Галерия

3

2

1

Втора седмица продължават 24-часовите стачки на извънредните служители към Министерство на културата като вчера се включиха и щатните служители, които подкрепиха своите колеги и затвориха до 12 часа големи музеи и арехологически обекти в страната. В стачката участваха археолози, реставратори, техници, пазачи, администратори и общи работници.

Проблемът за служителите на министерството са съкращенията, липсата на финансиране и липсата на служители. „В момента администрацията издъхва заради това, че се пенсионираха много служители след приемането на новия закон за осигурителната система и от друга страна заради нуждата от персонал за работа по програмите по Националната стратегическа рамка” казва Деспина Куцумба, арехолог и член на административния съвет на Федерацията на щатните служители към Министерство на културата и член на общия съвет на синдикалната организация на държавните служители АДЕДИ.

Забавяне на назначенията на щатни служители

Според нея проблемът е, че министерството не назначава щатни служители, въпреки нуждите и въпреки че през 2009 г. 194 пазачи и на 55 археолози и реставратори са спечелили с конкурс места с безсрочни договори на работа, но все още чакат да бъдат назначени. През това време докато те чакат да подпишат договорите си, министерството сключва временни договори на служители, които биват уволнявани след няколко месеца!

350 души без работа в края на месеца

Втората причина, заради която се провежда стачката, е, че на 31 октомври изтича временните договори на 350 служители, които работят към министерството между 15 и 18 години, но повече няма да имат право да работят на държавна работа за опазването на гръцката култура. Повечето от тези 350 души са пазачи на музеи и на археологически обекти. Това ще повлие на работното време на археологическите обекти като Акропола например, които ще трябва да работят до 3 часа на обед, а не до 6 следобед.

„Тези служители, които ще бъдат уволнени са на възраст между 45 и 50 години и вече е публикуван конкурс за местата им. Те нямат никакъв шанс на трудовия пазар, но и самите обекти, на които са работели ще загубят, защото техният опит е безценен” казва Лена Пану, която е пазач в Националния Археологически Музей, майка на две деца и очаква уволнението си в края на месеца. Тя спада и към друга група служители – тези, които са спечелили конкурса миналата година, но все още не са назначени, така че все още се надява...

24-месеца на работа и след това - смяна на професията

Третият проблем е запорът от 24 месеца, който е въведен чрез президентска разпоредба „Павлопулос” през 2004 г. Разпоредбата е интегрирала европейската директива, според която след служба в период на 24 месеца, служителят трябва да бъде нает на безсрочен договор, но разпоредбата е била интегрирана „наопаки”, т.е. никой не може да работи повече от 24 месеца. „Това означава, че назначаваме археолози, реставратори, пазачи, обучаваме ги да вършат дадена работа, те сключват три осеммесечни временни договори и след това нямат право да работят на същата позиция” обясни г-жа Куцумба. „Т.е. археологът прави изследване в един музей за дадена изложба, върши цялата работа и след това като минат 24 месеца трябва да го уволним и да вземем друг. Това е огромен социален проблем, защото археолозите и реставраторите не могат да работят на друго място, освен към Министерство на културата. И на практика те учат по най-малко четири години, за да работят след това две години. Работят като чистачи, пазачи. Това е проблем и за нас, за дейността на министерството и най-вече за програмите по Национланата стратегическа рамка, тъй като за тях е необходимо да се специализираш и ако на всеки две години трябва да сменяме персонал, това е голям проблем” допълва археоложката. Според г-жа Куцумба най-голям е проблемът в отдалечените места от провинцията, където е огромен проблемът с безработицата.

Fast track и археологически неволи

Основното искане на щатните служители на Министерство на културата е да не се подрива нивото чрез закони като fast track и чрез опитите на министерството да убеди хората, че културното наследство е единствено хоби за богатите или пък ориентирано към туризма, казва Деспина Куцумба и разяснява, че политика в тази насока означава да се обръща внимание само на големите музеи и културни обекти, а останалите да бъдат оставени на съдбата си или пък на тях се гледа като на пречка за развитието.

Според fast track и подписаният втори меморандум, за да се улесни навлизането на големи инвестиции, които са над определена сума и ще подсигурят работа за над 200 души (без това да са щатни работни места), Министерство на културата иска да прескочи издаването на разрешение от Археологическата служба, казва г-жа Куцумба. „На практика археологическата служба поставя пречки на проекти, които не водят към развитие, а са направени, за да се вземат субсидиите и да изчезнат. Има инвестиции, които въпреки че изглеждат много големи, ще оставят след себе си унищожена околна среда и неплатени служители... Много често сме се сблъсквали с това – идват и ни предлагат проекти, които са безполезни и си личи, че няма бъдеще, но има субсидия и бизнесменът иска да я получи, като след това ще остави едно сметище след себе си. Него не го интересува, но ние сме държавна служба и не можем да мислим на базата на частните интереси” разкрива проблема археоложката.