Галерия

1

Гласуваният през 2010 закон за гръцкото гражданство, който бе приет с въодушевление от имигрантите, леви и либерални политически сили и различни правозащитни организации бе обявен за противоконституционен от Върховния административен съд.

В резултат на окончателното решение на пленума на висшата съдебна институция се очаква да бъдат анулирани всички процедури по предоставянето на гръцко гражданство от влизането на закона в сила през 2010 до днес. С него се предоставяше правото на гръцко гражданство на децата на имигранти, които са родени в Гърция или са учили в гръцко училище в продължение на шест години. Паралелно с това вероятно ще бъдат преразгледани резултатите от местните избори в общините, където гласуваха имигранти от страни извън Европейския съюз, пак по силата на същия закон.

В аргументацията на решението си висшите магистрати са посочили, че постановленията на закона противоречат на конституцията, понеже регламентираните в тях предпоставки за придобиване на гръцко гражданство са формални и недостатъчни. Те са свързани с времето на пребиваване в Гърция на кандидата или неговото семейство, обучението в гръцко училище за определен период от време и чисто криминално досие. Според Висшия административен съд най-същественият пропуск в закона е, че в него не се предвижда процедура за доказването на връзката на кандидата с гръцката нация. Освен това, допълват магистратите, конституцията предоставя правото да гласуват и да бъдат кандидати в изборите само на гръцките граждани. Следователно не е възможно то да бъде предоставено и на хора, които нямат гръцко гражданство, без да бъде направена съответна поправка в конституцията.

GRReporter се свърза за коментар със социолога и дългогодишен изследовател по въпроси, свързани с имиграцията Панос Хадзипрокопиу. Той анализира аргументацията на Върховния съд, така както бе представена в медиите, тъй като решението излезе късно снощи.

“Смятам, че аргументът във връзка с правото на глас, което според решението се предоставя само на гръцките граждани и може да бъде променено само след поправка в конституцията е някак по-неутрален, по-технически в сравнение с останалите. Той оставя една “пролука” за конкретния въпрос.

По-съществена според мен е критиката, която магистратите отправят към комбинацията от формални и същностни критерии, свързани с това кой има право да бъде кандидат за гръцко гражданство. Единият е знанието на гръцки език, вторият – интеграцията им в социалния и икономическия живот в страната и третият – участието в политическия живот. Ако погледнем опита на страните в Западна Европа ще видим, че придобиването на гражданство и участието в изборите са предпоставки, а не критерии за интеграцията в дадено общество. Със сигурност не са единствените, но са сред важните за нея предпоставки. Така че бих могъл да отбележа едно противоречие между решението на гръцкия съд и важещото в други европейски страни с по-голям опит в имиграционната политика”.

Изследователят отчете като интересна позицията на магистратите, които са били против решението, че отдаването на гражданство е и политически избор.

“Според тях конституцията предоставя възможността да се приложат някои по-различни политики, както и че никъде в правния текст не се предвижда откриването на връзка с гръцката нация. Второ, което посочват е, че конституцията прави ясна разлика между народа и нацията. Мисля, че това е достатъчна база, за да се направи ясно разделение между гръцкия гражданин и човека, който принадлежи към гръцката нация”.

Панос Хадзипрокопиу смята, че ако позицията на гласувалите против крайното решение магистрали беше взела надмощие, “това щеше да представлява една крачка от така нареченото право на кръвта (jus sanguinis) към правото на земята (jus soli). Т.е. кой може да бъде смятан за гражданин на една държава: този, който произхожда от нацията или онзи, който живее в конкретната страна. Вместо да стане това обаче законът се анулира и оставя една “дупка”, която трябва да бъде запълнена”.

Според изследователя решението е показателно за насоката, в която би се движил следващият правен текст по този въпрос. “В настоящите условия всеки следващ закон очевидно ще бъде консервативен. Анулирането на досегашния ще доведе до две основни последствия: Първо, какво ще стане с около 12 000 души, които гласуваха на местните избори през 2011, както и с онези от тях, които се кандидатираха. Второ и по-важно, какво ще се случи с второто поколение имигранти, които бяха подали документите си за получаване на гръцко гражданство по силата на закона. Припомням, че това са хора, родени или израснали в Гърция. Анулирането на закона ни връща към безизходицата, която съществуваше преди неговото гласуване за децата на имигрантите. Това са хора, които са напълно интегрирани в гръцкото общество и често нямат никаква връзка със страната, откъдето произхождат родителите им”.

Преди няколко седмици и в очакване на решението на Върховния административен съд Гръцкият съюз за правата на човека стартираха кампания в подкрепа на придобиването на гръцко гражданство от страна на децата на имигранти, които живеят в страната. 

В тяхна подкрепа бе и днешното съобщение на радикалната левица СИРИЗА, с което партията порица висшите магистрати за “приемането на изключително консервативни тълкувания на конституцията и на определението на гръцката нация”.