Галерия

1

Със смесени чувства са жителите на атинското предградие Ахарнес няколко дни след откриването на първия център за задържане на нелегални имигранти. След бурни, а понякога и ожесточени протести, първите 56 имигранти бяха транспортирани в центъра. За припряността на министъра за защита на гражданите Михалис Хрисохоидис да спази „обещанието” си, че първият център ще отвори врати още преди изборите свидетелстваха работниците, които продължаваха да работят.

Центърът се намира в подножието на планината Парнита, в непосредствена близост до Полицейската академия и само на няколкостотин метра от първите къщи на квартала. Малките готови контейнери – къщички са обзаведени с легла на два етажа, гардероби и санитарни възли. Целият комплекс е обграден с нова и лъскава метална мрежа. Навитата на спирала тел над нея сама по себе си действа превантивно срещу всеки замисъл за бягство. Днес, малко след 13:00 група имигранти се разхождаха в двора. Други стояха на сянка в очакване на обяда. Цареше тишина и само паното срещу входа на военното поделение показваше, че на това място се провеждат простести.

По-надолу по улицата обаче, на едно от най-централните кръстовища светофарите не работят. Били са изпочупени по време на последните бурни протести, които са провели част от жителите на Ахарнес. Първото нещо, с което се сблъскват посетителите на преградието е надписът върху една изоставена сграда, който гласи: „Вън нелегалните имигранти от нашия град. Искаме да живеем в сигурност и с достойнство. Стига вече”.

Лозунгът звучи крайно, но представя мнението на само една част от хората. Впечатление прави нежеланието на много от жителите да говорят за центъра и реакциите, които той породи, и то особено пред камера. Това важи както за противниците, така и за онези, които са по-благосклонно настроени.

48-годишният Янис, чиято къща се намира съвсем близо не щади думите си. „Аз съм срещу центъра. Как е възможно да ги водят тук, до младежите, които учат в Академията? Сега откриха и случаите със серопозитивните. Ние не можем да знаем от какво са болни имигрантите, които се намират в центъра. И в крайна сметка защо да храним хора, които не са платили никога и нищо на държавата? Според мен щеше да е много по-добре, ако бяха настанили гърци, които са засегнати от кризата и са загубили домовете си. Ако министърът живееше тук, дали щеше да построи центъра в съседство с дома, в който живее детето му?”.

Според него проблемът с нелегалната имиграция може да бъде решен само чрез затварянето на границите и оттеглянето на Гърция от регламента Дъблин 2, според който имигрантите трябва да остават в първата европейска държава, където са пристигнали.

Интересен е фактът, че въпреки твърдата си позиция той е против крайните форми на протест срещу центъра. „Не трябва да затварят пътя и да пречат на хората да минават. Могат спокойно да се наредят отстрани и така посланието ще се предаде на повече хора. Не трябва да позволяваме да ни поставят в конфронтация едни срещу други”.

Според г-н Никос обаче центрове трябва да има. „Не от сега, а от много време насам. Гърция не е в състояние да поеме повече хора. Затова трябва да се залавят и екстрадират в страните им”. Той не изрази никакви страхове по повод факта, че центърът се намира близо до дома му, защото „охраната е много добра”. Съпругата му се придържа към това мнение, но смята, че центърът е могъл да бъде построен далеч от населени места, защото „колкото и добра да е охраната, не можеш да знаеш как ще осъмнеш”.

Самите имигранти също не са щастливи от престоя си в центъра. Двама от тях вече са поискали да бъдат екстрадирани и сега остава само да бъде оформена необходимата документация. Вчера екип на Върховния комисариат на ООН за бежанците посети центъра и отбеляза, че условията в него са по-добри от тези „в други помещения за задържане на чужденци”.

Представителите на международната организация обаче изразиха сериозни съмнения за процедурата, при която се залавят масово нелегалните имигранти от улицата. Според тях по този начин в центровете могат да се озоват бежанци, които имат право на международна защита. Те порицаха Гърция и за изключително ограничения достъп до процедурата за даване на убежище.

От Върховния комисариат припомниха също, че задържането на чужденци без документи е възможно само за определен период от време и само с цел екстрадирането им в страната, от която произхождат или пристигат. „Ако екстрадирането не е възможно по правни или практически причини резултатността на мярката е под въпрос”.

Според 20-годишния Филипос „не е възможно в Гърция да се правят такива центрове и да се складират хора в тях”. Той смята, че гръцките власти трябва да издават необходимата документация и да оставят имигрантите да напуснат страната, „понеже оовечето от тях имат за цел да достигнат до някоя от страните в Западна Европа. Гърция пък трябва да престане да участва във военни сблъсъци, които пораждат имиграцията”. Колкото до построяването на центъра в предградието, в което живее Филипос смята, че изборът е целенасочен, за да паднат цените на имотите в този и без това западнал през последните години квартал. „Освен това въпросът се използва с пропагандна цел, именно за да увеличи силата на крайните политически сили”, посочи той.