Галерия

1

Мария – момиченцето, което бе намерено в ромски катун до Фарсала се оказа дете на роми от България. Откритието шокира голяма част от обществеността в две насоки. Едната бе биологичното семейство на Мария. В твърде много коментари в социалните  и традиционните медии се появи граничещият с расизъм въпрос: „Как е възможно това русо и светлооко момиче да е дете на тези родители?”. И другото – трафикът с бебета, незаконните осиновявания и корупцията в институциите, която позволява на този неморален „бизнес” да процъфтява.

Но зад историята прозря и нещо друго – голямата разлика между условията на живот на ромите във Фарсала с тези на биологичното семейство на Мария в Николаево. GRReporter потърси отговори на въпросите за ромите в Гърция и техния начин на живот от преподавателя по междукултурно образование в Педагогическия факултет на университета „Демокрит” в Комотини Георгиос Мавроматис.

Г-н Мавроматис, доколко са интегрирани ромите в гръцкото общество?

Преди да отговоря на този въпрос бих искал да уточня нещо. Когато говорим на тази тема големият въпрос винаги е „кои са ромите?”. Дали те са една биологична, етнокултурна или социална категория?

Ако приемем, че те се определят по биологичен начин кой би могъл да бъде критерият? Всички тъмнокожи хора с тъмни очи ли са роми? Тяхната мобилност също не би могла да бъде приета като определящ общността фактор, просто защото допреди 100 години и други групи са водели номадски начин на живот. Така че това не би могло да бъде прието като самостоятелен критерий.

Мнението ми е, че ромите са социална категория в смисъл, че те нямат достъп до нещата, които държавата разпределя между всички граждани по еднакъв начин. Когато говорим за ромите имаме предвид бедните и мизерстващи хора. Хората, които имат дом, работа и ромски не са обект на тази дискусия, защото техните проблеми не са по-различни от тези на по-голямата част от населението.

Със сигурност знаем, че днешните роми не са наследници на хората, които са пристигнали в Европа от Индия преди 10 века. В тази група са влезли и излезли много и различни хора. В лекциите си в университета често казвам на студентите, че ако утре се озова без работа, на улицата и започна да се храня с каквото намеря и в даден момент придобия биологичен наследник, това дете със сигурност ще бъде ром, без да го знае.

Според данните в Гърция живеят около 300 000 души, които са част от така наречената ромска култура, т.е. говорят ромски език. Сред тях има много държавни служители, полицаи, лекари, инженери, свещеници и представители на много други професии. Въпросът за социалното изключване не засяга всички роми в Гърция. То се отнася до около 50 000 души, които живеят в условия на абсолютна бедност и нямат никакво имущество. Те са номади, препитават се чрез просия, със земеделска работа или с други още по нискоквалифицирани професии.

Най-големият проблем е, че тези хора нямат регламентиран граждански статут. Държавните институции не знаят нито кои са, нито къде се намират, нито техния реален брой. Много от тях нямат лична карта, други имат по две, трети са регистрирани в повече от една общини. Заедно с тях се придвижват и живеят и роми – имигранти от други балкански държави, които са пристигнали в Гърция по различни начини. Поради липсата на данни гръцката държава не е в състояние да разбере кои от тях са родени тук и кои са дошли от други страни.

В какво се състои тяхното социално изключване?

Практически ромите не са жертви на социално изключване от страна на институциите. Няма нареждане, което да твърди, че на ромите е забранено едно или друго нещо. В същото време обаче те не могат да получат много социални придобивки, защото човек, който няма документи е фактически „несъществуващ”. Така много от тях нямат достъп до социалните надбавки и това е един вид социално изключване.

Друг фактор е тяхната мобилност. Този непрекъснат процес на придвижване, който е свързан с нуждата за намиране на работа пречи на децата на ромите да посещават редовно учебните занятия. Така те не могат да се образоват, но не поради някаква забрана от страна на институциите, а по стечение на обстоятелствата.

Разбира се, съществуват примери на социално изключване, за които обществото носи вина. Не са малко случаите, в които част от родителите не искат ромчетата да посещават еднакви училища с техните деца. В други случаи жителите на квартали не искат ромите да се настаняват в бараки до техните домове. И понеже всеки път, когато ромите се настаняват в нечий частен имот или на общински площи стават жертви на гонения с всички негативни последствия. Мнението ми е обаче, че това щеше да се случи на всеки, който се намира в тази позиция, независимо дали е с тъмна кожа и говори на ромски език или не.

Но коя е причината, поради която тези роми нямат лични документи? На какво се дължи това според вас?

От една страна се дължи на това, че им е трудно да разберат начина, по който функционират държавните институции. И на второ място клиентелизмът и протекционизмът, които се ширят в тези общности. Това са хора, които им обещават, че ще се заемат с всички техни неуредици с институциите. Става дума за други роми, които просто имат по-голям достъп до тях. Това показва, че сред самите роми съществуват много и различни категории и най-голямата експлоатация на най-слабите се извършва от други роми. Много показателен е случаят с отпускането на преференциални жилищни заеми с цел усядането на ромите. Членове на общността мамеха другите роми, които им се доверяваха за уреждането на бюрократичните процедури, взимаха и техните заеми и след това изчезваха. Да не забравяме, че хората, които се намират в подобно социално и икономическо състояние винаги търсят незаконни начини, за да оцелеят. Но тук трябва да не стигаме до крайността да наричаме всички роми измамници. Имаме прекалено много примери на не-роми, които се намират в държавната администрация и правят огромни измами.

Според коментатори това се дължи най-вече на факта, че ромите не са образовани. Какъв е вашият коментар?

Училището не е достатъчно. Образоването на едно дете винаги е било нещо сравнително „скъпо”. За да ходиш на училище е необходимо време, а едно 15-годишно ромче е задължено да работи, за да оцелее, просто защото семейството му няма средства.

Но има и нещо друго и примерите са много конкретни. Например наскоро питах един ром за племенника му, който завърши агрономство. Каза ми, че е завършил успешно и когато го попитах с какво се занимава сега ми отвърна: „Продава шишчета по панаирите, както правеше и преди”. На въпроса ми: „Защо”, той отговори: „Е, даскале, а ти би ли взел циганин за агроном на нивите си?”.

Така че въпросът не е само училището. Въпросът е как можеш да оползотвориш това знание след това. Особено в този момент други хора, които не са роми не могат да намерят начин да оцелеят. Проблемът е по-мащабен.

Кое би могло да бъде решението според вас?

Вижте, обществото не иска да се справи с този проблем. Защото започват да възникват въпроси като „какво поражда бедността и социалното неравенство”, „коя трябва да бъде разликата между най-бедните и най-богатите”, „дали тези въпроси трябва да се решават на централни ниво или не”. Това са теми на дискусия, които никое общество днес не иска да проведе. Единственото, което псе прави е да управляват нещата до там, че ситуацията да не стане „взривоопасна”.