Галерия

1

Всяка година на 8 март, Световния ден на жената, се припомнят борбите на жените заравни права чрез публикации, речи и изяви. Повече от 120 години гъркините се борят за правата да бъдат равнопоставени там, където се вземат решенията.

Първите известия за правото на глас са от края на 19 век във „Вестник на жените”, който е издаван от войнствената феминистка Калирои Парен-Сигану, и в него работят само жени. Трябва да минат обаче повече от 40 години, за да може през 1930 една определена категория гъркини (грамотни, над 30 години) да могат да гласуват за кмет.

Що се отнася до правото да избират и да бъдат избирани на парламентарни избори, с което първи в Европа се сдобиват финландките през 1906, в Гърция това се случва много по-късно- през юни 1952, при правителството на Николаос Пластирас. Но на изборите през ноември същата година жените не гласуват, защото не са информирани.

Първа депутатка и първи кмет

Първото женско гласуване е през януари 1953, когато е избрана първата депутатка Елени Скура на местните избор за заместването на починал депутат. Тогава на изборите участва и бабата на премиера Андонис Самарас Виргиния Занна, с Партията на либералите, но се класира трета след Елени Скура и Янис Пасалидис.

За първи път гъркините гласуват в цялата страна през 1956, когато новосъздадената партия на Константинос Караманлис  Национален радикален съюз ЕРЕ печели.На тези избори само две жени са избрани в избирателния район на Атина-Лина Цалдари от ЕРЕ, която по-късно става първата гъркиня-министър, и Васо Танасеку от Демократичния съюз.

Лина Цалдари, първата гъркиня-министър

През 1956 е избрана и първата жена-кмет- Мария Десила в Корфу.

От януари 1953 до април 1967 когато на власт идва хунтата на полковниците, са проведени избори 6 пъти и общо 13 пъти са избрани жени. По време на хунтата (1967-1974) парламентарната работа е прекъсната, а полковниците не използват нито една жена в правителството си.

След това идва най-голямото участие на жени в политическия живот и увеличаване на процента на жените в гръцкия парламент както и в правителството.

Мелина Меркури

След август 1974 чак до изборите през 2000 процентът на жените в парламента си остава под 10%. Чак през 2000 да избрани 31 жени-депутати (10,33%),които се увеличават с още 4 които влизат в парламента по заместване.

На последните 3 парламентарни избори беше постигнат рекорд на женското участие. През октомври 2009 са избрани 52 жени (17,3%),  а други 8 се заклеват като заместващи. През май 2012 са избрани 56 жени (18,6%), а нов рекорд е отбелязан през юни 2013 с 63 жени депутати (21%).

Евроизборите

На проведените до днес 7 евроизбори от 168 мандата 30 са спечелени от жени (17,8%). През 2009 са избрани 7 гъркини в европарламента от общо 22 мандата, които има Гърция и това са 31,8%.

В правителството

Първата гъркиня, която участва в правителство като министър е Лина Цалдари, която през 1956 става министър на общественото осигуряване в правителството на Караманлис. След това има и други жени министри, но в незначителен процент. Незабравимата Мелина Меркури много години е министър на културата и както Цалдари за Караманлис, е единствената жена в правителствата на Андреас Папандреу. По късно между жените министри са Васо Папандреу (министър на развитието (1996-1999), на вътрешните работи на държавната администрация (1999-2001) и на околната среда (2001-2004), Анна Псаруда-Бенаки (на културата и правосъдието), Мариета Янаку (на здравеопазването и образованието), Лука Кацели (на икономиката и заетостта), Фани Пали-Петралия (на туризма и заетостта), Дора Бакояни (на културата и външните работи), Елисавет Папазои (на Егейско море и културата) Катерина Бадзели (за земеделието), Марилиза Ксеноянакопулу (на здравеопазването), Тина Бирбили (на околната среда), Анна Диамантопулу (на образованието), Олга Кефалояни (на туризма). Две жени- Ангелики Киау и Татяна Карапанайоти са били министри на образованието и културата в служебното правителство на Пикраменос.

Дора Бакояни

До днес само 6 премиери са се доверили на жени, а в никое правителство, с изключение на това на Константинос Мицотакис от 1990 не е имало повече от 4 жени-министри. Рекордът е отбелязан през 2009 в правителството на Георгиос Папандреу, когато има 5 жени министри от общо 37 членове на правителството (24,3%).

На високи политически позиции

Алека Папарига

Първите жени на високи позиции са в левицата. Мъжкото господство е нарушено от Алека Папарига, която е избрана за генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия през 1990. 19 дни след това Мария Даманаки е избрана начело на Синаспизмос (лява коалиция), но остава на поста само 2 години до 1993, когато Синаспизмос не влиза в парламента. За разлика от нея Папарига е лидер на партията си 22 години.

Анна Псаруда-Бенаки

За първи път в младежите среди жена председател е избрана през 1996-Тоня Андониу застава начело на младежката организация на ПАСОК. Първата жена- председател на парламента е Анна Псаруда-Бенаки от Нова Демокрация през 2004.