Галерия

1

Следователно е различно и разбирането им за демокрацията. Екстремистите оспорват държавния монопол над насилието, че общественият ред се налага от държавните органи. Националистите – популисти не оспорват това. Дори и на границата й, те функционират в институционалната рамка. Участват в изборните процедури на представителните демокрации, искат да имат участие във всички представителни органи и дори имат претенции да спечелят и управлението, както се случи във Франция с Жан-Мари льо Пен, който стигна до втория тур на президентските избори. Марин льо Пен също има за цел президентските избори през 2017.

Въпреки че парламентаризмът не им харесва особено и често предлагат да се провеждат референдуми именно, за да избегнат парламентарните процедури, все пак функционират в тази рамка.

Екстремистите обаче оспорват това, а участието им в изборите  е само едно алиби за тях. Начинът им на действие и организация нямат нищо общо с това. За тях демокрацията съществува, само за да могат да я саботират непрекъснато. Те я оспорват съвсем открито, така както оспорват и самата държава, която е основата, върху която се строи демокрацията.

Те искат за себе си монопола за упражняването на законно насилие и смятат, че трябва да наложат това, затова и упражняват насилствени методи.

В същото време, между национал-популистите и екстремистите съществуват и общи черти. Това са ксенофобията, ултра – национализмът, идеята за „Европа на нациите”. В политическата география двете пространства са съседни. Със сигурност се намират много по-вдясно от десницата и споделят еднакви възгледи по отношение на много цивилизационни предизвикателства, като например пълното отрицание на различна от европейската християнска религиозна култура, анти - ислямизмът е много силно изразен. Друг пример са гей-браковете и отрицанието на други културни различия.

Но трябва да отбележа, че всяко правило има изключения. Национал-популистите, особено в скандинавските страни са много по-открити по тези въпроси и особено що се отнася до гей-общностите и правата на жените.

От момента, в който Марин льо Пен заяви открито, че няма да ги приеме в групата на крайнодесните, каква ще бъде ролята на тримата евродепутати от Златна зора в Европейския парламент?

Със сигурност ще бъдат в групата на необвързаните, защото никой не ги иска със себе си, дори и създаващата се сега група на национал-популистите на Марин льо Пен. Те ще бъдат три неприлягащи фигури, особено като се има предвид, че двамата от тях са военни в оставка.

Този факт е много неприятен. Тези хора са се пенсионирали съвсем наскоро и несъмнено това ни кара да се замислим за подкрепата към Златна зора в армията и в полицията, особено след като през последните години имаме индикации за това.

Но и извън този факт смятам, че те ще изглеждат съвсем неподходящи в европарламента, който има съвсем различна култура. За съжаление, точно Гърция изпрати тези хора там.