Галерия

8

7

6

5

4

3

2

1

Също толкова различна е и реакцията на медиите в двете страни. Докато във Великобритания вестниците определят безредиците като „срам и позор”, откриват „горещи” телефонни линии, публикуват снимки на предполагаемите участници и призовават хората да информират полицията, ако знаят кои са те, то в Гърция реакцията им се променяше заедно с хода на събитията и бе напълно противоположна. В първия ден след убийството на 15-годишния Алексис Григоропулос, няколко часа след което започнаха първите безредици те поставиха темата на първа страница, като в повечето от статиите вече се говореше за вината на полицая, въпреки че до конкретния момент съществуваха само улики срещу него. След като протестите придобиха по-опасен вид, медиите започнаха да говорят за това, че Атина е предадена на разбунтуваните младежи, които полицията не е в състояние да спре. В същото време тогавашният премиер Костас Караманлис реши да не се намесва лично и остави министърът на вътрешните работи да се справи със ситуацията сам. Той, от своя страна очевидно нареди на полицията да има само отбранителна позиция с цел да избегне втори смъртен случай. Опозицията започна да отправя упреци към правителството, а тогавашният лидер на ПАСОК Георгиос Папандреу поиска да бъдат проведени извънредни избори. „За разлика от нас във Великобритания лидерът на опозицията Дейвид Милибанд застана твърдо на страната на правителството и заяви, че ще го подкрепи докрай в тази криза”.

Социалната реакция в Гърция бе още по-безотговорна. Различни учителски синдикати обявиха стачки, ученически и студентски организации проведоха протести, блокираха полицейски участъци и правеха всичко възможно, за да предизвикат допълнителна нестабилност.

При тази констатация не би следвало да предизвика учудване фактът, че докато полицаите в Англия успяха да заловят над три хиляди души в рамките на седмица, гръцките им колеги заловиха само 250 за цял месец. В Англия бяха наложени тежки присъди дори за публикуване на провокативни и подтикващи към безредици призиви в социалните мрежи, а в Гърция всеки път, когато имаше арест на младеж или ученик родители и синдикалисти тичаха към участъка, за да попречат на работата на полицията. Въпреки че анализите на кризата в Англия продължават, вече познаваме социалния профил на участниците, 73 на сто от които имат криминални досиета. Подобни данни за участниците в декемврийските събития в Атина не съществуват.

Лекторът обърна особено внимание на манталитета на гражданите в двете страни. „В Англия те се обаждаха в полицията и предаваха лицата, които разпознаваха по публикуваните снимки. Имаше дори две семейства, които предадоха сами непълнолетните си деца, защото бяха сред издирваните от властите. Тяхното решение не е било повлияно само от факта, че те трябва да изтърпят последствията на своя избор, но и защото не биха могли да живеят с угризенията, че са ги укрили. Това е нещо, което в Гърция не би могло да се случи никога”.

Разликата между безредиците в двете страни е огромна дори и от финансовата им страна. Разрушенията във Великобритания са стрували общо 725 милиона лири, докато тези в Гърция – 1,5 милиарда евро.

В анализа си Димитрис Флудас отбелязва, че покачването на спредовете на гръцките държавни облигации е започнало именно по време на уличните боеве през декември 2008 и от тогава не е спирало. „Финансовите анализатори казват, че е добра новина да няма новини. В онзи период Гърция се появи във всички световни медии по възможно най-лошия начин и се задържа там за повече от две седмици. Картината на разруха, заедно с отслабналото правителство на Нова демокрация и натиска от страна на опозицията за избори съвсем естествено предизвикаха съмнения за стабилността на страната. Това нямаше да се случи, ако институциите действаха, както следва и Гърция бе показала, че прави всичко възможно за нормализирането на положението”.