Галерия

1

Гърция е на опашката в даряването на кръв, костен мозък и стволови клетки. До неотдавна обаче страната в била на първо място по съхраняване на стволови клетки в частни тъканни банки.

В Гърция само 47% от нуждите за кръв се покриват от доброволното даряване, докато в Европа процентът е 100%. „Даряването на кръв само в извънредни нужди за приятел или роднина не решава проблема”, казват представители на Гръцкия център по хематология по повод на 26-ия Гръцки хематологичен конгрес, започнал в петък.

Около половината гърци могат да даряват кръв, но всъщност много по-малко от 5% го правят. Има по-малко от 50 000 дарители на костен мозък. В същото време в Кипър те са над 110 000.

Според учените, сега в Гърция има неизвестен брой тъканни банки и замразени стволови клетки и е много малко вероятно те да се използват за трансплантации на дарителите. Съхраняването на стволови клетки в частни тъканни банки не се препоръчва от никоя научна институция или международна организация. Точно обратното, компетентните научни институции подкрепят даряването и съхраняването на стволови клетки да става в държавни тъканни банки.

В Гърция годишно се извършват около 80 трансплантации от донори, които не са роднини.

От 1993, когато е доказана научно възможността при трансплантация да се използват стволови клетки от донори, които не са роднини на реципиентите, са създадени 50 тъканни банки в 34 страни по света, които съхраняват повече от 600 000 единици стволови клетки. 

В международен план са осъществени над 30 000 трансплантации със стволови клетки от тези банки.

Както заявиха учените, процъфтява и търговията в сферата – създадени са над 150 частни тъканни банки. До 2009 над 1 000 000 единици стволови клетки са съхранявани в частни банки. От независими данни от САЩ става ясно, че изключително малко от тях (по-малко от 100) са използвани.

Трансплантацията от донор на кръвни клетки може буквално да спаси живота на болните, страдащи от болести като левкемия, апластична анемия и таласемия.

Според учените, наложително е в Гърция да се увеличат дарителите на кръвни клетки и съхраняването на стволови клетки в държавни тъканни банки. „Кръводаряването не може да е задължително, не трябва да е срещу заплащане, това не е филантропия, а свободен избор. Време е и в Гърция да се разбере, че при болестите всички са част от веригата”, заяви директорът на Гръцкия център по хематология Димитрис Каракасис. Той добави и че като даряваш доброволно за някого другиго, го правиш и за самия себе си.

Под лозунга „Стани част от веригата, стани доброволен кръводарител” Гръцкият център по хематология започна през май 2010 кампания за информирането на обществеността и за събуждането на колективното съзнание на обществото по теми, засягащи доброволчеството и кръводаряването за болни, страдащи от хематологични заболявания. Постигнатите резултати позволяват лек оптимизъм: „Постепенно спираме да се облагодетелстваме, като внасяме трансплантанти от чужбина, увеличават се трансплантантите от гръцки дарители”.