Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Костадинка Кунева победи покушението

09 Март 2012 / 19:03:09  Анастасия Балездрова
6720 прочитания

Преди три години, в навечерието на Коледните празници българката Костадинка Кунева стана жертва на жестоко нападение. На връщане от работа тя бе нападната от двама мъже и залята с киселина. Последваха дълъг престой е болницата, безброй операции и вълна от помощ и солидарност. Тя бе предизвикана от синдикалната  дейност на Костадинка срещу несправедливото отношение на работодателите към нейните колежки-служителки във фирми за почистване. Днес разследването по нейния случай е прекратено, но тече друго по заповед на прокурор за начина, по който работят конкретните фирми.

Сега Костадинка се готви да замине за Франция, където ще продължи лечението си за следващите повече от две години. Въпреки трудностите тя гледа на живота позитивно и с оптимизъм. 

Как се чувства Костадинка Кунева три години след нападението?

С изключение на проблемите, които има тялото аз се чувствам добре. Психически съм добре и продължавам да живея. Майка съм на едно дете, което съм задължена да отгледам и да му помагам в живота. Мисля, че се справям с тази задача.

Предстоят ми доста операции. Съвсем скоро ще замина за Франция, където ще остана заедно със сина си за поне две години. Лекарят иска да бъда там, понеже ще се подлагам на операции непрекъснато. Досега те бяха през интервали от три месеца, а сега ще зачестят. Ще оперират и гласните ми струни. Предполагам, че постепенно ще ми затворят трахеостомията, ще се оправи и носът и ще мога да дишам по-свободно. Защото засега дишам от трахеостомията и това ме затруднява в ходенето и съня ми. Не мога да върша почти никаква домашна работа. Ако не беше майка ми, която ми помага, щеше да ми е много трудно. За щастие, когато нея я няма, ми помага синът и така се справяме двамата.

Как преминават дните ви?

Работя върху себе си и то засилено. Аз се занимавам с тибетски будизъм и се стремя да посветя на тази мъдрост една много голяма част от деня си. Това ми помага много в живота ми. Помогна ми, когато бях в болницата, след като ме заляха с киселина, помогна ми при анализа на всички състояния, в които съм изпадала. Може би затова и не попаднах в психологическа дупка и не съм зависима от психотропни лекарства.

Имам един нормален ритъм, не мога да поемам много ангажименти, нямам силата да върша много неща. Старая се обаче да се оправя по-бързо и след това да продължа живота си с едно нормално темпо.

Гръцката държава ви подари жилището, в което живеете. С какви средства разполагате, след като не сте в състояние да работите?

Имам пенсия по болест в размер от 530 евро. Не са достатъчни, като имате предвид, че само единият от кремовете ми, който свършва за 10 дни струва 55 евро, а съдържанието му – 15 милилитра. Много от лекарствата, които ползвам не се покриват от здравната каса и си ги плащам сама от семейните ни доходи.

Това важи ли и за операциите?

Досега само една от операциите беше поета в процент от 30 на сто от здравната каса ИКА. Всички останали съм си ги платила сама. Не знам как ще подходим към тези, които ми предстоят. Вероятно първите ще си ги платя сама, а по-нататък ако успея да си направя една допълнителна осигуровка, осигурителната институция може да поеме по-голямата част от разходите. Разходите са много големи. Добре, че хората в Гърция ми помагат и съм много доволна от тяхното внимание. Тук искам да посоча, че това не са нито партии, нито обществено обвързани хора. Говоря за обикновени граждани. с моята пенсия не бих могла да си платя дори билета до Франция. Просто от нея не остава нищо, изхарчвам я за лекарства. Майка ми, която не може да работи, понеже се грижи за мен и детето също получава пенсия от 500 евро.

Синът ви, чийто здравен проблем всъщност е бил причината вие да дойдете в Гърция вече е добре?

Да, добре е. Расте добре и виждам, че ще стане добър човек. Рано е да се каже, но съдейки по намеренията му за живота и как анализира събитията мисля, че ще стане добър човек. Емануел получава стипендия от банка Eurobank и учи в английско училище. Когато отидем във Франция ще се прехвърли в същото училище, за да продължи. Иначе проблемът с езика щеше да е много сериозен, защото той не знае френски, а аз не исках да го оставя далеч от себе си за две години. Не исках да се разелим, защото това затруднява и двама ни.

Имала ли сте някаква помощ от страна на България?

Българското посолство в Атина организира една почивка на цялото ни семейство в Павел баня преди две лета. Тя ми помогна много. Аз тогава бях много слаба физически и не можех да държа тялото си изправено. Физиотерапията, която ми направиха в Павел баня ми помогна много. От синдикатите са дали някаква помощ на майка ми. Мисля, че от порядъка на 1 000 – 2 000 евро.

Разследването по случая с нападението срещу вас беше прекъснато. Подновено ли е?

Не, не е. То върви паралелно с разследването на фирмите за почистване, което бе разпоредено от прокурора. Беше започнато заедно с моето с цел да се разбере какво точно става в тези фирми, какви беззакония се извършват и какво е отношението към работещите там. Разследването по моя случай бе добавено към него, понеже екипът е друг и продължава да работи.

Категории: ОбществоБългари в ГърцияКостадинка Кунева нападение заливане с киселина синдикална дейност
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus