Галерия

1

Непримиримите държавни служители от градския транспорт в Гърция отново решиха, че ще използват конституционното си право на протест и обявиха поредна 24-часова работна стачка. След като в четвъртък 22 септември, който е и световният ден на живот без автомобил, атиняни бяха принудени да се предвижват със собствените си превозни средства, в петък отново осъмнаха без метро, трамвай и градски електрически влак. Същата съдба ги чака и идните вторник и сряда, за когато е обявена нова 48-часова работна стачка на всички средства за градски транспорт, както и на такситата. Собствениците на лицензи за таксиметрови коли се борят за ограничаване на правото на свободно отдаване на разрешения за такси, а служителите в градския транспорт негодуват срещу мярката за трудов резерв, според която започват масови съкращения на персонала в широкия държавен сектор. Вкараните в трудов резерв ще получават една година 60% от брутната си заплата, след което ако публичната администрация няма нужда от тях, ще бъдат официално уволнени.

GRReporter потърси мнението на икономиста към научния институт на Синдиката на заетите в частния сектор (ГСЕЕ) Савас Роболяс по въпроса до колко е справедливо държавните служители да се ползват от мярката на трудовия резерв, когато работещите в частния сектор си губят главоломно работата след началото на кризата.

„Трудовият резерв реално е прикрито уволнение. Тази мярка се оказа наложителна, защото на този етап съкращенията в държавната администрация са неизбежни според държавното управление”, заяви Роболяс. Той обясни, че за засетите в държавния сектор в Гърция не са предвидени социални помощи от бюрата по труда. Според конституцията те са защитени от уволнения, с цел да се предпазят служителите в публичната администрация от партийни чистки при смяна на властта. След като са приети на държавна работа, тяхната позиция става постоянна и спасителната мрежа на програмите от бюрата по труда се оказва излишна. Икономическата криза и нуждата от консолидиране на бюджета и съкращения в разходите изискват тази мярка да бъде по някакъв начин отменена или заобиколена.

„Както разбирате, ако си загубите работата от частния сектор, имате право на 12 месеца социални помощи от трудовата борса. Това не важи за служителя в публичния сектор. Затова в момента държавата създава една каса подобна на трудовите бюра, за да може съкратените служители да имат някакъв тип социална помощ, а да не се озоват направо на улицата”, поясни Роболяс. Той допълни, че 60-те процента помощ ще бъдат налагани не върху брутната заплата на освободените от публичната администрация, а върху основната, от която се изключват добавките към месечното възнаграждение. В крайна сметка за повечето включени трудовият резерв ще отпуска помощ за безработни между 400 и 500 евро – сума равна на помощите за безработни от частния сектор.

От института на синдикатите настояват, че прилаганата в последните две години икономическа политика комбинира в себе си всички погрешни действия за постигане на финансово оздравяване. Резултатите от мерките в Меморандума имат единствено негативно влияние и вместо да подобрят макроикономичекста рамка на страната, водят до увеличаване на бюджетния дефицит, влошаване на условията на труд и задълбочаване на липсите в социално-осигурителните фондове. В средата на следващата седмица научният институт към ГСЕЕ ще представи подобрен доклад за алтернативите, които правителството може да следва за оздравяване на гръцката икономика, в който ще са включени предложения свързани с подобряването на заетостта и социалната политика.

Безработица

Преди разгара на икономическата криза безработицата в Гърция се движеше около 9%. Според последните данни на Националния статистически институт в момента безработицата в страната е 16,3%, а перспективите за развитието на пазара на труда остават мрачни. Научният институт към Синдиката на заетите в частния сектор предвижда, че до края на 2011 този показател ще достигне 17%-18%. Друг проблем възниква, ако се навлезе в по-аналитично разглеждане на видовете групи безработни, защото тогава се оказва, че тези цифри са дори по-високи от официално представените.

„Реалната безработица винаги е с около 5% повече от статистически изчислената”, казва за GRReporter Савас Роболяс. Разликата се получава от начина, по който националния статистически институт разглежда различните категории граждани в работоспособна възраст.  Първата разлика е, че гражданите, които са работили дори само един месец в последната година не се приемат за безработни. Статистически те се смятат за заети на почасова или временна работа. Втората разлика идва при заетите на временен граждански договор без социално осигуряване, който до скоро беше много популярен в гръцкия публичен сектор. Националният статистически институт ги отчита, като работещи, но икономистите към синдиката ги смятат реално за безработни, защото въпреки, че заетите по тази програма получават месечно възнаграждение, не им се брои за работен стаж. Третата разлика се отчита при дългогодишно безработните или тези, които не са работили над четири години въпреки, че са в работоспособна възраст. Тази група хора официално се слагат в раздела на неработоспособното население, заедно с малолетните и пенсионерите. Научният институт обаче ги смята за част от масата безработни.