Галерия

1

Правото на свободно движение е едно от основните в обединена Европа. Според статистики, между 2-3 на сто от гражданите на 27-те страни – членки на Европейския съюз живеят в друга европейска държава, различна от родината им. Техният брой се е увеличил рязко след 2004 и 2007, когато към съюза се присъединиха държавите от централна и източна Европа.

Освен правото да се движат свободно на територията на всички страни-членки, европейците се сдобиха и с граждански права в държавите, където избират да живеят и работят. Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП представи резултатите от изследването по европейската програма „Moveact project”, която има цел да установи доколко мигрантите от различни европейски държави действително подкрепят идеята за обединението на Европа или просто се възползват от възможността да се движат и работят свободно. Другият показател е дали те се интегрират в социалната среда, в която живеят и дали участват в обществения и политическия живот на страната.

В рамките на изследването са били интервюирани граждани на Великобритания, Германия, Полша и Румъния, които живеят във Франция, Гърция, Италия и Испания.

Според резултатите 52 на сто от мигрантите в Европейския съюз имат позитивно мнение за него. Съответният процент според анкетата на Евробарометъра през 2011, която е проведена по същото време е 31 на сто. Изследователите смятат, че разликата се дължи на факта, че именно мигрантите се ползват от може би най-важните права на гражданите на Евросъюза.

Резултатите показват, че периодът на членство на дадена страна в Европейския съюз не означава, че нейните граждани имат по-позитивно мнение за него. Въпреки това гражданите на „старите страни-членки” , които избират да живеят в южна Европа имат много по-позитивно мнение за Европейския съюз, отколкото техните съграждани, които остават в страните си. В случая с по-новите страни-членки, разликата в мнението на мигрантите и тези, които остават в страните си е много по-малка. Според голямото мнозинство на участниците в проучването, правото на свободно движение в Европейския съюз е далеч най-значимото сред всички останали.

В същото време следователите отчитат, че западноевропейците, които мигрират в страните от юга са много по-ангажирани в политическия и социалния живот на новата си социална среда. От документалния филм „Something for tomorrow”, който се състоеше изцяло от интервюта с “вътрешноевропейски мигранти” стана ясно, че британците и германците често се кандидатират и дори успяват да бъдат избрани, особено в органите за местно управление.

Източноевропейците пък обратно. Не само не се кандидатират, но и дори не участват в местните и изборите за членовете на европейския парламент. В много от случаите те дори не знаят, че могат да гласуват. Някои твърдят, че не са запознати с това свое право, а по-големите на възраст хора от бившите социалистически страни казват, че не са политически ангажирани, вследствие на продължилото десетилетия еднопартийно авторитарно управление в тях.

Изследователката и кандидат-доктор по социална политика в университета Пандио Дария Лазареску конкретизира още повече пречките. „Мигрантите не са еднородна група. От изследването ми сред румънците в Атина обособих три групи: Едната е на онези, които са дошли в Гърция преди падането на режима на Чаушеску, втората е една малка група от младежи, които са дошли, за да учат или да работят като специалисти в големи компании. Най-многобройна е групата на румънците, заети в неквалифицирани професии. Повечето от мъжете работят в строителството, а жените са предимно домашни помощници или секс работнички. Поради несигурността на работата, изтощителните часове и честата липса на социално и здравно осигуряване тези хора се „капсулират” и на практика нямат възможността да участват в социалния и политическия живот на съответната държава”, посочи тя. Някои дори не се определят като европейци, понеже смятат, че правата, които им предоставя статутът на европейски граждани остават неприложени. „Не виждам никаква разлика в начина, по който се държаха преди моите работодатели и обществото с времето след приемането на Румъния в Европейския съюз”, заявила една 36-годишна жена – учителка в Румъния и чистачка в Гърция.

Друг интересен показател е, че колкото по-големи на възраст са мигрантите, толкова по-активно участват в гражданското общество. Знанието на езика на страната-приемник е решаващ фактор за приобщаването на мигрантите. Общо от изследването става ясно, че британците и германците участват много по-активно в обществения и политическия живот на държавите, в които избират да живеят. Следват поляците и на края остават румънците. Мигрантите от „новите” страни-членки по-често организират и участват в собствени организации.

Повечето от хората във филма заявиха, че не са се замисляли да поискат гражданството на държавата, в която живеят, защото смятат, че не е необходимо, след като имат възможността да пребивават в нея с паспорта, издаден в родината им.