Галерия

1

 (“Да, да”, казах механично аз и се изправих. Нищо не разбрах. “Беше ме завладяло усещане за омагьосващ ужас, сякаш изведнъж се бях озовал лице в лице с целия упадък и очарование на прастара цивилизация. Вече е нощ. Тя ме изпроводи до стълбата, като ми светеше със старата газена лампа, за да сляза. Какво ли искаше да каже? А и този мъртвец, който ги отвел до изхода? Да не би... Не, разбира се, не бе Христос. И домът - не бе на Агамемнон. Ами малкият брат с артистичните заложби? Кой ли беше той? Но нали не съществуваше втори брат. Тогава? За какво им бе притрябвал този дом? А аз какво ли се опитвах да проумея от думите на една безумна жена? Излязох навън и закрачих бързо, но чувайки стъпките си спрях. Стипчив привкус на неудовлетвореност оставаше в устата ми, разтворен в слюнката ми от цялата тази черна неопределеност, сякаш бях захапал шишарка от кипарис. Но същевременно усещах нещо устойчиво, щедро, чисто, преизпълващо съществото ми с въодушевление, което ме караше да мисля с математическа точност колко лесно щях да се преборя с утрешните трудности в работата ми, които до този момент ми изглеждаха непреодолими. Огромна луна бе изгряла сред кипарисите. Зад гърба си усещах мрачната грамада на дома като внушителна древна гробница. И ако не бях проумял нещо друго, то поне бях научил какво би трябвало да избягвам и да избягваме).

Атина, септември 1959

Стихотворениeто „Стъклопис в баня” съдържа препратки към участта на Агамемнон, който след завръщането му от Троянската война е убит в банята от съпругата му Клитемнестра с помощта на любовника й Орест. Клитемнестра мята върху Агамемнон мрежоподобен надиплен плат и го пробожда с меч. 

Из „ПИСАНИЯ НА СЛЕПЕЦ”

СТЪКЛОПИС В БАНЯ

Как се бе сгъстил въздухът от мириса на миртите

и от подпухналите пари. А той, вече впримчен

в мрежата, гледайки прозореца високо. В помътнялото

стъкло

изрисувана бялата камбанария. Въжето на камбаната,

вероятно държана от великата невидима ръка,

заби отведнъж и отекна в прослава непрекъснатият

            звук

сред блясъка на мечовете и в прекършените мачти

от корабите на завръщане. Знаеш го – прошепна – онова,

което надживява твойта смърт е онова, от което си бил лишен

в живота.

                                                           Атина, 28 септември 1972