Ромите са социална, а не етническа категория

28 Октомври 2013 / 15:10:09 Анастасия Балездрова

1994 прочитания

снимки: Василис Вафидис

Мария – момиченцето, което бе намерено в ромски катун до Фарсала се оказа дете на роми от България. Откритието шокира голяма част от обществеността в две насоки. Едната бе биологичното семейство на Мария. В твърде много коментари в социалните и традиционните медии се появи граничещият с расизъм въпрос: „Как е възможно това русо и светлооко момиче да е дете на тези родители?”. И другото – трафикът с бебета, незаконните осиновявания и корупцията в институциите, която позволява на този неморален „бизнес” да процъфтява.

Но зад историята прозря и нещо друго – голямата разлика между условията на живот на ромите във Фарсала с тези на биологичното семейство на Мария в Николаево. GRReporter потърси отговори на въпросите за ромите в Гърция и техния начин на живот от преподавателя по междукултурно образование в Педагогическия факултет на университета „Демокрит” в Комотини Георгиос Мавроматис.

Г-н Мавроматис, доколко са интегрирани ромите в гръцкото общество?

Преди да отговоря на този въпрос бих искал да уточня нещо. Когато говорим на тази тема големият въпрос винаги е „кои са ромите?”. Дали те са една биологична, етнокултурна или социална категория?

Ако приемем, че те се определят по биологичен начин кой би могъл да бъде критерият? Всички тъмнокожи хора с тъмни очи ли са роми? Тяхната мобилност също не би могла да бъде приета като определящ общността фактор, просто защото допреди 100 години и други групи са водели номадски начин на живот. Така че това не би могло да бъде прието като самостоятелен критерий.

Мнението ми е, че ромите са социална категория в смисъл, че те нямат достъп до нещата, които държавата разпределя между всички граждани по еднакъв начин. Когато говорим за ромите имаме предвид бедните и мизерстващи хора. Хората, които имат дом, работа и ромски не са обект на тази дискусия, защото техните проблеми не са по-различни от тези на по-голямата част от населението.

Със сигурност знаем, че днешните роми не са наследници на хората, които са пристигнали в Европа от Индия преди 10 века. В тази група са влезли и излезли много и различни хора. В лекциите си в университета често казвам на студентите, че ако утре се озова без работа, на улицата и започна да се храня с каквото намеря и в даден момент придобия биологичен наследник, това дете със сигурност ще бъде ром, без да го знае.

Според данните в Гърция живеят около 300 000 души, които са част от така наречената ромска култура, т.е. говорят ромски език. Сред тях има много държавни служители, полицаи, лекари, инженери, свещеници и представители на много други професии. Въпросът за социалното изключване не засяга всички роми в Гърция. То се отнася до около 50 000 души, които живеят в условия на абсолютна бедност и нямат никакво имущество. Те са номади, препитават се чрез просия, със земеделска работа или с други още по нискоквалифицирани професии.

Най-големият проблем е, че тези хора нямат регламентиран граждански статут. Държавните институции не знаят нито кои са, нито къде се намират, нито техния реален брой. Много от тях нямат лична карта, други имат по две, трети са регистрирани в повече от една общини. Заедно с тях се придвижват и живеят и роми – имигранти от други балкански държави, които са пристигнали в Гърция по различни начини. Поради липсата на данни гръцката държава не е в състояние да разбере кои от тях са родени тук и кои са дошли от други страни.

В какво се състои тяхното социално изключване?

Практически ромите не са жертви на социално изключване от страна на институциите. Няма нареждане, което да твърди, че на ромите е забранено едно или друго нещо. В същото време обаче те не могат да получат много социални придобивки, защото човек, който няма документи е фактически „несъществуващ”. Така много от тях нямат достъп до социалните надбавки и това е един вид социално изключване.

Друг фактор е тяхната мобилност. Този непрекъснат процес на придвижване, който е свързан с нуждата за намиране на работа пречи на децата на ромите да посещават редовно учебните занятия. Така те не могат да се образоват, но не поради някаква забрана от страна на институциите, а по стечение на обстоятелствата.

Разбира се, съществуват примери на социално изключване, за които обществото носи вина. Не са малко случаите, в които част от родителите не искат ромчетата да посещават еднакви училища с техните деца. В други случаи жителите на квартали не искат ромите да се настаняват в бараки до техните домове. И понеже всеки път, когато ромите се настаняват в нечий частен имот или на общински площи стават жертви на гонения с всички негативни последствия. Мнението ми е обаче, че това щеше да се случи на всеки, който се намира в тази позиция, независимо дали е с тъмна кожа и говори на ромски език или не.