Галерия

2

1

Широко разпространен в Гърция е феноменът на „вечния студент.” И докато в страната има повече университети отколкото във Франция, това не означава, че броят на висшистите също е толкова висок. Напротив, Гърция се намира на последно място сред страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, защото едва около 10% от приетите да следват висше образование студенти успяват да завършат. И докато правителството се опитва да прокара реформи, студентите и преподавателите започнаха стачки срещу проектозакона, но и за „загрявка” за честването на 17 ноември.

Според доклад на Независимата служба за осигуряване на качеството на висшето образование* сред добрите практики, които следват гръцките университети е опитът да привлекат чужди преподаватели, да актуализират бакалавърските програми, да участват в изследователски програми в сътрудничество с чужди университети, но и фактът, че новите технологии все повече навлизат във всекидневието на преподаването, а интернет се използва както за провеждането на лекциите, така и при изследователските проучвания. Според същия доклад става ясно, че и „дупките” в образователната система не са малко:

- неясни цели за развитието на човешките ресурси – съмнително е дали многото студенти, които завършват определени специалности ще успеят да си намерят работа и поставя под съмнение причината за съществуването на много от висшите факултети

- географски разпръснати факултети на университетите – съществуват отделни специалности, които се намират на някой остров или в отдалечен град в провинцията. Това децентрализиране не се оправдава с качествени критерии, а пък излиза много скъпо, създават се проблеми с работата на тези факултети и липсват преподаватели и инфраструктура

- огромен брой на факултети и на учебни програми – има факултети, които не се наричат на името на научната област, в която се обучават студентите при бакалавърското ниво, и не могат да се фокусират в определена насока, нямат ясни цели.

- голям брой висши училища в сравнение с броя на населението, като Гърция има повече висши училища от Франция

По-конкретно редакторите на доклада изтъкват нуждата да се свържат повече университетите с общностите, а учебните програми с развитието на икономиката. Освен че много студенти влизат в университетите в сравнение с населението на страната, но и не са разпределени правилно по специалностите – има някои популярни специалности и други, в които почти няма студенти. Проблемен е фактът, че не е задължително да се присъства на лекции и много малко студенти ходят, като отдават значение и се появяват само за изпитите. Независимата служба по качество на обучението отчита, че присъствието на теоретичните часове трябва да стане задължително.

Друг минус на гръцките университети е, че се затрудняват да задържат отличните студенти за магистърски степени и за докторантури, тъй като не ги стимулира и не дава стипендии, в резултат на което те заминават за чужбина.

Един от проблемите, които  засягат студентите пряко е, че голям процент се забавят да завършат обичението си, а оборудването в лабораториите е старо или недостатъчно, както и недостатъчни и остарели са университетските сгради, които понякога дори не се използват пълноценно. Експертите, които са съставили доклада за оценка на висшите заведения отчитат необходимост да бъдат назначени на щатни позиции преподаватели за теоретичните уроци, но и за лабораторните упражнения, за да има някаква последователност в преподаването. Недостатъчно са и служителите в администрацията, за да се занимават с образователните и изследователските програми, а тежките бюрократични процедури за назначаването на преподаватели действат обезкуражаващо за привличането на качествени кандидати.

Същевремнно преподавателите изказват мнение, че новият проектозакон на министерството на образованието ще намали още повече щатните преподаватели и ще премахне степента „лектор”, като техните назначения ще спадат в различна категория с още по-малко преференции.

„Вечните студенти”

Министерството от днес започна и работа по идентифицирането на броя на „вечните студенти” и първите данни за това са шокиращи – според статистиките във висши и полувисши училища са записани общо около 596 000 студенти, от които около 300 000 закъсняват да завършат или са зарязали напълно следването си. Заместник-министърът на образованието Янис Панаретос поиска всички университети и полувисши заведения да изпратят данни за последните десет години и за средната продължителност за получаване на диплома. Една от причините за искането на тези данни, които трябва да са изпратени до 24 ноември в министерството, е фактът, че отсега нататък финансирането на университетите ще зависи от броят на приеманите и дипломиращите се студенти. Това се очаква да предизвика с нова сила напрежението в университетите, които вече започнаха да стачкуват. От два дни със затворени врати са Атинската политехника, Аристотеловият университет в Солун и Университетът в Йоанина.

Интересното е, че повечето студенти, които зарязват обучението си са от правните, икономическите и природо-математическите факултети, в които обикновено влизат отличници. За пример в правния факултет в Атина 7 от 10 студенти са в графата „вечни”. Същевременно само един от десет успява да се дипломира като на общо 369 219 студенти съответстват 36 469 завършили, което поставя Гърция на последна позиция сред страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

*Независимата служба е основана през 2005 г., за да проучва състоянието на университетите, да съставя оценка и да ги осведомява за съвременните международни развития и тенденции в сферата на образованието.