Галерия

1

За поредна година гръцката система за здравеопазване се намира ниско в европейската класация. Тя заема 28-мо място сред 35 европейски страни във връзка с ефективността си за потребителите на здравни услуги.

Основните проблеми в гръцката система са невъзможността за консултация със семейния лекар в рамките на деня, списъците за чакане в болниците, пликчетата с парични суми, които получават и често изискват лекуващите лекари, прекомерното потребление на антибиотици, инфекциите с мултирезистентни микроби, дефицитът в грижите за възрастните хора, ражданията с цезарово сечение и липсата на превенция на тютюнопушенето.

В допълнение в гръцката система за здравеопазване „куца” възможността да се потърси второ експертно мнение за дадено заболяване, както и достъпът на пациента до неговия медицински картон.

Сред предимствата на гръцката система са законодателството за правата на пациентите, директният достъп до специализиран лекар, без да е нужно предварително издаване на направление и намаляването на смъртните случаи вследствие на инсулти.

Класацията е изготвена от независимата организация Health Consumer Powerhouse въз основа на 48 показатели за ефективност на системите за здравеопазване в Европа. Тя е отсъдила на Гърция 577 при максимални 1000 точки.

На първо място в списъка се намира Холандия с 916, на второ – Швейцария с 894 и на трето – Норвегия с 854 точки. В края на класацията са две балкански  държави - Черна гора и Албания - и Полша, респективно с 484, 524 и 523 точки.

Гърция се намира много след останалите страни от европейския юг като Испания (19-то място с 69 точки), Португалия (20-то място и 691 точки) и Италия (22-ро място и 667 точки). По-напред от нея е и Македония, която заема 18-то място с 699 точки.

Гръцки медии констатират с тревога, че с всяка изминала година гръцката система за здравеопазване пада на все по-ниска позиция с всяка изминала година. През 2012 страната е заемала 22-ро място, през 2013 – 25-то, а през последните две години се намира на 28-мо.

В класацията се отделя специално внимание на драматичното орязване на разходите за здравеопазване на глава от населението през първите години на кризата. Според експертите то е много по-голямо в сравнение с други държави, в които също бяха предприети мерки за бюджетни съкращения.

Експертите посочват, че между 2009 и 2011 в Гърция е отчетено намаление на разходите за здравеопазване в размер на 28 на сто и определят този процент като „уникален в Европа”. В останалите засегнати от кризата държави съответното намаление е било равно или по-малко от 10 на сто.

В допълнение в доклада се описва, че в резултат на въведената в Гърция политика на съкращения на разходите е бил ограничен вносът на иновативни и скъпи лекарства. Подчертава се обаче, че през 2012 Гърция е продължила да се намира на трето място по потребление на фармацевтични продукти в Европа след Швеция и Франция. Този факт отчасти се обяснява от ниската консумация на генерични лекарства.