Галерия

1

Сексуалната активност в Гърция е спаднала с 34% в сравнение с периода преди кризата, а насилието над жените (физически, сексуално и вербално) се е увеличило с 47%. Това сочат данните на Института за изследване на човешките сексуални взаимоотношения, създаден през 1998.

В проучването са участвали 600 мъже и 400 жени. 72% от мъжете признават, че в момент на гняв най-често прибягват до вербално насилие, а 55% използват сексуално унижение. 23% признават, че гневът се трансформира в побой (не само над жени). Безсилието при 18% от анкетираните е прераснало в изнасилване, а 8% признават, че са нанесли сериозни травми на жертвите си.

«Наблюдаваме драматичен ръст на случаите на насилие в последните няколко години. Жени в целия свят стават мълчаливи жертви на насилието, но тенденцията в Гърция се засили сериозно в последно време. Това показват данните не само от последното проучване, но и от сигналите, които получаваме от линията ни за спешна помощ към института», заяви специално за GRReporter директорът на организацията Константинос Константинидис.

Безработицата, страхът и паниката, която внася в ежедневието ни икономическата криза, както и чувството за несигурност в бъдещето, активира първичния гняв, подчертава специалистът. “Генът на насилието е заложен в мъжката природа. Той съществува и при жената, но е подтиснат в сравнение с други чувства. Ако тези отрицателни емоции не бъдат усвоени социално и културно, мъжът започва да се чувства кастриран, лишен от същността си и тогава идва гневът”, каза за процеса Константинидис.

Той обясни, че най-честите оплаквания на мъжете, които се обаждат на телефона за консултации са липсата на потентност. Тези случаи драстично са зачестили с влошаването на икономическото състояние на страната и нарастването на безработицата. "Мъжете се чувстват скопени, не знаят как да решат проблемите си и това се отразява във връзките им с останалия свят", пояснява директорът на института. Невъзможността един мъж да се изрази сексуално, го зарежда с голяма доза гняв, който намира най-различни форми на изразяване.

Седем на всеки десет мъже, участвали в изследването казват, че икономическата ситуация в страната е повлияла отрицателно на сексуалната им активност. Според икономическия профил на анкетираните, 44% от мъжете, склонни към насилие са безработни към момента.

В модерната култура успехът и мъжествеността пряко се свързва с материалното състояние, казват специалистите. В този контекст отнемането на извоювани икономически, социални и политически права рефлектира върху поведението на човека. Седем на всеки десет мъже, участвали в изследването казват, че икономическата ситуация в страната след подписването на Меморандума за финансова помощ и последвалите финансови съкращения са повлияли отрицателно на сексуалната им активност. Според икономическия профил на анкетираните, 44% от мъжете, склонни към насилие са безработни към момента, 39% изпитват сериозни финансови затруднения и само 17% са в стабилно финансово състояние.

Над 60% признават, че основното чувство, което ги обладава в този период е несигурност. Половината от мъжете казват, че гневът също преобладава в ежедневието им, а 35% са обзети от разочарование от себе си и заобикалящата ги реалност. Само 7% от участвалите в анкетата мъже казват, че виждат надежда.

“Ензимът на секса са парите. Когато не можете да изхраните семейството си, да платите сметките си и да изпълните наложените ви задължения идва гневът. Следствие от тази ситуация много често е мъжът да посегне на най-близките около себе си”, обясни Константинидис, като подчерта, че не оправдава акта на насилие.

Международната здравна организация има закон, който защитава жените от насилието в семейството. На национално ниво обаче той рядко се прилага. Това се дължи най-вече на факта, че в обществото все още насилието и изнасилването в семейна среда не се оповестява. Тези актове на насилие остават скрити и не се разискват публично. “Случаите, за които чуваме по масовите медии за семейно насилие са само върхът на айсберга. Все още мъжът се смята за главата на семейството. Жените избягват да повдигат обвинения срещу съпрузите си, защото остава въпросът, кой ще храни децата, ако бъде осъден и влезе в затвора. Това е порочна практика, която трябва да променим”.

Според Константинос Константинидис най-добрият начин една жена да прекъсне цикъла на насилие е да се опълчи на насилника. Официално оплакване пред органите на властта, изискване на съдебни мерки са един начин, за да се спре процеса. Разговор, диалог, заплаха или търсене на специализирана помощ може да подобри ситуацията в някои случаи. Ако става въпрос за тенденция в поведението, тогава жертвата трябва да намери помощ и начин да се отдели от насилника.

“Идеята, че трябва да се подчиним на насилието, за да не предизвикаме по-голям гняв води до убийства”, казва психологът и допълва: “Ако нямат отпора или не бъдат сплашени, насилниците градират. Тук даже не става въпрос само за жените, а за човека като вид – срещу насилието трябва да се издигне съпротивление. В противен случаи ставаме свидетели на най-крайни форми на насилие, които завършват със смъртни случаи”. В помощ на жертвите на насилие са неправителствените организации и някои законови мерки, които могат да дадат подкрепа в определени случаи. Първа стъпка към решаването на проблема обаче остава неговото осъзнаване.