Галерия

8

7

6

5

4

3

2

1

През последните десетилетия Старият континент няколко пъти бе разтърсен от бурни и масови улични протести. Дали обаче най-скорошните от тях: уличните протести в Париж през лятото на 2005, в Атина през декември 2008 и във Великобритания преди по-малко от два месеца бяха причинени от идентични фактори?

Отговор на този въпрос даде лекторът в Московския университет и Кеймбридж и международен икономически съветник Димитрис Флудас на среща, организирана от Института за дипломация и международни събития в Атина.

Той съсредоточи представянето си около събитията в Гърция и Великобритания, като направи качествен анализ на уличните буйства и разрушения в  двете страни.

„На третия ден след убийството на 29-годишния наркодилър, както стана ясно по-късно от полицията безредиците се пренесоха и в други английски градове. Младежите чупеха, палеха и разрушаваха магазини и жилища. Дори ако приемем, че първоначално зад всичко това се е криело някакво политическо послание, в хода на събитията то бе изгубено. Приликите с това, което се случи в Атина през декември 2008 са впечатляващи, но в същото време крайно повърхностни. И в двата случая безредиците започнаха по повод едно убийство на гражданин от полицията. Началото им бе поставено много бързо, без предварителна организация от партии или синдикати и без да имат искания”.

Според представените от лектора данни основни причини за безредиците в Англия са били социалната изолация на причинителите, разрушението на семейните ценности, постоянното намаление на социалните помощи към социално слабите групи, безработицата, начинът на действие на бандите, криминалният опортюнизъм, етичният упадък на висшите социални слоеве и расовата дискриминация.

„За Гърция е много трудно да кажем кои са точните причини, които предизвикаха безредиците през 2008. Можем обаче да изброим следните мотиви: народното разочарование, корупцията и упадъкът на политическата система, безотговорната позиция на гръцките медии, недоверието към силите за сигурност, което е водеща идеология от годините на военната диктатура до днес, фактът, че хиляди гръцки граждани са радикални анархисти и процентът им е много по-голям в сравнение с други страни, и на последно място доброто отношение и носталгията към радикалната Левица, както и към израза на несъгласие с властта с насилствени средства”.

Първият критерий за сравнение между двата „бунта” в анализа на Димитрис Флудас бе социалният статус на участниците и местата, на които те нанесоха поражения. „Безредиците във Великобритания започнаха в Тотенам, който е известен с това, че е един от най-изостаналите райони в страната, където се говорят повече от 300 езици. Той не за първи път стана сцена на тежки сблъсъци. Подобни събития е имало през 1985, когато един черен на цвят младеж е бил убит от полицай. Като изключим масовите граждански протести през 1990 срещу наложените от Маргарет Тачър тежки икономически мерки, всички останали случаи на безредици в Англия са били от чисто расов характер”.

Според лектора протестите в Гърция са съвсем различни. В тях участват предимно млади хора, които са от групата на така наречените анархисти или са студенти - деца на семейства от средната класа. Докато протестиращите в английските градове чупеха и разрушаваха търговски обекти и жилища в изостанали квартали, то в Атина през декември 2008 младежите действаха срещу символите на политическия, съдебния и икономическия живот на гръцката столица. „Не е възможно да забравим как една от вечерите президентът Каролос Папуляс остана в силно охранявата сграда на президентството, защото съществуваше информация, че анархистите са обградили дома му и се опитват да влязат в него. Те не отидоха да нападнат изостаналите части в атинския център, а започнаха офанзивата си от бохемския квартал Ексархия, за да продължат към аристократичния Колонаки и да достигнат сградите – символи на властта”.

Също толкова различна е и реакцията на медиите в двете страни. Докато във Великобритания вестниците определят безредиците като „срам и позор”, откриват „горещи” телефонни линии, публикуват снимки на предполагаемите участници и призовават хората да информират полицията, ако знаят кои са те, то в Гърция реакцията им се променяше заедно с хода на събитията и бе напълно противоположна. В първия ден след убийството на 15-годишния Алексис Григоропулос, няколко часа след което започнаха първите безредици те поставиха темата на първа страница, като в повечето от статиите вече се говореше за вината на полицая, въпреки че до конкретния момент съществуваха само улики срещу него. След като протестите придобиха по-опасен вид, медиите започнаха да говорят за това, че Атина е предадена на разбунтуваните младежи, които полицията не е в състояние да спре. В същото време тогавашният премиер Костас Караманлис реши да не се намесва лично и остави министърът на вътрешните работи да се справи със ситуацията сам. Той, от своя страна очевидно нареди на полицията да има само отбранителна позиция с цел да избегне втори смъртен случай. Опозицията започна да отправя упреци към правителството, а тогавашният лидер на ПАСОК Георгиос Папандреу поиска да бъдат проведени извънредни избори. „За разлика от нас във Великобритания лидерът на опозицията Дейвид Милибанд застана твърдо на страната на правителството и заяви, че ще го подкрепи докрай в тази криза”.

Социалната реакция в Гърция бе още по-безотговорна. Различни учителски синдикати обявиха стачки, ученически и студентски организации проведоха протести, блокираха полицейски участъци и правеха всичко възможно, за да предизвикат допълнителна нестабилност.

При тази констатация не би следвало да предизвика учудване фактът, че докато полицаите в Англия успяха да заловят над три хиляди души в рамките на седмица, гръцките им колеги заловиха само 250 за цял месец. В Англия бяха наложени тежки присъди дори за публикуване на провокативни и подтикващи към безредици призиви в социалните мрежи, а в Гърция всеки път, когато имаше арест на младеж или ученик родители и синдикалисти тичаха към участъка, за да попречат на работата на полицията. Въпреки че анализите на кризата в Англия продължават, вече познаваме социалния профил на участниците, 73 на сто от които имат криминални досиета. Подобни данни за участниците в декемврийските събития в Атина не съществуват.

Лекторът обърна особено внимание на манталитета на гражданите в двете страни. „В Англия те се обаждаха в полицията и предаваха лицата, които разпознаваха по публикуваните снимки. Имаше дори две семейства, които предадоха сами непълнолетните си деца, защото бяха сред издирваните от властите. Тяхното решение не е било повлияно само от факта, че те трябва да изтърпят последствията на своя избор, но и защото не биха могли да живеят с угризенията, че са ги укрили. Това е нещо, което в Гърция не би могло да се случи никога”.

Разликата между безредиците в двете страни е огромна дори и от финансовата им страна. Разрушенията във Великобритания са стрували общо 725 милиона лири, докато тези в Гърция – 1,5 милиарда евро.

В анализа си Димитрис Флудас отбелязва, че покачването на спредовете на гръцките държавни облигации е започнало именно по време на уличните боеве през декември 2008 и от тогава не е спирало. „Финансовите анализатори казват, че е добра новина да няма новини. В онзи период Гърция се появи във всички световни медии по възможно най-лошия начин и се задържа там за повече от две седмици. Картината на разруха, заедно с отслабналото правителство на Нова демокрация и натиска от страна на опозицията за избори съвсем естествено предизвикаха съмнения за стабилността на страната. Това нямаше да се случи, ако институциите действаха, както следва и Гърция бе показала, че прави всичко възможно за нормализирането на положението”.