Галерия

1

Не, не мисля, че това е един безкраен еволюиращ процес. Мисля, че Златна зора вече е използвала всички налични депа на гласоподаватели, а те бяха много. Тя черпи не само от съседни политически пространства, но и от съществуващи от преди и до 2010 истински депа на крайнодясното националистическо пространство.

Не трябва да забравяме, че в област Атика, където Златна зора получи 11,5 на сто от гласовете, преди 4 години 6,5 на сто от гласоподавателите подкрепиха партия ЛАОС (с лидер Георгиос Карадзаферис – б.а.).  

Не споделям мненията, че съществува потенциал нарасне. Вече пролича неспособността на Златна зора да излъчи кандидати за кметове. Имаше само 9 при над 300 общини в страната. Имаше кандидати в 12 от 13-области, но не успя да постигне навсякъде задоволителни резултати, близо до общия й изборен процент.

Смятам, че процесът на раздуване на Златна зора вече достига своя таван. Но това зависи и управлението на политиката, от устойчивостта на институциите, които ще се изправят пред нея, от медиите. Поне опитът от други страни показва, че освен вота на избирателите, съществуват и други фактори, които ще определят докъде ще стигне нейният възход. Но мнението ми е, че малко или много Златна зора е достигнала до максимума на потенциала си.

В момента Златна зора е третата политическа сила в Гърция. Мислите ли, че след следващите парламентарни избори Златна зора може да се окаже основният фактор в политическата ситуация в страната?

Не смятам, че ще е трета партия. На евроизборите вече имахме индикации, че политическата система е претърпяла промени. Коалиция „Елия” и движението „То потами”, което според мен е съседно на нея пространство в лявата част на политическия център постигнаха много добри резултати. Това показва, че не се намираме в ситуацията, която бяхме през 2010 с една силно поляризирана партийна система, където центърът беше почти празен и безсилен, а по-силно изразените десни (от страна на Нова демокрация) и леви (от страна на СИРИЗА) сили бяха силни. Мисля, че вече се намираме в един следващ стадий, в който политическият център започва да се изпълва отново.

Не смятам, че Златна зора ще се превърне в решаващ фактор. Ако това се случи, това ще означава пълен провал за всички партии. Първата възможност, която имат да покажат, че няма да позволят това да се случи е изборът на президент. Мисля, че е много важно следващите парламентарни избори да се проведат, когато трябва, а не защото немогат да се намерят 180 депутати, без да броим сред тях депутатите от Златна зора, които да се споразумеят за това кой ще бъде следващия президент.

Тоест, Златна зора може да се превърне в решаващ фактор само ако всички останали се провалят. Но индикациите, които имаме сочат, че няма да се случи нещо такова.

Защо в гръцката конституция няма забрана за създаването на нацистки партии, както има в други страни?

В действителност това съществува само в Германия. В конституциите на останалите европейски страни може и да има по-строги нареждания, но не и забрана. А в случая с Германия това беше дори наложено от другите като условие, за да може тя отново да се превърне в нормална държава с демократичен ред.

Но на практика това не я предпази особено от появата на такива партии. И преди, и днес дори в страната съществуват крайни политически формации, една от които – Националната демократическа партия на Германия дори излъчи евродепутат на последните избори.

През последните 15 години бяха направени два опита да бъде наложена забрана на конкретната екстремистка партия на централно ниво. Те обаче бяха неуспешни, защото конституцията предвижда конкретни и много строги условия за прилагането на забраната. В момента в две от провинциите отново тече опит за това, но е много съмнително дали той ще бъде успешен.

Но аз не мисля, че забраната по този начин е решение на проблема. В такива случаи решението идва от страна на институциите, когато изпълняват функциите си по правилен и демократичен начин и така имат доверието на гражданите. А те, от своя страна, посредством избора си могат да дадат или да не дадат поле на изява на такива крайни и екстремистки формации.

Всъщност, в това се крие и предимството, и недостатъкът на демокрациите – те позволяват съществуването дори на своите врагове. Социологът Цветан Тодоров много добре описва това в книгата си „Интимните врагове на демокрацията”. Но силата на демокрацията се проявява тогава, когато маргинализира тези врагове.

В Гърция може би смятахме, че след 1974 демокрацията ни е предпазена или поне, че няма такива неприятели, които да я заплашват. Сега виждаме, че това не е така, че партийките с процент 0,2 на сто могат да се превърнат в партии от порядъка на 7 и дори 10 на сто. Така че ние, гражданите сме онези, които трябва да преценяваме с трезв поглед, да участваме и да изискваме от институциите да функционират правилно и така да печелят нашето доверие. Когато нещата се развиват така екстремизмът в една демокрация винаги стои встрани. Когато той започне да заема по-голямо пространство, това е знак, че нещо не е наред в тези демокрации.

Освен това винаги съществуват и недоверчиви граждани, които смятат, че забраната е стигматизация и в този случай тя може да подейства в полза на такива сили.

Процесите в демокрациите са сложни. Те имат една всекидневна функционалност, не са музейни експонати, които не търпят никакви промени. Демокрациите са системи, чието качество се потвърждава от всекидневните им функции.  

Смятате ли,че обвиненията срещу ръководството и депутатите на Златна зора ще издържат в съда?