Галерия

1

Алоис Брунер е останал в историята, поне за гърците, като „солунският касапин“, защото като офицер от СС е изпратил в концентрационните лагери около 40 000 – 45 000 гръцки евреи от Солун и северна Гърция.

Той е и най-издирваният военнопрестъпник и според изявление пред ВВС на Ефраим Зуров, директор на Центъра „Симон Визентал“, «е мъртъв на 99%». Според него, кръвожадният офицер от СС е убит „почти сигурно“ преди 4 години в Сирия, където се е укривал, за да избегне залавянето си.

«Не можем да го докажем с аутопсия, но сме сигурни, че е така», споменава изследователят-„ловец“ на нацистки престъпници Ефраим Зуров пред британската медия. Както той твърди, неотдавна са видели бял свят данни за смъртта и погребението на Брунер в Дамаск от благонадежден бивш агент на германските тайни служби, служил в Близкия Изток.

Зуров определя Брунер като „истинско чудовище“. Той е обвинен за прехвърлянето на 128 000 евреи в концентрационни лагери. По-конкретно, той е изпратил 47 000 евреи от Австрия, 44 000 от Гърция, 23 500 от Франция и 14 000 от Словакия в лагерите на смъртта. Повечето от тях са намерили смъртта си. До последно той не се е разкаял за престъпленията си. Бил е дясната ръка на Адолф Айхман, вдъхновителя на «Окончателното решение», т.е. на методичното изтребване на евреите в Европа от хитлеристкия режим. Айхман описва Брунер като «един от най-добрите си хора».

Снимка от площад „Елефтериас“, където нацистите са събрали първата вълна евреи от Солун, изпратени в лагер

В Солун той е пристигнал през януари 1943 след специална заповед на Айхман, за да участва в операцията по залавяне и откриване на всички евреи в града (било изчислено, че са около 56 000).

Смята се, че от 15 март 1943 до 10 август 1943 в Аушвиц-Биркенау са изпратени над 40 000 евреи от Солун.

След края на войната през 50-те години изглежда Брунер бяга в Сирия, където служи като съветник на Хафез Асад, баща на днешния президент Башар ал-Асад. Той е бил мишена на израелските тайни служби при два опита за убийство, като при втория е загубил едното си око. Зуров подчертава, че Брунер се е спасил от поне две покушения на израелските служби, докато е бил в Сирия от 1961 до 1980.

Въпреки заповедите и възнагражденията, предлагани за залавянето му, това никога не се е случило, дори напротив – чуждестранни медии са публикували негови интервюта, в които той е заявявал не само, че не се разкайва, а дори, че е трябвало да убие още повече евреи.