Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Серифос - незабравимият остров!

23 Септември 2015 / 19:09:11  GRReporter
4597 прочитания

Текст и снимки Даниел Лахана

Един от по-малко известните Цикладски острови, Серифос, компенсира това, което му липсва по отношение на космополитния нощен живот със своята естествена и живописна красота. Почти седемдесет и двата плажа, с които може да се похвали, както и множеството планински клисури, пещери и 15-те „официални” туристически пътеки го превръщат в една несъмнено привлекателна дестинация.

Версиите за произхода на името му са различни и варират от билка наречена „serfi”, през малки крилати насекоми „serphos”, морска цикада „seriphos” до по-вероятното „sterphos” и „steriphos”, което означава „безплоден”. Както и на повечето от останалите Цикладски острови, зеленината е малко, но водата никога не е в недостиг.

На острова няма летище и затова е достъпен само по море - около пет часа път с лодка или два-два часа и половина с високоскоростен ферибот, който може да се използва само по време на активния сезон.

Пристига се на пристанището Ливади, което оживява през нощта, тъй като таверните, кафенетата и баровете в крайморската част на града са пълни и често заемат и улицата. Пристанището е обградено от два плажа - Авелемонас на запад и още по-впечатляващият и уреден плаж Ливадакия

на изток, с неговия блестящ пясък, тамариски и палми за сянка, кафе-барове и таверни. В далечния край има организиран къмпинг и водни спортове наблизо.

Не се колебайте обаче да отидете малко по-далеч, за да откриете повечето от многото плажове, с които Серифос може да се похвали и много от които имат фин златист пясък и кристално чисти води, включително забележителните Псили Амос,

Вагия, Ганема, Куталас, Платис Гиалос, Агиос Состис

и по-изолираните, но все пак достъпни по шосе, като Сикамия,

да назовем само няколко от тях. Голяма част от многото други плажове, предлагащи комбинация от пясък, камъчета или скали, като Кало Амбели и Лиа, могат да бъдат достигнати по пътека или с лодка.

Освен пристанището Ливади, другият основен активен център на острова е Пано Хора (Горния град), който се намира на върха на хълм, на разстояние 5 км по шосе от Ливади, или на около половината разстояние по няколко добре павирани пътеки. Той е построен амфитеатрално

нагоре по хълма, с типичните виещи се алеи, които са обърквали пиратите/ нашествениците в миналото и блестящите белосани къщи, осеяни с ярки пръски от най-различни цветове, на бугенвилии

и каперсови храсти,

последният от които е типичен за острова и чиито крехки бели цветове някак успяват да издържат често опустошителния вятър, който се разразява на Серифос.

Още няколко стъпки ще ви отведат до централния площад с неокласическата сграда на кметството

и църквата Агиос Атанасиос. Площадът е препълнен с хора през лятото, борещи се за място в кафенетата и баровете около него, но можете да избягате от тълпите, като поемете малко нагоре и по-нататък, за да стигнете до Кастро, което буквално означава „замък”. Замъкът датира от 1296 и днес е едва видим, тъй като останките от крепостта са включени в днешните къщи и се използват от сградата на близката църква, Агиос Константинос, която представлява най-високата част на замъка. Липсата на структурата на замъка се компенсира обаче от зашеметяващите гледки, които се откриват от това място към Серифос и съседните острови,

а ако имате късмет, може дори да се натъкнете на импровизиран „концерт” на няколко души седнали на стената и свирещи на цигулка и китара, и пеещи традиционни песни от Серифос. За да изживеете други уникални моменти, тръгнете обратно надолу от Кастро и в Пано Хора потърсете Кирия Рена, чаровна дама, която живее в преустроена мелница.

Освен това, на минута разстояние има и археологически музей с находки от класическата, елинистичната и римската епоха на островите.

Под Горния град се намира Като Хора (Долния град) с малкото „бижу”, музеят на фолклора и няколко стаи ремонтирани в стила на традиционните къщи в Серифос. По-голямата част от експонатите са щедро предоставени от местните жители и включват дрехи, керамика, инструменти, скали и минерали, и всички те разказват за традиционния начин на живот на Серифос. Зад музея на фолклора има малък, открит театър, където се провеждат няколко културни и артистични събития, като летния Музикален фестивал Серифос.

Не може да се говори за Серифос без кратка справка за неговата минна история. Мините за добив на желязо и мед са съществували в Серифос още от древността, от около 3-ти век пр.н.е., и отново придобиват значение в края на 19-ти век от н.е., а бумът в производството в началото на 20-ти век е довел до формирането на процъфтяваща общност. За съжаление, по-евтината експлоатация на руди в Южна Африка в последсвие води до окончателното затваряне на мините в Серифос през ​​1963 г. Днес из острова са разпръснати различни минни реликви, особено в югозападната му част и по-специално в Мегало Ливади, като метален гантри кран за товарене на ползените изкопаеми, изоставени товарни вагони и релси.

 

Тук можете да видите рушащата се изоставена неокласическа къща, която някога е била седалището на минната компания „Serifos-Spilialeza”, a наблизо - паметник на работниците, които са загинали по време на стачка през 1916 г., докато са протестирали срещу ниското заплащане и лошите условия на труд в мините.

Авантюристите пък могат да тръгнат през минната пещера

към отсрещната страна на залива, следвайки старите релси на вагоните а след около двадесет тъмни (наличието на фенер е от съществено значение) и приятно хладни минути или малко повече да се появят от другата страна, с гледка към плаж Калогерос. Тези, които не са чак такива авантюристи, могат да посетят малкия, но интересен музей с камъни и минни инструменти,

който също свидетелства за минното минало на острова, докато онези, които търсят слънцето, могат да поплуват в спокойните води. Всички могат да се насладят на освежаващи напитки в една от двете уютни таверни на брега на морето.

Връщайки се към пристанището, едно бързо отклонение в ляво разкрива блестящо бяла сграда, Аспрос Пиргос (Бялата кула), на 5 минути пеша по черен път, който се отбива от главния път. Смятана за наблюдателница изградена около 4-ти век пр.н.е. тя е един от най-добре запазените паметници на Цикладите, със стени, достигащи 2 метра дебелина на места. В непосредствена близост до Бялата кула се намира църквата Агиос Хараламбос, която се смята, че е изградена с части от кулата.

Други интересни паметници, които обаче не са толкова лесно достъпни, са Псаро Пиргос (Рибната кула), известна още като „тронът на Циклоп” и най-вероятно друга наблюдателница срещу пиратски нападения, както и пещерата на Циклоп, в която според митологията, Циклоп е живял, но която е частично разрушена и следователно не е отворена за посетители.

От другата, северната част на острова, на изток от традиционното село Галани, се натъкваме на внушителния манастир Таксиархес, построен през 1572 г. и посветен на Архангелите Михаил и Гавраил, пазители на Серифос.


Островът има и цяла плеяда от църкви, най-старата от които е датиращата от около 1000 г. сл.н.е. Панагия (Богородица), която се намира в село със същото име. Църквите не могат да бъдат споменати без да бъдат отнесени към най-важното, а именно местната Панегрия - фестивални или празнични дни, които Серифос има в изобилие. Те са безплатни и всички могат да присъстват на тях, не само енориашите, както и да опитат предлаганата храна, която се предоставя и сервира от „ктиторите или братята”, които помагат в конкретната църква на въпросния празник.


Традиционно, в общи линии винаги се сервират повече или по-малко едни и същи ястия в тези случаи, а именно пюре/супа от бакла подправена с много оцет, тип къси макарони, често в бульон получен от варено козе месо, парчета от които се сервират с тях. Често ястието е придружено от семпла салата от домати и маслини, а понякога и консервирани рибки аншоа. Малцина щастливци могат да имат шанса да опитат наистина уникалните хрупкави картофи, приготвени в огромен тиган на огън. От само себе си се разбира, че винаги има местно вино от Серифос от бъчва, което е известно със специфичния си кехлибарен цвят и отличителен вкус!

 

Извън фестивалите можете да опитате местно произведеното ракомело (аперитив, който се прави на базата на мед) или сума (подобо на ципуро - тип ракия Помас).

Други местни кулинарни специалитети включват мед (особено от мащерка) и отличното местно сирене мизитра, което често замества по-добре познатото сирене фета в типичната гръцка „селска салата”, към която често се добавят вездесъщите каперси. Местното козе и ярешко месо е изключително, а лутза (сушено на слънце свинско) е добро предястие заедно с маратопитис и маратотиганитес (пайове или банички и палачинки с резене), които са типични и за съседните от Цикладските острови. Завършете с пастаки ту серифу* - истинския десерт с ванилово-шоколадов крем.

 

Когато става дума за храна не може да не споменем основната храна, хляба, който все още може да бъде намерен печен в дървена пещ в Серифос, в Пано Хора - семеен бизнес на над осемдесет години, който още произвежда и невероятни бисквити, както сладки така и солени, сладкиши, а дори и домашно приготвено мюсли!


Що се отнася до местните хора в Серифос, те обикновено не се натрапват, но са гостоприемни и готови да помогнат когато се обърнете към тях, и са повече от щастливи да ви предложат плод от тяхното дърво или каквото имат в кухнята си.

Така че, за да опитате нещо по-различно, не се колебайте - пробвайте Серифос и със сигурност няма да останете разочаровани!

* Можете да откриете рецептата в GRR рецепти.

Категории: Серифосгръцки островипътуванепанегириягръцки кулинарни фестивали
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus