Аз и братята ми сме родени тук. Ние също сме имали проблеми от социално естество като расизъм и отчуждаване, но в много малко случаи. Когато бях по-малка не можех да разбера същността на трудностите, свързани с личните документи. Когато обаче преминах в средното училище и започнах да мисля какво искам да правя в живота си осъзнах трудностите, пред които сме изправени. Аз съм от щастливците, които имат разрешително за пребиваване. Подадох молба за натурализация и очаквам резултат”.
Първите африканци са дошли в Гърция през 70-те години. Втората голяма „вълна” пристигна преди 10-15 години. От Асанте представиха една неофициална анкета, проведена между членовете на африканската общност, специално за дискусията. Резултатите показаха, че повечето от африканците, които живеят в страната нямат никакви документи, някои имат разрешителни за временно пребиваване, други свидетелство за „подадени документи за политическо убежище”. Те са научили за новия закон от медиите и неправителствени организации, но не и от някоя официална инстанция. Голяма част от тях вероятно няма да подадат документи по три причини: бюрокрация, скъпи такси, продължителни процедури и страх от отказ. Много малко от имигрантите от Африка са се записали в списъците на гласоподавателите за местните избори, които се проведоха миналия месец. Интересен е фактът, че една от причините, на които се позовават е липсата на доверие към политическата система, нещо от което страда целокупното гръцко общество.
Представителите на държавните инстанции представиха новия закон, като някои от тях признаха, че в него все пак има доста ограничения. Според Димитрис Сиаматрас от дирекция „Гражданство” в областната управа на Атика свързването на издаването на разрешително на родените в Гърция деца, навършили пълнолетие с това дали и какви документи имат техните родители е несправедливо. Заместник-министърката на труда Анна Далара подчерта, че заради кризата много от имигрантите не са подновили своите документи, понеже по действащия закон за тази цел те трябва да представят конкретен брой трудодни, който в момента нямат. „Така те стават жертви на хора, които предлагат „черна работа” без никакви права и осигуровки. Не са и малко случаите, в които работодателите използват хората и после ги изпъждат без да им заплатят за положения труд” каза още тя. На последвалата дискусия бяха обсъдени много от въпросите, свързани с продължителните и сложни процедури.
Голямо впечатление ми направи фразата на Никос Удубитан от Асанте, че „имиграцията не е наследствена, затова не приемаме определението „второ поколение имигранти”. Ние сме новото поколение, което споделя общи преживявания и цели с всички младежи на нашата възраст”.
Според Раня създаването на организацията е нещо много важно. Тя смята, че „децата на имигрантите, които знаят езика и разбират някои неща по-добре от родителите си нямаше да могат да направят нищо от само себе си. Асанте е една инициатива, която ни помага и ни дава устрем да се борим още повече, да гоним мечтите си по един различен начин. Затова всички сме много щастливи, че участваме и организираме толкова хубави и полезни мероприятия”. На дискусията присъстваха представители и на други имигрантски общности от азиатски и европейски страни, които не членуват в ЕС.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
