Галерия

1

Трудното е само това, че поради натоварената програма в училище не мога да работя. А съм  на възраст, на която няма оправдание за това да не работиш. Повечето хора около мен вече са поели пътя си. А аз чувствам, че съм малко по-назад...  Но с вярата, че правя нещо, което много ми харесва.

Ако искаш да станеш добър актьор не е задължително да завършиш  театрална школа. Това е така. Защото в актьорството няма правила, които да научиш наизуст и да приложиш. Училището обаче е едно много добро начало, за да подредиш нещата в главата си. Разучаваш театрални постановки, четеш книги за изкуството, книги за актьорско майсторство,  историята на театъра. То дава  една основа, която всеки може да използва по свой начин.

Като образование, театърът е следване „за човека”.  Хората сме различни. Това, което прави училището е, че благодарение на репетициите и контакта с колегите се учиш  да различиш различните герои. Но как да играеш даден герой  няма да те научи никой. Патент няма. Има училища, има теории, но от един момент насетне идва ред на личния ти елемент, твоя собствен подпис.

Опитът на актьора е важен. Той е длъжен да бъде и многостранна личност. Да изследва и наблюдава живота, хората и нещата, които се случват около него. От тях взима дразнители, които му помагат да разбере ролите и да сложи някои нов елемент в ролите, които играе.

Истината е, че не слагам  себе си в някаква категория актьори. Готов съм да изиграя всяка една роля. И вярвам, че всеки актьор трябва да може да играе различни роли. Но изборът не винаги е негов. Категоризирането не започва от него. Важно е как го виждат режисьорите, продуцентите, публиката. Те слагат кълъпите, те определят нещата.По принцип комедията е много по-примамлива от драмата. Тя е по-приятна и за актьора. Но не е лесна за изпълнение. Дори е по-трудна от драмата. Много по-трудно е да накараш някого да се смее, отколкото да плаче. Въпросът обаче е, че независимо дали играеш комедия или  драма, атмосферата винаги трябва да е наелектризирана. Зрителят да не сваля погледа си от теб. Това е целта и това е трудността на задачата.

Това дали нещата ще се получат зависи и от енергията на зрителя. Защото и той участва в целия процес. Зрител, който е дошъл да следи какво става на сцената, те кара да започваш  от нулата. Зрител, който не е дошъл с такава първоначална цел, те кара да започваш  от минус.  От теб зависи дали ще можеш да го грабнеш със себе си на пътешествие... Крайната оценката все пак не е дали публиката ще хареса представлението, а дали ще забележи, че си дал душата си на сцената.

Общо взето, за да успее днес един актьор има нужда от всичко. Реклама, добър пиар и т.н. Тези неща не можеш да ги пренебрегнеш. Но не може на пиарите и на контактите да се отдава  по-голямо значение отколкото на изпълняването на ролята. Най-важното е актьорът винаги да се опитва да бъде максимално добър. Оттам насетне ако използва и останалите неща можем да кажем, че има всички шансове да преживее. Но най-важното, какти ти казах е да е добър. Аз ще се опитам да не загубя себе си...

Искам ли да върна времето назад?...Ако имах шанс да променя нещата.... Всъщност знаеш ли какво? Тези 10 години, които „пропилях”, ако може така да се каже, докато учих икономика и работех, направиха психиката ми чувствителна. И сякаш създадоха в мен един вулкан, който сега е особено нужен. Не казвам, че само в мен има такъв вулкан, но чувствам, че при мен е много силен. Не правех това, което обичах, но създадох извор на енергия. И научих неща за себе си. Защото ако човек не познава  себе си е трудно да играе. Няма как да сложи своя личен печат. И може да се загуби в ролята...

Страхове имам, разбира се. Сферата е наситена с хора, няма място за много нови. Но  това е, което ми харесва, какво да правя. А и вече съм напълно сигурен в себе си. Направил съм правилния избор. Имам непресъхващо желанието да работя и това е нещо невероятно силно.

Категориите млади хора са много. Не е една. В училище виждам, че някои се стремят да станат добри актьори, друга се интересуват повече от славата. Има и такива, които се вълнуват най-вече от парите. Други път от всичко по малко. Но младите може и да не са виновни за това. Те трябва да скочат във води, които  са вече променени. Не можеш да упрекнеш актьорите, които се занимават с тази работа само заради славата. След като им я предлагаш... След като им показваш,че тя е нещо много важно. Ще трябва да се позамислим малко кое е важно и кое не е и да се водим спрямо това.