- Мисля, че вашите читатели трябва да го възприемат като въпрос на време. Преструктурирането на държавния дълг по един или друг начин ще се случи. Дали ще се случи след една, след две, или след три години, това е въпрос, който ще бъде решен от ЕС, в сътрудничество, разбира се, с гръцкото правителство. Преструктурирането може да се ограничи само до удължаване на срока за погасяване на дълга, т. е. ако средният срок за погасяване на гръцкия дълг е 10 години, може да бъде решено, преструктурирането да удължи сроковете на падежа на облигациите и средният срок да стане 20, 25 години. Това би бил по-безболезненият начин на преструктуриране. Мисля обаче, че този въпрос със сигурност трябва да е минал през ума на създателите на европейската политика в това отношение. Но може би сме изпреварили събитията и да не са могли до този момент да му отдадат подобаващото му значение. Във всеки случай, моето мнение е, че в даден момент под една или друга форма ще бъде извършено преструктуриране. Това, което аз обаче оценявам е, че има вероятност с помощта на ЕС да няма преструктуриране под формата на загуба на капитали за кредиторите на Гърция, от страна на организациите и лицата, притежаващи гръцките облигации. Вероятно е преструктурирането да стане по инициатива на ЕС, при което смятам няма да се наложи кредиторите да губят средства.
- Освен държавния дълг гръцката икономика има и още един проблем, който се нарича конкурентоспособност. Как според вас, гръцката икономика ще успее отново да стане конкурентоспособна на международните пазари?
- Гръцката икономика, и ви го казвам, тъй като го зная, гръцката икономика може да стане много бързо конкурентоспособна, ако правителството реши, че в Гърция ще има свободен пазар, където главна роля ще играят пазарите. И правителството ще трябва да премахне всички данъци в полза на трети лица. Знаете ли какво представляват данъците в полза на трети лица? Данъците в полза на трети лица са данъците, които плащам аз тук, не за да отиват в Министерството на Финансите, в правителството, а за да ги взема един адвокат, един нотариус, едно трето лице. Ако бъдат премахнати данъците в полза на трети лица, и се либерализират професиите, гръцката икономика за 2-3 години ще стане много конкурентоспособна. Но се съмнявам, че ще стане. Би могло да стане единствено под натиска на два процеса – натиска на ЕС върху политическата система, и натиска на международните пазари върху политическата система на Гърция чрез заплахата от фалит. Нищо друго не може да упражни натиск върху гръцкото правителство, пиша за това през последните 30 години, написал съм в гръцките вестници около 800 статии. И предупреждавах, че тази изкривена структура на гръцката икономика ще навреди на конкурентоспособността, ще предизвика «взрив» в платежния баланс, и сега всичко това го преживяваме. И мисля, че вече е късно, защото имаме много голям проблем, но всъщност никога не е късно, нека започнем сега с правилните действия. Либерализиране на професиите, премахване на данъците в полза на трети лица, това го писахме преди два месеца, събрахме се 24 икономисти от цял свят, гърци, и направихме едно изявление, което бе публикувано в гръцките вестници, и казвахме какво трябваше да направи преди 2 или 3 месеца гръцкото правителство, за да започне да преодолява проблемите на гръцката икономика. Надявам се, че сме повлияли на мисълта и решимостта на гръцкото правителство да пристъпи към вземането на мерките, които му препоръчвах. Но и от ЕС поискаха почти същите мерки, и гръцкото правителство няма много възможности да откаже. Затова се надявам, че скоро това, което не стана през последните 30 години, ще стане за една, за две, за три години.
- Аз се усмихнах, защото си помислих, че ще ми кажете нещо за излизане от еврозоната, а ако се върнем към драхмата, това също би помогнало за конкурентоспособността на гръцката икономика. Как виждате подобен сценарий, възможен ли е?
- Този сценарий според мен е много малко възможен, защото имам чувството, че водещите сили в Европа не го искат и не биха позволили да се случи нещо подобно. Европа не може да се разпадне на страните, които я съставят. Европа е принудена да продължи към създаването на федерация, защото световните сили я тласкат натам, както и стратегиите на великите сили. Така че това, което очаквам аз е, че Европа ще ускори някои промени, предвидени за следващите години, ще пристъпят към обединяване на държавните икономики, чрез което ще бъдат подпомогнати и страните, изправени пред проблеми, но тези страни няма вече да бъдат оставени да следват пътя на фискалната безотговорност и «престой» под шапката на европейските субсидии. Страните, изправени пред определени проблеми, чрез този акт на фискално обединение ще бъдат принудени да се приспособят към условия, които ще превърнат икономиките в конкурентоспособни и фискално устойчиви. Аз съм «за» тази политика и мисля, че тя вече идва, защото Европа не може се разпадне на страните, от които се състои. Би било историческа грешка Европа да се разпадне и да стане пак Европа на отделните страни. Европа трябва да продължи напред към създаването на федерация, където всяка страна ще има своята култура, език, нрави и обичаи, но хората ще се чувстват и малко европейци, защото Европа ще ги защитава, ще им предоставя услуги по сигурността и подкрепа, а това е европейската мечта. Аз съм изцяло «за» европейската мечта. И натам подтиквам и читателите ви, да помислят, че в Европа има място и за България, и за Румъния, и за всички останали балкански страни, и това е нашата съдба.
- Как виждате развитието на еврото през следващите години?