Галерия

2

1

Няколко денонощия преди решаващата среща на върха на Европейския съюз, на която ще се приемат крайните решения по уреждането на държавния й дълг, Гърция се тресе от социално недоволство, съществуването на правителството виси на конец в очакване на резултатите от парламентарния вот за новите икономически мерки и всички очакват извънредни избори, независимо от начина, по който страната ще стигне до тях.

GRReporter се обърна за коментар към професора по стратегическо управление и организационни науки в университетите в Кипър и Warwick Харидимос Цукас, който анализира ситуацията в страната.   

Г-н Цукас, как коментирате политическите събития в Гърция?

Това, което виждам, следейки политическите събития в Гърция е, че парламентът винаги е призован да гласува от непривилегирована позиция. Т.е. във всеки момент, в който приема важни решения по предложени от правителството проектозакони, той го прави под натиска на изключително големи дилеми, а те винаги са по-негативни от предишните пъти. И през юни и сега дилемата към депутатите беше и е, че ако не гласуват законопроетите страната ще фалира, няма да получим петия или шестия транш и т.н.

Мога да разбера колко притискаща е дилемата, но имам изискването нашите управници да управляват, така че да не е нужно да приемат решения под силата на натиска на събитията. Ако в периода от юни до октомври се бяхме мобилизирали и бяхме свършили работа, евентуално дилемите пред нас да не бяха толкова изнудващи. Във всеки случай, когато страната е принудена да вземе решения при такива притискащи и почти изнудващи условия, не съм сигурен, че те са най-правилните. Причината за това се крие във факта, че ни е трудно да осъществим необходимите промени, за които сме поели ангажимент. А основната причина, според мен се крие в това, че онези, които управляват нямат манталитета на управляващи. Те не могат да осъществат промените, които ще ги поставят срещу самите тях. Затова поведението им е лицемерно. Те казват „да” на кредиторите ни, а когато трябва да приложат обещаните мерки, не го правят. Това внася съмнение в отношенията с чуждестранните партньори и намалява доверието на кредиторите към Гърция. В резултат на това те ни притискат все повече да проведем промените, които те смятат за правилни и голяма част от тях са действително такива. Но натискът, на който ни подлагат е унищожителен и това създава много проблеми.

През последните няколко седмици стачкуват различни професионални групи, но през последните два дни страната на практика не функционира. Как определяте това?

Това е изпълнено със символика. Според мен фактът, че Атина е е превърнала в едно оргомно сметище, където торбичките с отпадъци плуват по улиците, когато вали е един символичен израз на общия упадък на страната и превръщането й в държава-отпадък. Това е изключително тъжно. Спиралата, по която се движим е отвесна и ние вървим стремглаво надолу. Картината, която имам в ума си е един влак, чийто водач е получил сърдечен удар, а той продължава да се движи и никой не е в състояние да го спре. За съжаление управляващите нямат нужните способност и прозорливост, за да прекъснат това движение надолу.

Знаете ли, всички хора, които протестират и не се намират задължително около парламента в този момент, във вашия пример могат да бъдат приети за пътниците, които викат на водача да слезе, за да се качи друг.

Именно. Вижте, протестите не трябва да ни се струват странни, понеже всяка социална група защитава своите интереси. Когато заплатата и пенсията ти се намаляват е много логично да реагираш. Онези, които съветват гражданите, че не трябва да протестират, а да мислят за общото благо им дават един много патерналистичен съвет. За да бъда в състояние да оставя настрана собствения си интерес, трябва да можеш да ме вдъхновиш да го сторя. С това искам да кажа, че въпросът засяга преди всичко управниците. Разбирам хората и техните реакции и мога да кажа, че щеше да е странно, ако те не реагираха. Но тук не говорим за академичен семинар, където се разменят различни мнения. Тук са заплашени условията на живот на много хора. В този смисъл разбирам протестите, но в същото време разбирам и безизходицата, към която водят те, ако едно ново управление не ги преобраи в е нова перспектива за страната.