Галерия

1

Нападенията, тормозът и побоят на деца от техни съученици са старо явление, което има тенденцията да е увеличава в днешната забързана епоха. Обикновено нападателите са по-силните физически или по-откритите и по-агресивни деца, а жертвите им – тихите и по-слабите.

След появата си интернет всекидневно влиза в живота на все повече хора,които на свой ред пренасят своите чувства, емоции и действия във виртуалното пространство. Заедно с тях нападенията и психическият тормоз.

Според изследвания, проведени в различни страни все повече деца стават жертви на така наречения кибер тормоз. Става дума за подигравки, осмиване, груби шеги и дори изнудване във виртуалното пространство с тежки последици за психиката на жертвите. Интересното тук обаче е, че жертвите вече не са най-слабите и непопулярни съученици, а напротив – децата, които се радват на вниманието на всички свои съученици.

Въпреки феноменалното развитие на интернет много родители не знаят как да помогнат на децата си, когато се изправят пред подобни атаки. GRReporter се свърза с Диамандис Китридис – компютърен специалист и изпълнителен директор на компанията за маркетинг в социалните медии Citrine.

Споредд него родителите могат да предприемат прости, но съществени действия, ако искат да предпазят децата си от лошите страни на интернет.

„Родителите могат да направят едно просто, но много съществено нещо. Докато децата им не станат на 16 години, компютърът не трябва да се намира в тяхната стая. Той трябва да е в някое общо помещение, а екранът трябва да е поставен така че детето да усеща погледа на родителите върху него. Освен това съществуват сайтове, в които могат да намерят настройки, които ще им позволят да блокират сайтове с неподходящо за възрастта на децата им съдържание. Така родителите могат да контролират страниците, които посещават децата им”.

Специалистът съветва родителите, които откриват случай на кибер нападение срещу децата им да алармират веднага съответната електронна страница, в която тя се е случила. „Ако въпреки това нападенията продължат те могат да се обърнат към службата за борба с електронни престъпления, където да подадат жалба. Добре е да принтират и запишат всяка информация, която е свързана със кибер атаката, както и да заснемат екрана. Всички тези данни са ценни за хората, които ще направят разследването”.

Според Диамандис Китридис дори и най-големите сайтове с милиони потребители, като социалната мрежа Facebook например се отзовават веднага на сигналите за проникване в профила. „Наскоро имахме един подобен случай с клиент. Някой беше откраднал снимките му и беше създал нов профил с името му. Докладвахме за нападението във Facebook и само след пет минути администраторите изпратиха съобщение до мобилния телефон, който клиентът ни бе отбелязал в истинския си профил, потвърдиха, че той му принадлежи и после унищожиха фалшивия профил. Не беше необходимо да се намеси никоя институция. Този вид сайтове имат автоматизирани процедури реагират веднага при подобни атаки”.

И така какво трябва да направим, за да се предпазим? Според специалиста решението не е да страним от всички тези нови начини за комуникация. „Разбира се, че можем спокойно да ползваме истинското си име, както и всички неща, които така или иначе могат да бъдат открити по лесен начин. Например ако домашният ни телефон е включен в телефонния каталог няма причина да не го добавим и към профила си в социалната мрежа, той може да бъде открит така или иначе. Въпросът е да не вписваме неща, които не бихме искали да станат публично достояние, като например мобилния си телефон. Също така можем да използваме възможността да ограничим достъпа до него до определен кръг хора”.

Изборът на парола за профила ни в електронната поща или някоя от социалните мрежи също трябва да е внимателен.

„Трябва да сме много внимателни с избора на данните, които поставяме в паролата на електронната си поща, профила в социалните мрежи и др. Много хора избират рождената си дата или някоя друга цифрова комбинация, която лесно може да бъде отгатната от някой друг. Това, което трябва да правим е да създадем комбинация от цифри, букви и знаци, подредени по съвсем случаен начин. След това трябва да я запомним. Истината е, че не съществува пълна сигурност. Ако някой си постави за цел може да разбере паролата ни и да проникне в профила или пощата ни. Затова препоръчвам на клиентите си да не поставят в паролите данни, които не биха искали да станат достояние на други хора”.

Експертите съветват паролата да се състои от поне 10 знака и тя да не съвпада с други пароли, като например тази за електронното банкиране.