Галерия

1

Европейска дива котка, един от редките и застрашени видове бозайници, бе забелязана преди няколко дни в района на делтата на река Каламас, област Епир в северна Гърция. Грациозното животно се разхождало между тръстиките и позирало пред обектива на изследователите от Центъра за управление на реките Ахерондас и Каламас, които го наблюдавали с огромен интерес.

«Европейската дива котка прилича на обикновената домашна котка, но е двойно по-голяма, мъжкият е още по-едър, и има много големи крайници. Цветът на козината ѝ се мени в зависимост от сезона – от сивокафяв до сивожълт с тъмни ивици и петна по тялото.  Опашката ѝ е по-малка от тази на домашната котка, с гъсти косми и ярки черни пръстени», разказва пред вестник «Етнос», ръководителят на Центъра Теодорос Комнинос.

През последните години учените са виждали европейски диви котки в горите на северен Пинд и то близо до населени места, както и в крайречни райони. Въпреки това този вид си остава рядък за Гърция. Той е защитен вид според Директива 92/43/ЕИО,  CITE и Червената книга (както и дивата котка от остров Крит, тъй като се различава генетично от дивите котки в останалата част от страната).

Както заяви биологът от Центъра Еви Синтихаки, европейската дива котка се е появявала доста пъти в делтата на река Каламас сред тръстиките и храстите в районите, наблюдавани ежедневно от охраняващия персонал. Дивата котка избягва човека, а хората често я бъркат с обикновената домашна котка и се питат как се е озовала там толкова голяма котка.

«Поради отдалечеността на охраняваните райони дивата котка успява да оцелее, живеейки далеч от човешката дейност. Както и при другите видове котки, животът ѝ е в по-голямата си част уседнал, обикновено причаква жертвите си и ги напада внезапно с един скок. Много рядко и при изключителни обстоятелства тя ловува далеч от прикритието на гората, в открити пространства, може би за да намери храна», обяснява Еви Синтихаки.

Дивата котка има изключително развити сетива, което в съчетание с високата ѝ интелигентност ѝ помага да усеща навреме естествените опасности. Дори само с обонянието си тя може да усети веднага опасността. Характерните ѝ големи нокти, острите зъби, изключително острото зрение и слух, способността ѝ да се катери лесно по дърветата, я правят силен и едновременно с това много опасен хищник.

Европейската дива котка не се поддава на опитомяване, тя не харесва човешкото присъствие и не се отзовава на повикване. През последните 250 години популацията ѝ е намаляла значително поради унищожаването на гористите райони и човешката дейност. Женската ражда 5-6 малки, почти половината от които умират преждевременно. Тези, които оцелеят, се развиват бързо и на една година вече са отбити от майката, хранят се нормално с птици, гризачи и малки бозайници, никога с трупове, и си търсят партньор.

Най-големите популации се срещат в отдалечени горски райони, особено в широколистните гори на Шотландия, Франция, Италия и в голяма част от Русия. В Гърция са регистрирани европейски диви котки в цялата централна и северна част от страната, главно в крайречните райони и мочурищата. Задължително условие за появата на дивата котка е наличието на гъста растителност.

На остров Крит има няколко екземпляра от един подвид на европейската дива котка, или може би на африканската дива котка – критската дива котка. През 1996 един представител на критската дива котка бе проследен с радио-нашийник от италиански учени и сътрудници на биологичния факултет към Критския университет, които бяха стигнали до интересни изводи.