Колко са местата за молитва в област Атика? „В момента са повече от 100. Но до 1992 г., която не е чак толкова далечна, са били само 4 и всичките учредени от араби. Първото е било основано през 1984 г.  в квартал Гуди от д-р Мунир. Второто – през 1989 г. от моя съпруг Наим в Пирея, третото през 1990 г. от Мухедин Али в квартал Метаксургио в центъра на Атина и четвъртото - през 1992 г. в квартал Неос козмос. Това показва, че развитието е повече от стремително. То е свързано с идването на имигрантите от страни, в които ислямът е основна религия. Места за молитва има вече и в предградията Лаврио, Маратон, дори и на остров Саламина. Това са райони, в които те живеят и работят. Мястото за молитва е и място на социализиране и мисля, че създаването на такива места там е позитивно и за самите райони”.
В центъра на Атина обаче ситуацията е съвсем различна. Там местата за молитва са едно до друго, което според Анна не е в полза на молитвения процес. „Когато един човек открива молитвен дом привлича вярващи. Нормално е в помещението да има една кутия за дарения, в която всички пускат някаква сума. В центъра наблюдаваме феномена имамите да не работят, а да живеят от даренията и изобщо да използват всичко за личен интерес”. Тези своеобразни джамии обикновено се помещават в складове, мазета или магазини и понеже се намират в центъра на града, където проблемът с нелегалната имиграция предизвиква реакции на насилие така или иначе, има нападения и срещу тях.
„Имаше едно място за молитва на площад Атики в един склад без прозорци. Една вечер там са се молели около 40 души от Бангладеш. Една група от крайнодесни заключили вратата с голям катинар, счупили едно от стъклата й и започнали да хвърлят вътре нафта и запалени отпадъци за да предизвикат пожар. Хората вътре се уплашили, обадили се на полицията, на посолството на страната си и започнали да гасят огъня с пожарогасител. Полицията пристигнала и се принудила да остави хората вътре докато успее да разпръсне крайнодесните, които ги чакали да излязат навън за да ги пребият. Но те все пак успели да ранят с ножове двама души от Египет и Афганистан, които отишли да помогнат на заключените. И най-трагичното е, че тези хора са горди с постъпките си”.
Анна казва, че Асоциацията се е срещала с много граждански организации, за да дискутират тези въпроси. Признава, че проблемът с нелегалните имигранти е голям и за жителите на атинския център и за самите тях. „Не може да натъпчеш 50 души в един двустаен апартамент без вода и електричество. Това е трагично. Но да ги убиеш не е решение. „Както се случва в цял свят, в по-западналите райони популизмът на крайната десница винаги намира почва. Тези хора гласуваха за крайнодясната „Златна зора”. Според мен не знаят какво са направили. И това, защото те изпращат 14-годишни деца с ножове в ръце да нападат и бият имигрантите. Унищожават едно цяло поколение, за да покажат надмощие”. От друга страна Анна обвнява медиите, че спекулират като всеки път показват едни и същи „разгневени жители”. „Запазила съм репортажите от случая със скъсания Коран преди 2 години. Говорим за същите хора” казва тя.
    Според Анна два са основните проблеми на мюсюлманите в област Атики: липсата на джамия и гробище. Когато някой почине или изпращат тялото в родната му страна или го погребват в гробището на град Комотини, което се намира на разстояние над 700 километра от Атина. Решението да се отдаде на мюсюлманите част от голямото гробище в предградието Схисто е взето още от 2005 г., но бюрокрацията досега не е позволила това да се осъществи.