Галерия

1

GRReporter ви предлага мнението на Тодорис Георгакопулос, публикувано във вчерашния брой на вестник Катимерини.

Имам добри и лоши новини.

Лошите новини: Ако преговорите не доведат до споразумение, ако не бъде подписан третият меморандум, ако СИРИЗА не реши проблемите си, и след всичко това – ако не бъдат изпълнени мерките на меморандума, сме я закъсали. Grexit, тази лоша дума, която до неотдавна беше табу (пу-пу, какво говорите, изключено, няма шанс дори едно на милион), сега е на масата, ще стане реалност, и то болезнена реалност.

Добрите новини: Ако наистина излезем от еврозоната, ще сме най-добрата страна от третия свят. По различни причини.

Нека ги разгледаме една по една.

Преди няколко дни консултантската компания Ernst & Young публикува доклад, в който описва гръцката икономика след излизането от еврото. Сценарият, който представя докладът, предвижда  координиран, добре организиран преход към нова валута, с помощта и подкрепата на кредиторите и на ЕС. Това всъщност е планът на Шойбле  - как Гърция да излезе от еврото по-най безболезнения начин. Този сценарий няма връзка с хакването на данъчните номера или с героичните  групи на Варуфакис и ЛаЛа (Лафазанис и Лапавицас). Един импровизиран, „безреден” фалит, според Ernst & Young би довел до толкова драматични събития, които никой икономист не би могъл да предположи или да опише.

„Добрият” сценарий на един действителен и отлично планиран Grexit от друга страна, ще има само „неизчислима цена  за домакинствата и фирмите, и ще остави страната политически и икономически изолирана и уязвима”. По-конкретно:

БВП ще намалее с от 15 до 20%, тоест, приблизително колкото намаля БВП на Ирак от 1986 до 1995. Или почти колкото намаля през изминалите 5 години в Гърция. Ще спадне с още толкова само за една година. Освен това, дългът нито ще бъде „изтрит”, нито ще бъде намален съществено, дори и кредиторите да се договорят  за преструктуриране. Тъй като БВП ще се срине,  съотношението на дълга към БВП ще стане според ΕΥ над 180%. Това означава, че няма да се отървем нито от меморандумите, нито от строгите икономии. При положение, че няма други заеми, ще трябва „или да се увеличат данъците, или да се намалят още разходите”. Тоест, строги икономии завинаги. Успоредно с това икономиката ще се срине. Цените на стоките и на услугите ще се увеличат, покупателната способност на домакинствата ще намалее рязко, и ще бъдат засегнати главно средните и ниските доходи. Вносът ще се срине с 30% през първите три години, инвестициите ще намалеят с 30% през първите две години. Новата валута ще се обезцени веднага с 50%, инфлацията ще се увеличи рязко и ще надмине 10%, безработицата ще надмине 30%. Годишният БВП на глава от населението ще падне до 11 000 евро, тоест ще съответства на страни като Йордания, Перу и Македония. Гърция ще стане една много по-малка и много по-бедна страна. И това е добрият сценарий.

Както всички разбираме, още не сме се отървали от една такава съдба. Даже напротив.  Не сме се спасили дори от един ненормален YOLO  (you only live once) фалит, за какъвто мечтаеха Варуфакис и ЛаЛа. Сегашното правителство се опитва още да се прави с шока от внезапния сблъсък с действителността и изглежда абсолютно неспособно да договори трети меморандум, и още повече - да го приложи. Даже и ако има споразумение до края на август, никой не знае колко частни фирми ще отворят отново през септември, колко ще се увеличи безработицата, колко ще трае несигурността, кога СИРИЗА ще проведе избори, как ще реши вътрешнопартийните си проблеми. И всичко това в момент, когато финансите на страната са по-зле от когато и да било през последните 5 години.

На този етап бих заложил , че 2016 ще завари Гърция като член на еврозоната.

Но сега стигам до оптимистичния вариант на историята.

Ако Гърция преживее трагедията на един Grexit, вероятно ще е първата страна в световната история, която ще направи големия скок от първия към третия свят за толкова кратък период. Ще е най-добрата, най-развитата и най-силната страна от третия свят. Това ми стана ясно неотдавна на площад Виктория.

Както островите и Атина, така и другите страни от Южна Европа са наводнени от безпрецедентен брой окаяни бежанци през това драматично лято. Ние, жителите на приемащите страни, вярваме, че всички са еднакви, откъдето и да идват. Не е така, обаче. Това откъде идват има много голямо значение за положението и перспективите им. Както ми каза един член на общността на бежанците от Афганистан, голямото внимание и публичност, които се отделят на бежанците от Сирия, са несправедливи. „Какъв проблем имат те?”, каза той. „Имат само 5 години война”. Нещо, което може да звучи странно и да показва липса на чувствителност и солидарност. Но има смисъл.

„Сирийците са образовани”, казва човекът. „Могат да пишат, някои знаят английски и имат семейства и приятели. Нашите (афганистанците) нямат нищо. Разпръснати са. При нас има 40 години война. Хората, които идват като бежанци, никога не са се учили да четат и пишат. Семействата са разпръснати. Идват тук или на друго място, и не познават никого. Не знаят дори как да се подписват”.

Това е важна тема. Сирия допреди 5 години беше една несвободна, но обществено и културно развита страна, с образователно равнище, което съответства на това на Ливан, много по-високо от онова на Йемен или Египет, например. Както бяха по-добре въоръжени, за да посрещнат предизвикателствата на гражданската война, така са по-добре въоръжени, за да се справят с трудностите на бежанския живот. Достатъчна е една разходка от Виктория към Омония и няколко разговора с хората, за да разбере човек разликата.