Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Хлябът-полуфабрикат vs кварталната пекарна

14 Март 2013 / 20:03:23  Виктория Миндова
3502 прочитания

Никога не се бях замисляла за хляба, който купувам докато преди две години не попаднах случайно на статия за хляба-полуфабрикат. В нея се казваше, че тесто замесено в далечни страни и пълно с консерванти се замразява. След това с бърза опрация наречена “bake off”, която използват главно големите търговски вериги, се изпича и полуготовия хляб се продава като ръчен, а не индустриален. Според Федерацията на хлебопекарите в Гърция държавата трябва да наложи специален знак, който да отличава фурните, които предлагат пресно замесен и изпечен хляб от тези, които ползват готово замразено тесто-полуфабрикат, внос от трети страни.

Това ме накара да се свържа с председателя на Федерацията на хлебопроизводителите Михалис Мусияс. Той ми обясни, че хлябът-полуфабрикат най-често се среща в супермаркетите и големите вериги за хлебни и сладкарски изделия. На вид не се отличава много от обикновения ръчен хляб от кварталната фурна. Полуфабрикатното тесто има годност до година и половина и може да престои в десетки складове, да бъде пренесено на хиляди километри и да бъде консумирано много след първоначалната дата на производството му.

Въпреки че смятам себе си за модерен човек, който гребе с пълни шепи от социалните, икономическите и културните предимствата на глобализацията, перспективата, че мога да ям китайски хляб в Атина, при положение, че Гърция се слави с традиционните си квартални фурни, ме отблъсна сериозно. Оказа се, че по-голямата част от гърците, подобнo на мен самата живеят в неведение, че супермаркетите предлагат хляб от тесто-полуфабрикат. Независимо, че произхода на тестото и начинът на замесване не е известен за средностатистическия потребител, 89% от гръцките смятат, че хлябът от кварталните фурни има по-добри вкусови качества, от този предлаган в супермаркетите. Това сочат данните на социологическата компания МАРК, която този февруари проведе проучване на пазара на тестени продукти.

Според наложената законова рамка в последните години, супермаркетите са задължени да слагат означения, които да предупреждават, че хлябът, който предлагат е от замразено полуфабрикатно тесто и ако е вносно да оказват страната на произход. “Това обаче не се случва”, каза на пресконференция тази седмица председателя на Федерацията на хлебопроизводителите Михалис Мусияс. Две години след първото проучване на сектора, федерацията поръча втори анализ на пазара, за да отчете неговото развитие. Резултатите не се оказаха обнадеждаващи. Мусияс подчертава, че надзорните държавни органи не си вършат работата. Те не изискват от големите вериги да слагат на видно място табелки с указани данни за състава на хлебните продукти, като по този начин заблуждават клиентите, че купуват ръчен, а не индустриален хляб.

Нелоялната конкуренция спрямо малките производители на пресен ръчен хляб е може би един от най-малките проблеми в бранша със задълбочаването на икономическата криза. Над 90 на сто от анкетираните собственици на фурни казват, че оборотът им е спаднал през 2012 средно с една трета в сравнение с 2011. Един на всеки четирима потребители участвали в проучването казва, че купува хляб всеки ден. Забелязва се спад в сравнение с изминалите две години, когато всяко второ гръцко домакинство е купувала пресен хляб всекидневно. Според същото проучване един на всеки четирима заявява, че вече консумира по-малко хляб, отколкото преди година. 23% от намалилите консумацията на хляб казват, че съкращението се налага поради финансови затруднения. Потреблението на сладкарски изделия също отблязва чувствителен спад, който достига до 40%.

В следващите две години се очаква да затворят 3000 квартални фурни за ръчен хляб в цялата страна. Това означава, че ще се загубят около 20 хиляди работни места. “Фурната в Гърция е семеен бизнес. Преди кризата работеха трима членове на семейството и един или двама служители. За всеки имаше надница. Сега продължават да работят цялото семейство, но излиза само една надница. За да отговорят на намаления оборот, много хора уволниха персонала си останаха сами да въртят бизнеса”, коментира Мусияс.

По-голямото количество хляб в Гърция продължава да се продава от малките производители. Независимо от намалените обороти, пекарите са решени да издържат на натиска на кризата. Годините на индустриализация не са окрупнили производството на хляб в Гърция, както е в страните от югоизточна Европа. В средиземноморската страна съществува традиция и тясна връзка между потребителя и хлебаря. Пример затова е свекърва ми, която в последните 40 години си купува почти винаги хляба от едно и също място от квартала, в който е дошла като младоженка, отгледала е децата си и сега живее старините си.

Като потребител аз не мога да кажа, че изпитвам носталгичната привързаност към кварталната фурна, както е при много мои познати. Идеята обаче да купувам хляб, който е обиколил половин Европа или е изминал пътя на коприната, за да достигне масата ми, не ме ентусиазира. Освен това ръчният хляб от малкия производител остава по-вкусен от този взет от супермаркета, дори когато остарее. Въпреки тези констатации трябва да призная, че понякога аз се оказвам между 5,5% потребители, които посягат към хляба в супермаркета. По-лесно е да го отметна в списъка с покупките, отколкото да отделя време, за да отида до фурната в квартала. Планирам това да се промени и да поставя качеството пред удобството.

Категории: ИкономикаПазарихляб полуфабрикат пекарна фурма
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus