Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Живот като картина

01 Май 2010 / 01:05:53  Емануела Карастоянова
2489 прочитания

 

Катерина Лемодети е художничка от Латвия. Историята й е класическа и трогателна едновременно. Тя е доказателство, че ако съдбата реши да си каже думата, може да го направи винаги,  навсякъде и безпогрешно. Едно лято Катерина идва на почивка на остров Крит. Не подозира, че изборът на мястото ще се окаже съдбовен и че билетът, който си е купила е еднопосочен...  Оказва се, че лятото и остров Крит държат в ръцете си късмета й. Но я искат тук, на тази земя. Подаръкът, който й правят не може да бъде върнат... На острова я чака нейната половинка, Янис.  Така макар и само на 19 години Катерина остава в Гърция. Тук тя живее и твори до ден днешен.

 

Живея в Гърция вече 12 години. Родена съм в Латвия, в град Бауска. Там завърших средното си образование. На 19 години се озовах в Гърция. Беше съвсем случайно. Виждаш ли колко са хубави случайните неща? Те са като joker. На 19 години обикновено човек не мисли нито за брак, нито за кой знае колко сериозни неща. Случи се обаче. Бях дошла на Крит, там където идва цяла северна Европа.  На острова  се запознах с мъжа си и останах. Не се върнах обратно. Някои хора ми казват- била си само на 19 години, не те ли беше страх?  Е, на 19 години човек все пак е зрял. Факт е, че на тези години обикновено сме силно свързани със семействата си. Но все пак си на една възраст, на която решаваш какво ще правиш с живота си. След като моят човек беше тук и и на двамата ни беше добре, нямаше причина да търся повече неща в живота.  А и знаех, че връзките някой път не издържат на разстояние. Затова реших, че ще остана.

 Или хващаш шанса или не. В живота на всеки един човек не се дават много шансове.  Някои хора казват: „Нямах шанс в живота”. Това не е вярно. Били са ти дадени шансове, но не си ги използвал.  

В началото се борех с огромна носталгия. Беше ми много трудно, изживях културен шок. Северът е различен от юга. Ако от север отиваш на север е едно. Друго е когато от север отиваш на юг. Мъжът ми ми помогна много в това да се приспособя. Той беше през цялото време до мен в истинския смисъл на думата. Началото беше наистина много трудно. Езикът  ми звучеше като китайски. Не ми приличаше на никой друг. Важно е обаче доколко човекът до теб има търпението да ти превежда постоянно.

От перспективата на времето днес си мисля, че той прояви страхотно голямо търпение. „Какво казва този?”, „Какво казва онзи?”- постоянно го питах тогава. Приспособяването и научаването на езика отнеха своето време. Много ми помогна и ателието. Благодарение на него малко по малко започнах да имам свои приятели, хора с интереси подобни на моите.

Трябваше да направя нещо, започвах нов живот. По образование съм художник. Но никой художник не прави изложби от първия ден, в който започва да рисува. Иска се много труд. Чак с течение на времето разбираш, че имаш една конкретна и цялостна работа, която можеш да покажеш на хората. С мъжа ми решихме, че след като не работя някъде трябва да се занимавам с нещо, което ми харесва. Това беше един разговор, който траеше 5-10 минути. Така започнах да търся ателие, в което бих могла да се занимавам с рисуване. В началото всичко ми изглеждаше като една голяма планина, с която трябваше да се преборя. Намерих обаче едно ателие близо до къщата ни и така контактът ми с рисуването отново започна. Няма да скрия от теб, че това е едно нещо, за което човек си мисли – откъде да започна?  В началото ме обхвана дори паника. След това обаче нещата  влезоха в ред. И така минаха 12 години...

 Как започна любовта ми към рисуването ли? От тетрадка и молив.  Помня, че като бях малка в училище рисувах различни дребни неща в полетата на тетрадките. И до ден днешен пазя някои тетрадки. В тях все още можеш да видиш миниатюрните ми рисунки.

Ако творях в Латвия картините ми може би щяха да бъдат други. Много неща се влияят от ежедневието на човека. Казват, че картините ми са сложни, с много движение и особени цветове. А сегашната изложба съм я кръстила „Корени”, защото някои неща имат връзка с корените ми. На всички казвам: „Хора! Вижте какво изживяваме в момента. Та това е един голям хаос!” Става въпрос за стреса и напрежението от ежедневието. Всеки постоянно на някъде тича. Много неща от ежедневието ни обаче се преплитат. Това може да се види и във взаимоотношенията между хората. Как цялата тази система се върти. Тя е вечно в движение. Нищо не е същото, всичко се променя. Променя се цветът, материята и характерът на нещата.  Смятам, че всичко това намира отражение в картините ми.

Толкова много неща са случват  в Атина и в Гърция като цяло! Жалко, че нямаме време да видим всички изложби, които се организират. Смея да твърдя, че в гръцкото изкуство има много ценни неща.

Особено ме впечатли фактът, че когато показах някои мои картини в Латвия ми казаха, че цветовете им са много тъмни. Това наистина ме учуди в началото. После разбрах защо картините ми са с такива цветове. Заради светлината в Гърция. Тук с това ярко слънце, което е навсякъде можеш спокойно да използваш тъмни цветове. А северът има нужда от цвят. През по-голямата част от годината времето е сиво. В ежедневието си там хората имат нужда от по-слънчеви цветове. Тук се носят много по-тъмни цветове.

Категории: Катерина Лемодети Корени художник Атина улични истории
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus