Галерия

1

Престрелката срещу имигрантите-работници в ягодовите плантации на Пелопонес миналата седмица бе най-скорошното доказателство за засилването на расисткото насилие в Гърция през последната година.

Но ако този случай привлече за дни вниманието на гръцките и международните медии, то стотици други остават скрити за обществеността. В същото време от януари до декември 2012 неправителствената Мрежа за регистриране на случаи на расистко насилие е събрала данни за 154 нападения с расистки мотиви. В 151 от случаите жертвите са били имигранти или бежанци, а в три са били нападнати граждани на европейски държави – румънец, българин и грък.

Представителите на 30-те неправителствени организации, които участват в Мрежата твърдят, че нападенията са трикратно или четирикратно повече, но жертвите се боят да подадат оплакване.

“Това, което ги спира е липсата на документи за законен престой в Гърция. В повечето от случаите полицейските власти концентрират въпросите си около това, че имигрантът не се намира законно в страната и не обръщат внимание на оплакването му”, заяви юристът – сътрудник на организацията Василис Папастергиу.

Въпреки че по-голямата част от нападенията са били извършени в “горещата зона” на центъра на Атина, подобни случаи са регистрирани в различни краища на Гърция. В 66 от нападенията на жертвите са били нанесени тежки, а в останалите 76 – леки телесни повреди. Всички те са придружени от заплахи, ругатни и щети на тяхното имущество.

Според статистиката нападенията се осъществяват през вечерните и първите сутрешни часове. Жертвите са предимно мъже с произход от Южна Азия, Близкия Изток и Африка. Те посочват като причина за нападението факта, че са чужденци или някой свързан с идентичността им детайл: цвят на кожата, произхода или религията. При жените две от всеки пет нападения са свързани с факта, че лицата им са забрадени с кърпи.

Нападателите са винаги мъже с изключение на осем случаи, в които сред тях е имало и жени. Според жертвите им, средната възраст е 27 години и в голямото си мнозинство са гърци. В центъра на Атина са регистрирани също нападения, извършени от групи, в които участват и лица от албански произход. Нерядко сред тях има непълнолетни младежи, най-често нападенията се осъществяват на улицата, по парковете или на спирките на градския транспорт.

От разказите на жертвите проличава съществуването на региони, особено в центъра на Атина, където имигрантите не смеят да припарят, поради страха от нападения. В осем от регистрираните случаи жертвите са посочили участието на членове на Златна зора, които са разпознали по облеклото, знаци на организацията, участието им в партийни митинги или от участието им в местни структури на партията в кварталите.

Резултатите представи ръководителят на гръцкото представителство на Върховния секретариат на ООН за бежанците Георгиос Царбопулос. Той подчерта, че данните са получени директно от жертвите на нападенията и са особено ценни, предвид липсата на официален и резултатен механизъм за регистриране на нападенията и отстраняването на явлението.

Но най-обезпокоителен е фактът, че през последните месеци в нападенията участват представители на институции.

Председателят на Гръцката комисия за правата на човека Костис Папайоану обърна особено внимание на факта, че в част от нападенията участват и полицаи. Според статистиката техният брой е 25, като 7 са били проведени в арестите на различни участъци.

В 6 от случаите нападателят е бил шофьор от градския транспорт, а в други два – контрольори, които набили афганистански гражданин, понеже се возел без билет.

“Расисткото насилие расте непрекъснато и целта вече не е заплахата. Нападателите искат жертви”, заяви той и арсеналът им го доказва: Бухалки, железни прътове, палки, спрейове, вериги, железни боксове, ножове и счупени бутилки. Някои от сформираните групи в района на Агиос Пантелеймонас и площад Атикис дори “патрулирали” с големи кучета.

“Въпреки че се появиха някои знаци за положителна реакция на държавните органи, те все още са половинчати”, заяви представителят на групата по правни въпроси на Мрежата Василис Папастергиу. Той приветства създаването на специални полицейски отряди за борба с расисткото насилие, но допълни, че за да са резултатни техните членове трябва да са добре обучени. Основните предложения на организацията са да отпада мярката за екстрадиране, когато имигрантът е жертва на расистко насилие поне докато тече разследването по случая и да се предприеме промяна в наказателния кодекс, в който да се внесе като отделно престъпление извършването на нападение с расистки мотиви. “Расисткият мотив трябва да се взема предвид по време на цялостното разследване на случая, а не само при крайното определяне на наказанието, както важи сега”, допълни той.

Заслужава да се отбележи, че гръцкият гражданин е бил нападнат, заради сексуалната му ориентация, а все по-чести са нападенията срещу роми, членове на мюсюлманското малцинство в Северна Гърция и други малцинствени групи.