Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Младежите от Асанте: Имиграцията не е наследствена, ние сме просто новото поколение

18 Декември 2010 / 22:12:57  Анастасия Балездрова
2188 прочитания

Анастасия Балездрова

 Възможно ли е да си роден в една страна, да живееш в нея откогато се помниш, а тя да отказва да ти даде документи? Отговорът е да. Това разказват децата на първите африканци, пристигнали в Гърция преди 30 години.

Асанте или благодаря на суахили е името на организацията, която те основават преди две години , за да информират обществото и най-вече на младите хора по въпросите, свързани с  културата на Африка, подкрепата на младежите с имигрантски поизход и солидарността на местно и национално ниво. Организацията, в която членуват африканци, гърци и младежи със смесен произход организира отворена дискусия във връзка с процедурата за издаване на разрешителни за пребиваване и новия кодекс за гръцкото гражданство. Тя се проведе под егидата на министерствата на вътрешните работи и труда и с участието на представители от всички инстанции-брънки на дългата бюрократична верига, която издава различните видове документи на имигрантите.

Опитът на 26-годишната Раня Кушаси е показателен за перипетиите, с които се сблъскват „второто поколение” имигранти в Гърция.

Кога са пристигнали родителите ти в Гърция и къде си родена ти?

Родителите ми са пристигнали от Гана с първата вълна африкански имигранти. В един момент са заминали от тук, аз съм родена в Ливан, но са се завърнали, когато съм била на 2 години. Аз израснах тук, ходих на училище, след това в университета, където се дипломирах като социален работник. Когато станах на 18 г. започнаха проблемите ми с документите, които трябваше да представя, за да ми издадат свидетелство за временно пребиваване. Дотогава бях записана в разрешителното на майка ми. За начало поисках разрешително като студент, но получих отказ, защото нямах виза за вход в страната с учебна цел. Това беше съвсем нелогично, тъй като аз живея в Гърция от малка. Втория път, когато подадох молба я попълних с обосновка „за самостоятелна работа”. Процедурата за нея отне повече от година, премина и през съда, но в крайна сметка получих разрешително. Сега вече подадох документи за натурализация, но и там има пречки, защото междувременно разрешителното, което е една от главните предпоставки изтече. Непрекъснато се сблъсквам с прегради.

Сега какъв документ имаш?

Имам удостоверение, че съм подала молба за обновяване на разрешителното за пребиваване. Но то няма същата сила и процесът за натурализация се забавя. Преди известно време пък исках да получа разрешително, за да упражня професията си на социален работник. За да я получа, трябваше да представя едно „удостоверение за взаимност”, което се изисква от чужденците. В този документ, който се издава от Министерството на външните работи пише, че цикълът на обучение и професията трябва да важат в същия вид в страната на произход. В Гана няма професия с абсолютно идентично наименование и затова се наложи да потърся в коя друга африканска страна може да бъде открита. Цялата процедура става чрез министерството, но във всичко това няма никаква логика, след като аз не съм завършила образованието си в чужбина, а тук.

Раня е подала документи за натурализация по новия закон за придобиване на гръцко гражданство по рождение или чрез завършване на задължителното обучение от 6 години в гръцко училище, който беше гласуван през март тази година. Властите смятат, че той ще помогне за узаконяването на хиляди имигранти и техните родени и израснали в Гърция деца. Едно от тях е 19-годишната Джаки Абулимен, която учи маркетинг в Атинския университет. Ето какво разказа тя за GRReporter:

„Родителите ми са от Нигерия и Кения и са дошли тук, за да учат, но така и не са упражнили професиите си през всичките тези години. Знам, че са имали доста проблеми. И с някои прояви на расизъм и с бюрокрацията относно документите си.

 Аз и братята ми сме родени тук. Ние също сме имали проблеми от социално естество като расизъм и отчуждаване, но в много малко случаи. Когато бях по-малка не можех да разбера същността на трудностите, свързани с личните документи. Когато обаче преминах в средното училище и започнах да мисля какво искам да правя в живота си осъзнах трудностите, пред които сме изправени. Аз съм от щастливците, които имат разрешително за пребиваване. Подадох молба за натурализация и очаквам резултат”.    

Първите африканци са дошли в Гърция през 70-те години. Втората голяма „вълна” пристигна преди 10-15 години. От Асанте представиха една неофициална анкета, проведена между членовете на африканската общност, специално за дискусията. Резултатите показаха, че повечето от африканците, които живеят в страната нямат никакви документи, някои имат разрешителни за временно пребиваване, други свидетелство за „подадени документи за политическо убежище”. Те са научили за новия закон от медиите и неправителствени организации, но не и от някоя официална инстанция. Голяма част от тях вероятно няма да подадат документи по три причини: бюрокрация, скъпи такси, продължителни процедури и страх от отказ. Много малко от имигрантите от Африка са се записали в списъците на гласоподавателите за местните избори, които се проведоха миналия месец. Интересен е фактът, че една от причините, на които се позовават е липсата на доверие към политическата система, нещо от което страда целокупното гръцко общество.

Представителите на държавните инстанции представиха новия закон, като някои от тях признаха, че в него все пак има доста ограничения. Според Димитрис Сиаматрас от дирекция „Гражданство” в областната управа на Атика свързването на издаването на разрешително на родените в Гърция деца, навършили пълнолетие с това дали и какви документи имат техните родители е несправедливо. Заместник-министърката на труда Анна Далара подчерта, че заради кризата много от имигрантите не са подновили своите документи, понеже по действащия закон за тази цел те трябва да представят конкретен брой трудодни, който в момента нямат. „Така те стават жертви на хора, които предлагат „черна работа” без никакви права и осигуровки. Не са и малко случаите, в които работодателите използват хората и после ги изпъждат без да им заплатят за положения труд” каза още тя. На последвалата дискусия бяха обсъдени много от въпросите, свързани с продължителните и сложни процедури.

Голямо впечатление ми направи фразата на Никос Удубитан от Асанте, че „имиграцията не е наследствена, затова не приемаме определението „второ поколение имигранти”. Ние сме новото поколение, което споделя общи преживявания и цели с всички младежи на нашата възраст”.

Според Раня създаването на организацията е нещо много важно. Тя смята, че „децата на имигрантите, които знаят езика и разбират някои неща по-добре от родителите си нямаше да могат да направят нищо от само себе си. Асанте е една инициатива, която ни помага и ни дава устрем да се борим още повече, да гоним мечтите си по един различен начин. Затова всички сме много щастливи, че участваме и организираме толкова хубави и полезни мероприятия”. На дискусията присъстваха представители и на други имигрантски общности от азиатски и европейски страни, които не членуват в ЕС.

 

Категории: ОбществоДокументиИмигрантиАфрикаМладежиОрганизация
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus