Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Права на родителите в рамките на Европейския съюз

17 Декември 2014 / 09:12:42  GRReporter
4616 прочитания

 

Публикуваният текст е част от Информационна кампания в изпълнение на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз за 2014 г. и е публикуван на сайта на Министерството на правосъдието.

Публикуваният текст е част от Информационна кампания в изпълнение на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз за 2014 г. и е публикувана на сайта на Министерството на правосъдието. - See more at: http://www.grreporter.info/osinovyavane-na-dete-v-evropeiskiya-syuz/16559#sthash.M3CwfkY1.dpuf

Какво трябва да знаем

Засилената мобилност на български граждани, предизвикана от възможностите за избор на работа и на място за живеене извън България – в рамките на ЕС, поставя редица въпроси, засягащи правата на тези граждани в различни области, включително в областта на семейното право. Най-чувствителните от тях, чието решаване изисква и намеса на органи на различни държави, се оказват въпросите за правата на децата и родителите, установили се по различни житейски причини на територията на друга държава.

Вземането на решения за родителските права и мерките за закрила на деца се регулират от установените общо за всички държави-членки на ЕС правила, които съставляват т. нар. европейско право. Според тези правила решенията се вземат от органите на държавата по обичайното местопребиваване на родителите и децата.

 Съгласно правилата на европейското право българските съдебни и административни органи не могат да се произнасят само въз основа на българското гражданство на родителите и децата и да прилагат по този признак българското семейно право. Те могат да го направят, ако родителите и децата са с обичайно местопребиваване в България. 

1. Какво означава  обичайно местопребиваване?

Под обичайно местопребиваване се разбира мястото, в което родителите и децата са се установили преимуществено да живеят, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, свързани с трайни връзки на лицата с това място или с намерението да се създадат такива връзки.

2. Къде са регламентирани правилата за определяне на компетентните органи, които могат да взимат решения за родителската отговорност и мерките за закрила на дете в рамките на ЕС?

Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност http://bit.ly/1yHxZ2b, определя как се разпределя компетентността в областта на родителските права между съдебните и административните органи на държавите-членки на ЕС.

Правилата на регламента се прилагат за всички решения относно:

  • развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
  • определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност, а именно: правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения;
  • настойничество, попечителство и други сходни институти;
  • определянето и действието на всяко лице или орган, които отговарят за личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо детето;
  • поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална грижа;
  • мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имуществото.

Регламентът не са прилага за решенията за осиновяване, мерките, подготвящи осиновяването или прекратяване на осиновяването.

3. Какви са правилата на Регламент №2201/2003 при развод?

Според правилата на регламента, ако сте български гражданин и желаете да прекратите брака си с Вашия съпруг, който е български гражданин или гражданин на друга държава-членка, можете да поискате решение от българския съд по правилата на българското семейно право, ако имате обичайно местопребиваване в България.

Ако сте български гражданин, но обичайното Ви местопребиваване е в друга държава-         членка на ЕС, българският съд не е компетентен да разгледа Вашата молба, защото Регламент №2201/2003 изисква молбата да се разглежда от съда по обичайното местопребиваване на съпрузите.

Ако и двамата съпрузи, независимо от гражданството си и обичайното  си местопребиваване, са постигнали съгласие, те могат заедно да изберат молбата им да се разгледа от съд в държава-членка, различен от държавата по обичайното им местопребиваване.

Съдилищата са длъжни да извършват проверка относно компетентността си по правилата на регламента.

Решение за развод, получено по реда на Регламент №2201/2003 от съд на чужда държава, може да бъде ползвано в България. Регламентът предвижда специална бърза процедура за признаване и изпълнение на решения за развод в тези случаи. Българският съд е длъжен да приеме чуждото решение, след представянето му и установяване спазването на изискванията на регламента. Компетентни за България са окръжните съдилища по адресната регистрация на лицето поискало признаване, както и органите по гражданско състояние към общините.

4. Може ли решението за развод от чуждестранния съд да се представи за признаване пред български съд от трето лице, например роднина на бившите съпрузи?

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus