдават по телевизионните екрани улични сблъсъци между демонстранти и полиция, стачки и окупации на държавни учреждения и отказ на държавните служители да се отзовават съвестно на своите задължения. Това създава впечатлението, че в тази иначе много красива страна народът задружно отхвърля всяка реформа и е решен докрай да се бори за собствените си привилегии, въпреки че те са за сметка на всички останали.

Истината е, че това не е така. Голяма част от гърците искат промените, омръзнало им е да плащат данъци, за да получават заплати хора, които не работят и са заели един чиновнически пост с рушвет или защото се познават с някой политик.

Според Димитрис Гусетис, автор на много статии и коментари в гръцкия всекидневник Катимерини и член на партия Драси „битката между двете Гърции се води от много години и както изглежда ще продължи още дълго, а краят й е неясен”.

„Страната ни е носител на много отрицателни рекорди в Европа. Гърция се намира на последно място по конкурентност, по защита на околата среда, рециклирането и т.н., но е първа по корупция, отказ на правосъдие, замърсяване на атмосферата и т.н. От друга страна сме членове на Европейския съюз, и то на Еврозоната, т.е. принадлежим на клуба на богатите. Това е едно противоречие, което се опитвам да реша от много години. Достигнах до извода, че то се дължи на различните ни културни ценности в сравнение с тези на нашите европейки партньори”, заяви той в лекция пред Института за дипломатически изследвания.

За да обясни характера на гръцкото общество, той прибегна до определението за общество на философа и социалния антрополог Ърнест Гелнер: „Обществото е един сбор от различни неправителствени структури, които са достатъчно мощни, за да се противопоставят на държавата и докато не й пречат да изпълни ролята си да гарантира свободата и да е рефер на големите интереси, те все пак могат да й попречат да властва и да се наложи над останалата част от обществото”.

„Ако приемем определението буквално ще видим, че на ниво „възпрепятстване” сме европейски шампиони, защото в годините сме попречили на гръцките правителства да направят много неща. Примери за това са въпросите на външната политика, реформата на осигурителната система през 1997, която бе оттеглена от тогавашния премиер Костас Симитис, упражняването на политика на образование с окупациите на училища и факултети, градоустройството с около 2 милиона незаконни постройки в страната. Следователно можем да достигнем до извода, че сме първенци в гражданското общество, без да имаме неправителствени организации, които са неговите съставни клетки”.

Въпреки привидната си прилика с гражданското общество, гръцкото общество има много малко общи черти с него. „Точно, за да избегне подобно объркване Ърнест Гелнер пояснява, че съществуват социални образувания, които въпреки че пречат на държавата да властва над обществото, са много далеч от понятието „гражданско общество”. Според него то трябва да бъде отделено по много ясен начин от неговата пълна противоположност, която е сегментираното общество. То може действително да е плуралистично и да се противопоставя на централизацията, но не предоставя на членовете му вида свобода, който търсим и очакваме от гражданското общество. В едно такова общество не може да просъществува никоя идеология, защото социализмът, капитализмът, фашизмът и всеки друг „-изъм” има за предпоставка обществена съгласуваност и съзнание, което да е общо за цялото общество на страната и нейната съдба. Това е нещо, което в Гърция липсва и затова тук не успя да просъществува никоя от тези идеологии. Според Гелнер пример за такова общество е древна Гърция, където Сократ е бил осъден и отровен, заради неговия „даймонион”, както и в мюсюлманските общества”.

Димитрис Гусетис приведе определението на Гелнер за този вид общества и го съпостави с гръцкото: „В мюсюлманските страни обществото се управлява от кръгове (които наподобяват на племена) и съюзи, създадени на база роднинство или взаимна размяна на услуги (т.е. рушвети) или общата религия и общия опит. В общи линни то се базира повече на личното доверие, отколкото на официалните връзки, които съществуват в една структурирана бюрократична система. Странното е, че в конкретните страни тази система не предизвиква голямо недоволство, то се приема от почти всички членове на обществото и се смята за нормално състояние. Това, което прави огромно впечатление на изследователите е странното съчетание на строгия религиозен морал и циничните клиентелистки връзки. В определението на Гелнер за мюсюлманските общества аз открих своята родина” поясни Димитрис Гусетис.

В едно сегментирано общество хората са разделени на малки групи, в рамките на които те са готови да направят всичко, дори да дадат живота си за останалите членове, но са напълно безразлични и дори неприятелски настроени към останалите. Това е типичен пример за липса на съгласуваност в едно общество. Най-характерните видове сегменти в едно общество са семейството, браншовите организации и местните общества.

„В Гърция сме готови да дадем всичко за семейството си, но не ни интересува нищо извън него. Правим огромни жертви, за да се сдобием с голям и удобен дом, но не ни интересуват общите помещения в блока. Хвърляме торбичката с отпадъци от балкона, без да ни интересува, че тя ще се скъса и ще замърси целия тротоар. Известни сме за почти истеричните грижи за децата си, но сме последни в Европа по кръводаряването и донорството на органи. В антипод сме първи по расизъм и ксенофобия”. Според Димитрис Гусетис непотизмът в гръцките университети и в самия политически живот на страната са типичен пример за този модел общество. „Мнението ми е, че дори в днешните протести участват само онези от държавните служители, които са заплашени да бъдат изпратени в трудов резерв. Останалите, които по един или друг начин нямат да бъдат засегнати от мярката не реагират. Т.е. реакцията е израз на страха на всеки човек по отделно, без да го интересува съдбата на останалите хора”.

Вторият вид групиране в едно сегментирано общество са браншовите организации. „В по-старо време хората са били обединени в еснафи, според тяхната професия. В тях са участвали всички, от майстора до чирака и всеки еснаф е защитавал своите интереси срещу интересите на останалите професии. След индустриалната революция стана ясно, че този вид отвесно разделение е безизходен и бе изоставен. Тогава бяха създадени синдикатите на база принадлежността към дадена класа, които продъжават да се борят за правата на своите членове. Но, докато на Запад хората са наясно, че икономическите интереси не са резултат на нулев сбор и интересите на служителите не са винаги противоположни на интересите на своите шефове, то в Гърция нещата стоят по съвзем различен начин. В Германия синдикатите се съгласиха с намаление на доходите, с цел да се справят с една криза. Ако това се случи тук или дори ако един синдикалист дори се съгласи да обсъди подобна възможност с министъра на икономиката веднага ще бъде обявен за предател. Италианските и испанските синдикати гласуваха за увеличението на пенсионната възраст на 67 години. Това е нещо, което гръцките синдикати не биха направили никога.

В Гърция имаме и примери на „привидни” синдикати, които се борят само за своите интереси, в ущърб на общите. Държавните служители и техните сдружения са типични примери за това”.

Третата категория са местните общества. „В никоя друга страна в света не съществуват дружества на произхождащите от дадена провинция жители на столицата, както тук. Те са изворът, от който черпят гласоподаватели провинциалните депутати и по този начин се завърта кръгът на клиентелистките отношения. „Например, когато днешният министър на финансите Евангелос Венизелос беше министър на културата и спорта в предишно правителство опрости финансовите задължения на футболните клубове от Солун, а лидерът на опозицията Андонис Самарас, също в качеството си на културен министър преди няколко години иззе от област Илия и предаде на област Месиния контрола над археологичната служба на древния храм на Аполон Епикур”.

По-пресни примери тази година бяха блокадите по пътищата и тежките сблъсъци на жителите на Кератеа и Граматико с полицията, поради нежеланието им в района да бъде построено сметище. „Това отношение неминуемо води до расизъм. Местните общества масово отхвърлят възможността в техните квартали да бъдат открити подразделения на организацията за борба с наркотиците, като че ли никой няма нужда от тях там. Жертви на този расизъм са имигрантите, националните и религиозните малцинства и много други”.

В резултат на това сегментиране в една държава започва да се появява и се налага в много голяма степен пренебрегване на демократичния ред и човешките права. Като пример лекторът посочи гръцката комунистическа партия, която е много далеч от определението „демократична партия”. „Тези хора реабилитираха Сталин, но явно това не дразни никого тук”. Докато в Ирландия и Португалия, които също имат сериозни финансови проблеми политическите партии се обединиха в усилията си да извадят страните си от тежката криза, в Гърция властва разделението и несъгласието, понеже партиите действат като някогашните еснафски организации. Останалите характерни черти на сегментираното общество могат да бъдат открити много лесно, ако човек се загледа в събитията, които се случват в Гърция всекидневно: неспазване на законите, социална безотговорност, неспособност на държавните органи да се отзоват на своите задължения, прекалено голям публичен сектор, корупция и национализъм.

Според Димитрис Гусетис основните причини за проявата на тези явления в гръцкото общество са несигурността, която се причинява от икономическите и социалните условия и, в голяма степен влиянието на православната Църква.

„Не съм оптимистично настроен за бъдещето, защото битката между двете „души” на Гърция ще подължи още за дълго. Единствената надежда според мен се намира в европейската интеграция. Да бъдем и ние един район в Европа, който ще има всички права и задължения с всички останали под ръководството на едно управлние, което ще приема решенията и за нас – неспособните да го направим сами”.