Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Коренът на българската писменост и култура в Атина

24 Май 2013 / 17:05:53  Виктория Миндова
4142 прочитания

В деня на славянската писменост и култура се замислих какво олицетворява за мен 24-ти май. Като първа реакция неизменно идва мисълта за създателите на славянската писменост. В съзнанието ми Кирил и Методи имат почти митичен характер. Те са канонизирани светци, лицата им са икони, а делото им живее вече векове наред свой собствен живот.

Тогава осъзнах, че празникът на писмеността за мен има конкретно лице в днешно време. То е на гимназиалната учителка по български език и литература, която ме вдъхнови да се задълбоча в образователния процес, превърна апатията ми в любопитство и ми даде начален тласък, за да намеря пътя в живота си. След осем години зад граница стигнах до извода, че да знаеш кой си и откъде идваш е едно от главните условия, които ти помагат да се развиваш в чужда среда. Може често да повтаряме, че ролята на учителите е много важна, но рядко го осъзнаваме.

От GRReporter потърсихме преподавателката по български език и литература в Българското неделно училище в Атина “Св. Св. Кирил и Методий” Мими Ничева (отляво на снимката), за да ни сподели своите мисли за празника и да ни разкаже какво е да си учител на чужда земя.

 

24 май: Празникът на буквите

 “Празникът на писмеността за мен е един от най-истинските, чисти празници за България. Делото на Кирил и Методи може да е започнало във Великоморавия, но намира своя разцвет в нашите земи. България е истинската родина на славянската азбука, защото оттук тръгва разпространяването на писмеността и културата в останалите славянски народи. Затова трябва да се чувстваме горди и да продължаваме да пишем на кирилица”, заяви учителката.

Поискахме да ни разкаже как българските учителите в чужбина успяват да поддържат пламъка на българската култура и какво се изисква, за да продължиш да се бориш. Тя преподава основно на младежи от 14 до 18 години, но води и група от деца на по-малка възраст. Те изучават българския като чужд. Най-често са от смесени бракове, не разбират български или разбират съвсем малко, но не могат да общуват свободно на майчиния си език.

Българските деца в Гърция

“Изпитвам преклонение към тези деца, които не само ходят през седмицата на гръцко училище, но идват в събота и неделя, за да научат за България, за нейната история и култура. Децата, които идват при нас искат да се научат да пишат и да се изразяват правилно. Това не е никак малко. Проявяват сериозен интерес към своето развитие. При по-малките деца причината да идват в българското училище понякога е, защото мама и татко настояват. При по-големите това не важи. Учениците в гимназията идват сами, защото искат да развият познанията си и чувстват нужда да опознаят себе си и корените си. При по-малките мотивацията е по-различна - през лятото посещават България и искат да разбират и да бъдат разбирани”.

Любими автори

Госпожа Ничева сподели, че децата в българското неделно училище възприемат най-добре повествователната литература. Чувстват близки произведенията на Елин Пелин, Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов. “Може в началото да се стреснат от обема, който трябва да бъде прочетен, но след като започнат повествованието, историите ги увличат. Накрая идват и ми казват: “Госпожо, то било много интересно!” (смее се). Учителката поясни, че българската литература се изучава успоредно с уроците по история, което предизвиква в учениците интерес и любопитство.

Поезията и особено символизмът се възприемат по-трудно. “Това е напълно нормало за деца, които са откъснати от българската действителност. Старобългарската литература също се възприема малко по-трудно, главно поради богослужебния й характер”, казва Ничева.

Вазов завинаги

Попитахме госпожа Ничева кои автори или произведения трябва задължително да се познават. “Иван Вазов е авторът, който всеки българин трябва да познава. Неговото творчество може да се ползва като инструмент за национално възпитание и морално образование. Обичта към България преобладава в творбите му”. Тя подчерта, че в никакъв случай не може да се пренебрегнат автори като Христо Ботев, Йордан Йовков, Елин Пелин, Яворов и други, но Вазов е началото.

Успехите

Някои от учениците, които завършват гимназията поддържат контакт с учителите си в Атина. Повечето от тях започват от десети клас, защото искат да се подготвят за кандидатстудентски изпити в

България. “Имам три момичета, наши възпитанички, които днес са студентки в България”, казва с гордост учителката. Като цяло за мотивацията, тя обяснява: “Децата трябва да имат желание да учат. Трябва да се съобразим както със способностите и капацитета на детето, така и с желанието на родителите да го подкрепят. В училище преподаваме, но се искат занимания и вкъщи”.

Българското неделно училище

Категории: Българи в Гърция Кирил и Методи празник на славянската писменост
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus