Галерия

1

Гръцкият парламент отне депутатския имунитет на лидера на Златна зора Никос Михалолякос и депутатите Христос Папас и Янис Лагос. В поименното гласуване участваха 224 депутати, 223 от които гласуваха „за” и само един – независимият бивш депутат от Нова демокрация Никос Николопулос се въздържа. В гласуването не участваха депутатите от Златна зора, но и колегите им от групата на Независимите гърци, според които тримесечният срок, в който може да се проведе гласуването за отнемане на депутатския им имунитет е изтекъл.

Михалолякос, Папас и Лагос се намират в затвора в Коридалос, след като им бе наложен предварителен арест във връзка с обвиненията за управление и участие в престъпна група. Тримата присъстваха на днешното гласуване в парламента, след като получиха разрешение от прокурора.

Те бяха транспортирани при изключително строги мерки за сигурност, като колите влязоха в двора на парламента през страничния вход. При влизането си в сградата Михалолякос изкрещя към полицая, който го придружаваше: „Остави ме. Не ме докосвай. Аз съм лидер на партия”.  Дъщеря му Урания, която го очакваше пред вратата на пленарната зала го прегърна и извика: „Аз съм най-щастливата дъщеря на света”.

Когато пък тримата влязоха в залата, партийни депутати и членове започнаха да викат лозунга: „Кръв, чест, Златна зора”. В последвалата си реч Михалолякос отново повтори нападките си към правителството, че е започнало политическо гонение срещу Златна зора.

В очакване на лидера от Златна зора организираха митинг с участието на поддръжници пред парламента. Те успяха да съберат около 300 души, които държаха в ръце знамена и символи на организацията, пееха нацистки маршове с гръцки стихове и викаха: „Негодници, предатели политици”. Въпреки това опитът им да предизвикат напрежение не бе увенчан с успех.

Гласуването, с което бе отнет депутатският имунитет на лидерската група на Златна зора се проведе 10 дни след европейските избори, на които тя отчете резултат над 10 на сто. В резултат трима членове на организацията бяха излъчени за евродепутати, а партията изглежда утвърдена като трета политическа сила в Гърция.

За това защо подкрепата към нея не намалява въпреки съдебното разследване и доказаните от фактите престъпни дейности разговаряхме с  Василики Георгиаду – предподавател по политология в атинския университет Пандио и изследовател на явлението „Златна зора”.

Г-жо Георгиаду, на какво се дължи възходът на Златна зора, който расте от една изборна надпревара към друга?

За начало бих казала, че Гърция, особено в годините на благоденствие, развитие и обновление, което даде резултати беше една от малкото европейски страни, които нямаха значителен крайнодесен полюс. В годините на кризата това започва да се променя, но аз смятам, че трябва го разгледаме като явление, което не засяга само Гърция, а повечето страни от Европейския съюз.

Какво подхрани това явление: Не само кризата, въпреки честото твърдение, че възходът на Златна зора се припокрива с икономическия срив. Ако погледнем обаче към другите европейски страни, където явлението също е налично, макар да не е толкова крайно както тук, ще видим, че там формациите са възникнали в години на благоденствие.

Но това, което подхрани европейската крайна десница в различните й идеологически и политически вариации, поне в периода след 1970, е кризата на политиката и политическата система, дефицитът на политическо доверие, липсата на състоятелност на политическата сцена. Това е основната причина за появата на крайната десница.

В Гърция този фактор играе една много важна роля, особено като се има предвид, че тази липса на политическо доверие съвпадна с икономическата криза. Така че тук имаме и политическа, и икономическа криза. Този „коктейл” е действително взривоопасен и подхранва течението на десния екстремизъм и популизма в политиката като цяло.

В Гърция нямаме само Златна зора. Имаме и Независимите гърци, въпреки че на евроизборите техният потенциал беше ограничен. Една част от загубените от тях гласоподаватели се насочиха към Златна зора.

Отговорът на въпроса ви защо нараства непрекъснато Златна зора е: Защото все още има депа на гласоподаватели от други политически пространства, които са съседни на нея, повече според политическата география, отколкото от идеологическа гледна точка. Златна зора черпи както от Независимите гърци, така и от Нова демокрация. Обобщително, бих могла да кажа, че черпи от „системната” част на гръцката политическа сцена, защото се оказа, че черпи дори от ПАСОК и изобщо от лявоцентристкото пространство. Говоря за системното и управляващо пространство,откъдето все още наблюдаваме „изтичания” на гласоподаватели към Златна зора.

Тя действа като пространство, към което се насочват хора, които искат да уталожат своя гняв, както казват част от коментаторите. Аз бих казала, че искат да изразят чувствата на реваншизъм и отмъщение, които хранят към политическата система. Имат силно изразено чувство за отмъщение към всички, които са предизвикали или не са спрели този икономически срив, както и към онези, които не успяват да се справят с днешната ситуация.

Една част от гърците не са в състояние да преосмислят рационално събитията, да проумеят, че условията на кризата са сложни, както и че да я преодолеем е необходимо да проведем реформи, да преминем през болезнения процес на преструктуриране. У тези хора е силно развито чувството да действат емоционално и гласуват в следствие на желанието си именно да накажат виновниците за тази ситуация.

Смятате ли, че процентите на Златна зора ще продължат да се покачват?

Не, не мисля, че това е един безкраен еволюиращ процес. Мисля, че Златна зора вече е използвала всички налични депа на гласоподаватели, а те бяха много. Тя черпи не само от съседни политически пространства, но и от съществуващи от преди и до 2010 истински депа на крайнодясното националистическо пространство.

Не трябва да забравяме, че в област Атика, където Златна зора получи 11,5 на сто от гласовете, преди 4 години 6,5 на сто от гласоподавателите подкрепиха партия ЛАОС (с лидер Георгиос Карадзаферис – б.а.).  

Не споделям мненията, че съществува потенциал нарасне. Вече пролича неспособността на Златна зора да излъчи кандидати за кметове. Имаше само 9 при над 300 общини в страната. Имаше кандидати в 12 от 13-области, но не успя да постигне навсякъде задоволителни резултати, близо до общия й изборен процент.

Смятам, че процесът на раздуване на Златна зора вече достига своя таван. Но това зависи и управлението на политиката, от устойчивостта на институциите, които ще се изправят пред нея, от медиите. Поне опитът от други страни показва, че освен вота на избирателите, съществуват и други фактори, които ще определят докъде ще стигне нейният възход. Но мнението ми е, че малко или много Златна зора е достигнала до максимума на потенциала си.

В момента Златна зора е третата политическа сила в Гърция. Мислите ли, че след следващите парламентарни избори Златна зора може да се окаже основният фактор в политическата ситуация в страната?

Не смятам, че ще е трета партия. На евроизборите вече имахме индикации, че политическата система е претърпяла промени. Коалиция „Елия” и движението „То потами”, което според мен е съседно на нея пространство в лявата част на политическия център постигнаха много добри резултати. Това показва, че не се намираме в ситуацията, която бяхме през 2010 с една силно поляризирана партийна система, където центърът беше почти празен и безсилен, а по-силно изразените десни (от страна на Нова демокрация) и леви (от страна на СИРИЗА) сили бяха силни. Мисля, че вече се намираме в един следващ стадий, в който политическият център започва да се изпълва отново.

Не смятам, че Златна зора ще се превърне в решаващ фактор. Ако това се случи, това ще означава пълен провал за всички партии. Първата възможност, която имат да покажат, че няма да позволят това да се случи е изборът на президент. Мисля, че е много важно следващите парламентарни избори да се проведат, когато трябва, а не защото немогат да се намерят 180 депутати, без да броим сред тях депутатите от Златна зора, които да се споразумеят за това кой ще бъде следващия президент.

Тоест, Златна зора може да се превърне в решаващ фактор само ако всички останали се провалят. Но индикациите, които имаме сочат, че няма да се случи нещо такова.

Защо в гръцката конституция няма забрана за създаването на нацистки партии, както има в други страни?

В действителност това съществува само в Германия. В конституциите на останалите европейски страни може и да има по-строги нареждания, но не и забрана. А в случая с Германия това беше дори наложено от другите като условие, за да може тя отново да се превърне в нормална държава с демократичен ред.

Но на практика това не я предпази особено от появата на такива партии. И преди, и днес дори в страната съществуват крайни политически формации, една от които – Националната демократическа партия на Германия дори излъчи евродепутат на последните избори.

През последните 15 години бяха направени два опита да бъде наложена забрана на конкретната екстремистка партия на централно ниво. Те обаче бяха неуспешни, защото конституцията предвижда конкретни и много строги условия за прилагането на забраната. В момента в две от провинциите отново тече опит за това, но е много съмнително дали той ще бъде успешен.

Но аз не мисля, че забраната по този начин е решение на проблема. В такива случаи решението идва от страна на институциите, когато изпълняват функциите си по правилен и демократичен начин и така имат доверието на гражданите. А те, от своя страна, посредством избора си могат да дадат или да не дадат поле на изява на такива крайни и екстремистки формации.

Всъщност, в това се крие и предимството, и недостатъкът на демокрациите – те позволяват съществуването дори на своите врагове. Социологът Цветан Тодоров много добре описва това в книгата си „Интимните врагове на демокрацията”. Но силата на демокрацията се проявява тогава, когато маргинализира тези врагове.

В Гърция може би смятахме, че след 1974 демокрацията ни е предпазена или поне, че няма такива неприятели, които да я заплашват. Сега виждаме, че това не е така, че партийките с процент 0,2 на сто могат да се превърнат в партии от порядъка на 7 и дори 10 на сто. Така че ние, гражданите сме онези, които трябва да преценяваме с трезв поглед, да участваме и да изискваме от институциите да функционират правилно и така да печелят нашето доверие. Когато нещата се развиват така екстремизмът в една демокрация винаги стои встрани. Когато той започне да заема по-голямо пространство, това е знак, че нещо не е наред в тези демокрации.

Освен това винаги съществуват и недоверчиви граждани, които смятат, че забраната е стигматизация и в този случай тя може да подейства в полза на такива сили.

Процесите в демокрациите са сложни. Те имат една всекидневна функционалност, не са музейни експонати, които не търпят никакви промени. Демокрациите са системи, чието качество се потвърждава от всекидневните им функции.  

Смятате ли,че обвиненията срещу ръководството и депутатите на Златна зора ще издържат в съда?

Мисля, че да. Аз също не бях толкова сигурна в началото, но ако вземем предвид дори само нещата, които придобиха публичност и са само малка част от дейността им, смятам, че ще стигнем до процес. Данните показват, че всички тези действия не бяха предприети напразно от институциите.

От позицията на гражданин това, което разбирам е, че обвиненията са напълно реални. Аз се занимавам със Златна зора и съм наясно с насилствените й методи,но много от нещата, които излязоха наяве изненадаха дори и мен.

Мнението ми е, че тя е действително един екстремистки и организиран по паравоенен модел механизъм, който не отговаря на предпоставките, за да бъде определен като политическа партия. Затова смятам, че действията на правосъдието са в правилната насока и в края на съдебното разследване ще стигнем до истината за Златна зора.

Самата полиция е пряк свидетел на убийството на Павлос Фисас. Сега правосъдието разследва до каква степен е замесено в това и други престъпления и ръководството на организацията. Мисля, че се забавихме да приложим закона в случая със Златна зора.

На какво смятате, че се дължи това забавяне? Според някои дейността й в някаква степен е била от полза на така наречената „система”, затова и не са били предприети мерки срещу нея.

Аз съм много предпазлива към предположенията, които са на границата на конспирационните теории.

Това, което със сигурност мога да кажа е, че явлението Златна зора бе подценено. Тази организация съществува под тази форма и действа с тези методи от години, но малкият й изборен процент и едва забележимото й организирано присъствие бяха причината институциите да я подценят.

Зная, че това обяснение не е достатъчно, но смятам, че това е една важна причина. Дори, когато лидерът на Златна зора Никос Михалолякос успя да бъде избран в общинския съвет на Атина през 2010, все още никой не смяташе, че това е сериозен въпрос нито от политическа, нито от научна гледна точка.

Освен това тя не беше видима навсякъде. Хората от северните предградия на Атина или различни градове в страната не я виждаха. Това е било и част от стратегията й да създаде свои „крепости” в конкретни региони, където вследствие на техните специфични черти е могла да намери отклик сред избирателите. Тоест, не е случайно, че се задейства особено в центъра на Атина, където са концентрирани голям брой нови имигранти, които са различни и по цвят и не можеха да се интегрират толкова лесно, колкото с първата вълна. Самите те не виждаха бъдещето си тук, Гърция бе за тях по-скоро една транзитна държава.

Всичко това бе една възможност за Златна зора, в чиято идеология са застъпени ксенофобията и расизма. Така Златна зора намери там благодатна почва, но и предостави възможност на част от жителите на тази „крепост” да изразят себе си чрез вота в нейна полза. Тогава Михалолякос получи малко над 10 000 гласа в Атина. И този процент, който не беше малък е само една трета от гласовете, които получи Касидиарис в местните избори тази година.

За сравнение, на парламентарните избори през 2009, точно една година преди местните през 2010 Златна зора получи общо 20 000 гласа в цяла Гърция. А само година по-късно, само в община Атина получи над 10 000, а днес – 35 000.

След залавянето на лидерската група на Златна зора партията се представлява от Илиас Касидиарис. Това, което прави впечатление е, че той непрекъснато говори за „нарушаване на демократичния ред” и използва реториката на „системата”, срещу която всъщност се бори. Защо го прави, според вас?

Златна зора и Касидиарис, който действително говори най-често от името й нямат единна реч. Те нямаха такава и преди. По друг начин говореше Михалолякос, по друг – Касидиарис и по-друг – Панайотарос.

Сега Златна зора се намира в състояние на отбрана. Затова смятам, че сега Касидиарис се опитва да отговори на обвиненията, които изпратиха ръководната група на организацията в предварителния арест, като в същото време се обръща и към реалните и потенциалните й гласоподаватели. Същите тези хора слушат и „системата”, която им казва, че Златна зора е или вътре в нея функционира престъпна организация. И че в нейното ядро се намират и членове на ръководната група. Касидиарис се опитва да отговори на това, затова и засяга въпросите на демокрацията.

Но причината не е само тази. Съществува и една по-проста. Тя е, че Златна зора обвинява „жалката и корумпирана система”, както я нарича. Мисля, че неговият електорат приема това послание най-вече от предаванията, които води и се предават чрез интернет. Трябва да ви кажа, че предаванията му се гледат от много хора, следователно това  е един много добър канал за комуникация, в който той използва един по-директен и прост език, за да обвини политическата и партийната система и ред в страната.

В същото време с по-сложния език той се обръща и към една по-образована част от гласоподавателите. Защото, ако погледнем данните от социологическите проучвания и exit polls ще видим, че гласоподавателите на Златна зора съвсем не са аутсайдерите в обществото. Повечето имат средно образователно ниво. Всъщност това беше и основният мотив на предизборната им кампания, в която този път не беше изобщо застъпена нито имиграцията, нито меморандумите за икономическа помощ. А вторият й елемент бе да представи коя е Златна зора.

Но това е само едната част на пъзела. Другата е една чисто популистка реч, която достига и често надхвърля границите на цинизма.

Каква е разликата между Златна зора и Националния фронт на Марин льо Пен?

Първата голяма разлика е, че там няма насилствени методи. Можем да кажем, че това е основната разлика между национално-популистичните формации и десните екстремистки партии. Насилието се използва от екстремистите.

Следователно е различно и разбирането им за демокрацията. Екстремистите оспорват държавния монопол над насилието, че общественият ред се налага от държавните органи. Националистите – популисти не оспорват това. Дори и на границата й, те функционират в институционалната рамка. Участват в изборните процедури на представителните демокрации, искат да имат участие във всички представителни органи и дори имат претенции да спечелят и управлението, както се случи във Франция с Жан-Мари льо Пен, който стигна до втория тур на президентските избори. Марин льо Пен също има за цел президентските избори през 2017.

Въпреки че парламентаризмът не им харесва особено и често предлагат да се провеждат референдуми именно, за да избегнат парламентарните процедури, все пак функционират в тази рамка.

Екстремистите обаче оспорват това, а участието им в изборите  е само едно алиби за тях. Начинът им на действие и организация нямат нищо общо с това. За тях демокрацията съществува, само за да могат да я саботират непрекъснато. Те я оспорват съвсем открито, така както оспорват и самата държава, която е основата, върху която се строи демокрацията.

Те искат за себе си монопола за упражняването на законно насилие и смятат, че трябва да наложат това, затова и упражняват насилствени методи.

В същото време, между национал-популистите и екстремистите съществуват и общи черти. Това са ксенофобията, ултра – национализмът, идеята за „Европа на нациите”. В политическата география двете пространства са съседни. Със сигурност се намират много по-вдясно от десницата и споделят еднакви възгледи по отношение на много цивилизационни предизвикателства, като например пълното отрицание на различна от европейската християнска религиозна култура, анти - ислямизмът е много силно изразен. Друг пример са гей-браковете и отрицанието на други културни различия.

Но трябва да отбележа, че всяко правило има изключения. Национал-популистите, особено в скандинавските страни са много по-открити по тези въпроси и особено що се отнася до гей-общностите и правата на жените.

От момента, в който Марин льо Пен заяви открито, че няма да ги приеме в групата на крайнодесните, каква ще бъде ролята на тримата евродепутати от Златна зора в Европейския парламент?

Със сигурност ще бъдат в групата на необвързаните, защото никой не ги иска със себе си, дори и създаващата се сега група на национал-популистите на Марин льо Пен. Те ще бъдат три неприлягащи фигури, особено като се има предвид, че двамата от тях са военни в оставка.

Този факт е много неприятен. Тези хора са се пенсионирали съвсем наскоро и несъмнено това ни кара да се замислим за подкрепата към Златна зора в армията и в полицията, особено след като през последните години имаме индикации за това.

Но и извън този факт смятам, че те ще изглеждат съвсем неподходящи в европарламента, който има съвсем различна култура. За съжаление, точно Гърция изпрати тези хора там.