Галерия

2

1

- Аз лично нямам нищо портив еврото да стигне в отношенията си с долара дотам, откъдето започна – до 0,80. Т.е 1 евро да купува 0,80 долара. Сега  купува 1,20 долара. Не виждам причината, защо да се притесняваме. Разбира се, намаляването на стойността на еврото ще създаде сериозни проблеми в Европа, но същевременно ще има и много предимства, защото конкурентоспособността на Европа ще стане страшна, нали така? Естествено, ще трябва да внимаваме какво ще стане с инфлацията, с публичните финанси на отделните страни, но ако еврото започне да пада, от това няма да се възползва само Германия, ще се възползва и България, и Гърция, и Испания. Ще ми кажете, че стойността на една валута отразява в много голяма степен и надеждността на правителствата, които я поддържат, и да пада една валута не е правилно. Аз пък бих казал, че трябва да разгледаме нещата обратно. Европейските правителства трябва да се погрижат да сложат в ред публичните финанси. Да намалят бюджетния дефицит, но не главно поставяйки условия, а намалявайки държавните разходи и да позволят на частните икономики на страните да поемат отново върху себе си въпроса за икономическия растеж. Нека оставят пазарите да определят накъде ще върви еврото. Да не се тревожим за еврото, нека отиде натам, накъдето го водят пазарите. Ние, като добри стопани, нека подредим публичните финанси, да намалим размера на държавния сектор, който е антипродуктивен, прахосващ и да оставим частната икономика, която е много по-производителна, да допринесе с нейната динамичност за бързия икономически растеж на страните. Държавите в Европа имат да вършат много работа. Имат да уредят куп въпроси, за да улеснят инвестициите. Ако държавите не поработят здраво да направят например прозрачни процедурите за сделки с частния сектор, да разработят политиката си по отношение на околната среда с повече увереност, как ще бъдат насърчени инвестициите да дойдат, за да подкрепят развитието? Ако Гърция сега беше в състояние да уреди всички тези нерешени въпроси относно ползването на земята, последиците от инвестициите върху околната среда, морето, реките - имам чувството, че тук биха дошли много инвестиции. Не идват обаче, защото съществуват несигурни условия по отношение на тези въпроси. Следователно, правителствата могат да свършат много работа на различни фронтове, и на фискалния и на структурния. Могат да свършат много работа с цел да се улеснят и насърчат инвестициите.  

- Ще има ли последствия от гръцката икономическа криза върху банковата система? Говори се и се пише много за сливания, за стратегически инвеститори от чужбина. Вие как виждате нещата в тази област?

- Аз не изключвам тази възможност, тъй като както знаете капитализацията на гръцките банки е намаляла значително, защото цените на акциите им са намалели значително, следователно е спаднала капитализацията им. Докато намалява капитализацията им и се стабилизира донякъде ситуацията в Гърция, не е изключено чужди инвеститори да проявят интерес да купят някоя гръцка банка, или да направят повече вложения в гръцката фондова борса и т. н. Докато намаляват тези цени се създават стимули. Имам чувството обаче, че гръцките банки не се подчиняват толкова на влиянието от действията на гръцкото правителство, а се намират под управителния надзор на Централната Европейска Банка. И предвид факта, че г-н Трише през последните седмици е предприел значителни мерки за улесняване ликвидността на гръцките банки, не виждам банките ни да имат някакъв проблем, след като я има Централната Европейска Банка, която ни уверява, че предлага цялата ликвидност, от която се нуждаят. Разбира се, гръцките банки имат един изключително важен проблем – това, че управляваха зле портфейлите си, в смисъл, че вложиха голяма част от наличните си капитали в гръцки облигации. Това някой може би ще каже, че е прекалено. И все пак, сега трябва да вземат мерки, по някакъв начин да неутрализират рисковете, произтичащи от структурата на портфейлите им, да ги неутрализират по един по-ефективен начин. Но аз вярвам, че е в сила този ангажимент на Централната Европейска Банка, че е насреща и ще предложи цялата ликвидност, необходима на гръцките банки, за да се справят с трудната конюнктура. Що се отнася до сливанията, знаете ли, аз от гледна точка на принципите и от гледна точка на икономическата теория вярвам, че не трябва да има големи банкови институции. Класическият пример, който привеждам е, че в Америка, в САЩ, уредниците на банковата система не внимаваха, и в резултат 3-4 банки станаха много големи, а когато тези 3-4 банки започнаха да имат проблеми, имаше опасност да повлекат цялата финансово-кредитна система към фалит. И знаем, че една от разработваните политики в Америка е разделянето, раздробяването на банките на по-малки такива. Следователно, аз съм против сливанията, аз съм «за» малките банки, защото, вижте, след войната банките, за да станат по-големи твърдяха, че съществуват икономии от мащаба, от големия мащаб, в банковата дейност. Такива икономии няма, просто това беше един предлог да олигополизират банковия пазар и да имат свръхпечалби. Общественият интерес налага банките да са средни по размер, така че от една страна да изчерпват съществуващите икономии от мащаба, а от друга да не създават проблем за правителството, защото колкото по-големи са банките, толкова по-малка е съответната сила на правителството.  

- В чужбина, и по-конкретно в съседните държави съществуват опасения, че може да има последствия и за гръцките инвестиции в съседните на Гърция страни. Смятате ли, че такова нещо може да се случи?