Галерия

1

Солунският геврек е една от най-разпространените закуски в Гърция. Той не само носи спомени от детските години, но е и един от най-здравословните източници на въглехидрати, протеини и други хранителни вещества и енергия.

Въпреки че името му е свързано със Солун, геврекът отдавна е завладял цяла Гърция. Той вече се приготвя по всички възможни начини – с многозърнесто брашно, с пълнеж, без сусам, с тахан, с пълнозърнесто брашно и т.н.

Но класическият солунски геврек със сусам е започнал да се прави в Солун от гърци – бежанци от Мала Азия през 1923. Прогонени от родните си места, те донесли със себе си в Гърция и геврека, който започнали да правят и продават в големи кръгли тави, които разнасяли върху главите си в ранните утрини.

Въпреки че името му не е регистрирано официално, сусаменият геврек се свързва със Солун, тъй като историята му започва още от времето на Византийската империя, когато се е появил най-вече в Константинопол и Солун. По-късно продавачите в Истанбул „рекламирали“ стоката си с името „солунски геврек“ и много по-късно същото име започнало да се използва и в региона на Атина.

Традицията продължава почти непроменена и до днес. И в Гърция, и в Турция продавачите на гевреци могат да бъдат видяни на централни места в центъра на големите градове. Те ги предлагат в кошници, табли или в по-съвременни стъклени витрини.

Солунският геврек е една много полезна и евтина закуска. Можете да го хапнете, докато вървите по улицата, да го носите със себе си на работа и да го съчетаете с парче кашкавал.

Рецептата е лесна – пшенично брашно, мая, вода, сол и захар. Но тайната на вкуса на геврека, освен тестото и печенето, е качественият сусам. Сусамовото семе и неговите производни – тахан, халва, сусамово масло може и да са висококалорични, но в същото време имат висока хранителна стойност.

Едва 28 грама сусамово семе ни дават повече от една четвърт от количеството калций, от което се нуждаем. То са растителни протеини с висока биологична стойност и съдържат главно витамини от групата В, като В1, В2 и ниацин (витамин В5). Повишеното съдържание на полиненаситени мастни киселини в сусама го прави особено питателна храна, тъй като човешкият организъм не е в състояние да синтезира конкретния вид мазнини.

През последните години различни изследвания свързват хранителната стойност на сусама както с превенцията, така и с лечението на широко разпространени сред жителите на западните страни хронични заболявания като сърдечно-съдовите, заболявания и различни видове рак и други. Установено е, че сусамовото масло съдържа фитохимикали със силни антиоксидантни свойства.