Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Хуманитарните науки в Гърция на кръстопът

13 Ноември 2010 / 19:11:38  Емануела Карастоянова
1105 прочитания

 

 

На кръстопът се намират хуманитарните науки в Гърция, които все още следват престарял образователен модел, за който днес им се налага да платят доста скъпо... От две десетилетия насам предлаганите знания не са съобразени с нуждите на работния пазар. Желанието на студентите пък е това най-после да се случи, но... без да плащат за образованието си. Този проблем, както и ролята на хуманитарните и социологически науки в съвременната гръцка действителност стана предмет на дискусия по време на срещата между преподаватели и изледователи от гръцки, европейски и американски университети, която се проведе в Атинския университет. Дискусионния форум беше организиран от списание HISTOREIN, което по традиция се намесва в актуалните събития като слага началото на серия от дискусии.

По думите на събралите се, цел номер едно в момента е да бъде направен анализ на характера на промените във висшето образование в страната и ролята, която преподавателите трябва да изиграят във връзка с това. Важна задача, както от HISTOREIN твърдят, е „да се начертаят условията, в които реагираме и борбата, към която сме длъжни да пристъпим”. 

В разговори за ролята на университета и хуманитарните науки с примери от 19-ти век, от 1960-1970 година и от 21-ви век бяха поставени въпроси като този на Андонис Молхо, дали университетите ще бъдат в състояние да правят изследвания ако правителствата на Европейския съюз ги променят както те  смятат за нужно? И ако не, кой от съвременното общество ще може да поеме тази отговорна задача. По думите на Молхос, друг въпрос на който трябва да се намери отговор е този за мястото на хуманитарни науки в университетското образование на демократичните общества днес. Кризисния момент, в който се намират хуманитарните науки в края на първата десетилетка на 21-ви век е резултат от социалните и икономическите промени в света през последните две десетилетия. В Гърция социалните, политическите и културните роли на висшето образование са се променили коренно и... тези промени безпокоят академичния свят. В момента те са предмет на противопоставяния между преподаватели, изследователи и студенти.

 „Университетът е работилницата, в която се изгражда обществото, неговата  история и култура”. По думите на Костас Гавроглу значението на хуманитарните науки се подкопава поради наложената логика на оценяване от  естествените науки,в които основен критерий е количеството и вярата в обективността на цифрите. „Конкретният начин на оценка превръща всичко в цифри”- твърди той.  „В съвременния свят цифрите властват навсякъде и могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин...”  Хуманитарните науки пък не питат „колко”, а „как”. Учат на критика, разсъждение, анализ и обясняват света от човешка гледна точка.

С течение на времето отношението към знанието се променя. От 1990 година насам то се е променило „парадигматично”. Станало е капитал, елемент от  икономиката. Университетът е станал част от икономиката също. Затова гръцкото хуманитарно образование трябва да обмисли какво иска и как да се справи с новите външни фактори, апелират преподавателите. Ако държавата обаче не спонсорира хуманитарните науки, те са обречени на смърт. Хуманитарното знание, „закупено” в платен университет пък ще стане „търговски продукт”, а университетите ще се превърнат във фирми,твърдят те.

Ситуацията е кризисна. Студентите настояват образованието да отговаря на нуждите на работния пазар, нещо което в момента далеч не се случва. Но как ли да стане това, след като образователната система е остаряла, тромава и крайно неефективна? Преподавателите пък от своя страна настояват, че хуманитарните науки трябва да бъдат видяни като публично благо, достъпно за всеки, не само за материално облагодетелстваните... 

В дискусията участваха между другото:Костас Гавроглу, преподавател по история на науката в Атинския университет, Андонис Лиакос, преподавател по история в Атинския университет, Йоана Лалиоту, преподавателка по съвременна история в  университета на Тесалия,Полимерис Воглис,преподавател по съвременна история в университета на Тесалия, Рика Бенвенисте преподавател по средновековна история в университета на Тесалия, Елени Варика, преподавател по политически науки в Париж и изследовател в Centre Nationale de Recherche Scientifique, Рики ван Бусхотен,преподавател по антропология в университета на Тесалия.

Категории: хуманитарни науки Гърция Атински университет наука реформи платено образование
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus