Галерия

1

Изминалите пет години на тежка финансова криза са оказали огромно влияние върху възгледите и поведението на гръцкото общество, показват резултатите от изследване на агенцията за социологически проучвания Капа Research.

По-голямата част от гърците са на мнение, че състоянието на гръцката икономика се влошава с всяка изминала година (40,5 на сто), но разликата с процента на тези, които смятат, че то не се е променило е малка – 34,1 на сто, а според 25,1 на сто икономиката се подобрява.

Сравнителният анализ на отговорите на участниците в проучването през 2013 и 2014 дава по-ясна представа за промяната на тенденциите. Докато през февруари 2013 76,4 на сто са били убедени, че състоянието на икономиката ще се влоши, техният брой е намалял до 46,9 на сто през септември 2014.

По отношение на сатанизирания от опозицията меморандум за финансова помощ към Гърция негативните настроения продължават да са в пъти повече от позитивните. 42,4 на сто от гърците смятат, че последствията от прилаганата политика влияе негативно на икономиката, 35,3 на сто отчитат и добри и лоши резултати и едва 5,4 на сто са на мнение, че те са само положителни.

Кризата е променила и потребителските навици на гърците. 91,2 на сто са заявили, че избират продуктите и услугите според това доколко те са икономични при употребата им. 82,3 на сто са посочили, че купуват само неща от първа необходимост, 71,7 на сто предпочитат гръцките пред вносните продукти, 64,7 на сто отхвърлят марковите и предпочитат по-„неизвестните” продукти, а 58,1 на сто купуват по-евтините стоки.

От своя страна предприемачите са все по-оптимистично настроени относно бъдещето на своите компании, въпреки че абсолютните оптимисти са едва 3,4 на сто. Процентът на заявилите, че не са никак е спаднал от 27,4 на сто през август 2012 до 20,8 на сто през септември 2014. Същевременно е нараснал броят в категорията „доста оптимистично настроени” – от 31,6 на сто до 37,9 на сто.

59,6 на сто от гърците са готови да сменят професията си, ако това може да им осигури работа. 44,1 на сто биха работили на половин работен ден, а 41,9 на сто не биха отказали да работят без осигуровки.

С цел да се намери изход от високата безработица 53,9 на сто са съгласни да бъдат създадени големи компании с персонал от над 500 души, дори ако заплатите са по-ниски, а 40,1 на сто – против.

Безработицата е основният проблем в страната и това личи от факта, че според 79,1 на сто от участниците в проучването основният приоритет за страната трябва да бъде създаването на нови работни места. 19,7 на сто смятат, че най-важно е да бъдат намалени бюджетните дефицити и огромният държавен дълг.

Изследването показва, че след първоначалния шок и гневните реакции е последвал продължителен период на приспособяване, който постепенно е довел до промени в разбиранията и стереотипите. По този начин са се формирали нови възприятия за икономиката, държавата, заетостта, производството, потреблението, инвестициите и позицията на Гърция на картата на света като цяло.

Според гърците класацията на социалните и професионалните групи, които могат да допринесат най-много за икономическия ръст през следващите години е: Земеделци, бизнесмени, образовани младежи, корабни собственици, заможни членове на гръцката диаспора, търговци, обикновени служители, държавни служители, членове на академичната общност, президенти и членове на ръководството на банките, политици, артисти, журналисти и др.

В класацията за доверието им към институциите челното място се заема от военните с процент 43 на сто, следвани от компаниите (40 на сто), полицията (33,7 на сто), правосъдието (28,8 на сто), образователната система (28,7 на сто), Църквата (20,8 на сто), местното самоуправление (18 на сто), неправителствените организации (17,8 на сто), надзорната тройка (17,4 на сто), парламентът (15,4 на сто), правителството (14,5 на сто), държавният сектор (13,3 на сто), банките (12,6 на сто), политическите партии (7,6 на сто), синдикатите (5,7 на сто) и медиите (1,9 на сто).

Интерес буди отношението към данъците, които през последните години нараснаха повече от осезаемо. Като най-оправдани се определят данъкът върху печалбите на компаниите (93,6 на сто), данък „общ доход” (93,2 на сто), акцизите на тютюна и алкохола (86,8 на сто), ДДС (85,3 на сто) и общинските такси (83,1 на сто).

Сред най-несправедливите води таксата за публична телевизия (82,6 на сто), следвана от извънредния данък „Солидарност” (802, на сто) и акциза на нафтата за отопление (75,5 на сто).

Повече от половината от гърците (51,6 на сто) са на мнение, че страната им трябва да застане на позицията на Запада в украинската криза срещу 27,7 на сто, които подкрепят Русия. 20,7 на сто са отговорили, че нямат категорично мнение по този въпрос.