Това е един от малкото обитавани езерни острови в света. Свързан с езерото Памвотида и Йоанина, си е останал без име- микроскопичният „Остров на езерото” или „Островчето на Йоанина”. Площта му е по-малко от 200 декара, с едно традиционно епирско каменно селище, изградено на скалите. На него има 7 византийски и следвизантийски манастира, които образуват манастирска община, трета по големина в Гърция след онези на Света гора и Метеора.
Назад във времето
Островчето не е изолирано, Особено през лятото корабчета идват на всеки половин час от Йоанина. Пътуването трае 10 минути и прилича на едно мини пътешествие назад във времето. От кея на острова започват тесните улички, варосани като на егейски острови. Бели са и малките дворове на къщите, които са каменни, прекрасни образци на епирската архитектура. Принадлежат от поколения на едни и същи семейства.
Традиция в гостоприемството
Тодорос Гекас е от най-старите жители на острова, и вероятно е притежател на гръцкия рекорд, тъй като е избиран за кмет 6 мандата последователно- от 1974 до 1998. Познава отлично историята и традициите на мястото. „Говори се, че първите жители са от областта Мани в Пелопонес, военнопленници, роби през онези години, които Арслан паша взел със себе си в Йоанина след като помогнал на Хуршит паша да потуши орловската революция. Тъй като пленниците познавали рибарството и моряшкото дело, се настанили първоначално в крайбрежните райони срещу острова. В края на 18 век се местят на острова. От тогава се занимават главно с риболов. И с туризъм” казва Гекас.
И действително на празниците на манастирите тук идват вярващи от цялата област. По време на османската власт жителите на мултикултурната Йоанина наемали лодките на островитяните, вземали си храна и музикални инструменти и си правели нощни разходки на лунна светлина. В неделя-християните, в събота- евреите, в петък- мюсюлманите, разказва Гекас.
Риболовът обаче винаги е бил основното занимание на жителите. Повече от 10 вида сладководни риби живеят в езерото, освен змиорките и шараните, внесени през 1924 от Италия от Риболовната кооперация- първата подобна в Гърция. Шаранът, който дълги години не бил част от диетата на жителите на Йоанина, по време на германската окупация ги спасил от глад- когато островитяните по молба на митрополита ловили големи количества и ги раздавали на населението. Островитяните непрекъснато обогатявали рибата в езерото с нови видове, някои от които се приспособяват, а други- не. Днес най-големите количества риба се изнасят за балканските страни, главно в Румъния.
Главните приходи на жителите на острова обаче- които са 250, идват от корабчетата, които са притежание на 2-3, а понякога и на 4 семейства съвместно. Има и повече от 20 магазинчета и заведения, повечето от които са собственост на местните жители, казва Арис Любос, председател на местния съвет. Макар че половината жители са възрастни, населението си остава постоянно. Никога тук не е имало средно училище. В миналото в началното училище е имало 40 деца, но днес и то не съществува.
Връзките с Йоанина
От разказите на възрастните става ясно, че най-голямата трудност в живота на островитяните са били връзките с Йоанина, осъществявани единствено чрез лодките. В миналото те били с много по-тежки гребла от сега, и когато задухали северните ветрове, пътуването ставало невъзможно заради високите вълни. Сега не е необходимо да се гребе, всички имат моторни лодки. На острова не се движат коли, защото не се събират на уличките. Не е възможно и да се строят нови къщи, защото няма място.
Туризъм в кризата
Липсата на терени е една от причините островът да не разполага с къщи за гости. Кризата оказва влиянието си и тук. На базата на билетите от корабчетата, броят на посетителите е намалял с 40%. Това са главно гръцки туристи. Напоследък, с усилията на общината на Йоанина, се засилва броят на руските туристи- главно заради интереса им към манастирите, както и на турските и албанските- заради историята и музея на Али Паша. Отварянето на пътя Егнатия направи като цяло региона по-достъпен. В кризата всички се връщат отново и към рибарството.
Околната среда
Езерото Памвотида обаче не е толкова богато като в миналото. Пресушаването на езерото-близнак Лапсиста в средата на 50-те години намалява драстично захранването на Памвотида с вода. Почти напълно изчезват змиорките, които вече нямат изход към река Калама, и през нея към открито море за пътуването си чак до Саргасово море, където се възпроизвеждат. Пестицидите и торовете, използвани все по-интензивно, канализацията на града, и всички видове ферми, занаятчийски и индустриални повлияват отрицателно в продължение на десетилетия на сложна екосистема, която в крайна сметка е загубила значителна част от възможностите за самоочистване. „По принцип, най-голямата крайбрежна зона на езерото беше обградена с тръстики, които филтрираха замърсяването. Ние обаче очистихме терените, построихме нощни центрове и в края на краищата превърнахме езерото в една "вана", където всички наши отпадъци се запазват и се утаяват”, казва Костас Гекас, общински съветник в Йоанина. Пречиствателната станция частично реши проблема, но остава проблемът с тежките метали във водата.
Категории: Йоанина езеро островче жители туризъм манастири риболов
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
